Тъжни резултати от PISA 2022

Спадат средните резултати на всички държави, включени в Програмата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за международно оценяване на учениците – PISA 2022. При това тенденцията е негативна и за трите оценявани области – математика, четивна грамотност и природни науки. Представянето в PISA 2022 е най-ниското, значително под средното представяне, наблюдавано при всяко по-ранно оценяване (с изключение на PISA 2018 по природни науки). А продължилият спад надхвърля ефектите върху образователните системи, причинени от ковид пандемията, смятат авторите на изследването.
Изключение не прави и нашата страна, като 54% от 15-годишните не са достигнали базисното равнище на умения по математика, 53% – по четивна грамотност, и 48% – по природни науки.

Резултатите от участието на България в PISA 2022 бяха обявени в МОН от Неда Кристанова – директор на Центъра за обучение в предучилищното и училищното образование към МОН, в присъствието на министъра на образованието и науката проф. Галин Цоков.
Постигнатите резултати през 2022 г., както и в предходните издания на изследването, поставят България стабилно под средното равнище на резултатите и в трите предметни области. По математика, която тази година е акцент в изследването PISA, 15-годишните български ученици постигат средно 417 точки, което е с 19 по-малко в сравнение с предходното проучване през 2018 г. и далеч от средния резултат от 472 точки.
По четене учениците ни постигат 454 точки, или с 16 по-малко от предходното изследване. Тук средният резултат е 476 точки. По природни науки регистрираме най-малко отстъпление – само три точки, като резултатът ни е 421 точки при средно 485 за изследването.

PISA е дългосрочен проект на ОИСР за изработване на индикатори за качеството на образованието. Целта е да се изследва качеството на училищното образование в различните участващи страни и да се предостави задълбочена информация за формиране на образователните политики. Основен акцент в PISA e измерване на това доколко учениците са способни да разбират основни принципи и концепции и дали имат уменията да разсъждават и прилагат получените знания към непознати казуси.
През тази година към трите основни изследвани области на оценяване се подлага и творческото мислене, като резултатите ще бъдат представени догодина, както и тези от оценката на финансовата грамотност на младежите.
Грамотността в PISA се определя като способността на учениците да използват и прилагат познания и умения от различни познавателни области, като анализират, осмислят и решават проблеми в многообразие от ситуации, близки до реалните. PISA има за цел да определи как и доколко успешно образователните системи подготвят младите хора за живота им на самостоятелни граждани.
Изследването PISA се провежда на всеки три години от ОИСР, като от 2025 г. това ще става на четири години. В изданието от 2022 г. са участвали около 690 000 ученици от 81 държави.

В България между 21 март и 22 април 2022 г. два едночасови теста по два предмета полагат 6107 ученици от 202 училища. Максималният брой на участващите ученици от едно училище e 53. Те се избират на случаен принцип, като извадката се изготвя от Консорциума на PISA – Wastat.
Различните ученици решават различни комбинации от предмети – например математика и четене или природни науки и четене. След това попълват и въпросници с информация за семейството си, навиците си за учене, интереса си към четенето, математиката и природните науки и изучаването им в училище, използването на дигитални устройства, интернет ресурси във и извън училище и др. Директорите на училищата, включени в извадката, също попълват въпросник, с който се събира информация за училището и неговото управление, организацията на учебния процес, политиките на оценяване, подбора на кадрите, квалификацията на учителите и др.

От участвалите ученици в България 47% са момичета, а 53% са момчета. Те са от VIII, IX и X клас, като най-голям е делът на учениците в IX клас – 92%. Извадката за България е изготвена по начин, който отразява структурата на училищната система. По вид на населено място 17% от всички участвали училища са в София, 44% са в областен град, а 39% са в друго населено място.
Постигнатите от 15-годишните български ученици резултати са особено притеснителни, тъй като нараства делът на учениците с резултат под базовото ниво на владеене на предметите – по математика той расте с 9, по природни науки с 11 и по четене с 13 процентни пункта. Делът на учениците с най-слаби резултати по математика се увеличава от 44 на 54 на сто (средно 31% за ОИСР), по четене – от 47% на 53% (средно 26% за ОИСР), и по природни науки – от 47% на 48% (средно 24% за ОИСР).

Според формулировката на PISA на равнище 2 учениците могат да тълкуват ситуации в контекст, който изисква да се направи пряк извод, да създават и използват прости стратегии за решаване на проблеми, включително провеждане на ясни симулации, включващи една променлива. Те извличат необходимата информация от конкретен източник и използват несложен модел за нейното представяне. Прилагат основни алгоритми, формули, процедури, за да решат задачи с цели числа. Справят се успешно със задачи, при които се изисква буквално тълкуване на получените резултати.

Едва 46% при средно 69% за ОИСР са учениците у нас, постигнали поне базовото ниво 2 по математика. На този фон в Сингапур и Макао 92% от учениците притежават основните математически умения или ги надхвърлят. В Япония този процент е 88, в Китайско Тайпе и Естония – 85, в Република Корея – 84.
Едва 3% от учениците в България са постигнали най-високите нива 5 или 6 в теста по математика, като тук изоставаме от средния показател 3 пъти.

По отношение на четивната грамотност, постигналите базовото ниво у нас са 47% при средно за ОИСР от 74%. И само 2% покриват изискванията на ниво 5 или по-високо. Тук средният показател е 7%.
По природни науки 15-годишните у нас, достигнали второ или по-високо ниво, са 52% при среден показател от 76%. И само 1% от тях достигат до пето и шесто ниво при среден показател от 7%.

Широко отворена остава и ножицата между 10-те процента ученици с най-високи и 10-те процента с най-ниски резултати и в трите предметни области.
Резултатите по пол показват, че по математика българските момичета постигат 420 точки, което е под средния резултат от 468 т. Момчетата са с резултат от 415 т. при средно 477 т. за ОИСР.

Данните показва още, че в България разликата между резултатите на учениците с благоприятен социално-икономически статус и тези с непривилегирован социално-икономически статус по математика е 108 точки, което е по-високо от средното за ОИСР – 93 точки. Освен това изследването показва, че резултатите са в пряка зависимост и от броя книги в дома на ученика – колкото по-голям е броят им в домашната библиотека, толкова по-висок е средният резултат на българските ученици и в трите оценявани области в PISA 2022. Например, ако в дома няма нито една книга, резултатите са около 300 точки. При до 10 книги – резултатът нараства до 350 т., при между 101 и 200 книги скача над 450 т., а при 201 – 500 книги надхвърля 470 т.

Проучването изследва и други фактори, които влияят върху резултатите на учениците. Такава например е дисциплината в клас. Тук данните от PISA 2022 показват, че около 41% от учениците в България казват, че не могат да работят добре в повечето или всички уроци (23% за ОИСР), 48% не слушат какво казва учителят (30% за ОИСР); 46% се разсейват, защото използват дигитални устройства (30% за ОИСР);
и 40% се разсейват от други ученици, които използват дигитални устройства (25% за ОИСР).
И един любопитен факт – според изследването PISA 2022 ученици, които прекарват 1 час в учене на електронни устройства в училище, постигат 14 точки по-високи резултати от тези, които не ги използват.

Данните от PISA, събрани от директори на училища, показват, че процентът на родителите, включени в училищния живот и ученето, е намалял значително между 2018 г. и 2022 г. в много страни. През 2022 г.
26% от учениците в България са били в училища, чийто директор съобщава, че през предходната учебна година поне половината от всички семейства са обсъждали напредъка на детето си с учител по своя инициатива (и 40% по инициатива на учителя). През 2018 г. съответните проценти са били 33% и 56%.

Отличниците

Държавите с най-високи резултати по математика в PISA 2022 са Сингапур – 574 точки (+6 т. в сравнение с предходния тест), Макао (Китай) – 552 (-6), Китайски Тайпе – 547 (+16), Хонконг (Китай) – 540 (-11), Япония – 536 (+9), Корея – 527 (+1), и Естония – 510 (-13). Средното равнище е 472 точки, като българските ученици са постигнали 417 точки (-19) и с този резултат попадат в групата на Монголия, Кипър, Молдова, Катар и Чили. На дъното са държави като Доминиканската република (339, +14), Парагвай (338, +11) и Камбоджа (336, +12).
Прави впечатление и голямото намаление на резултата на учениците по математика в редица развити държави. Например той пада с 33 точки в Норвегия, с 27 точки в Нидерландия и Полша, с 25 в Германия, с 23 във Финландия и с 21 във Франция.

Средният резултат по четене е 476 точки, а българският – 454 точки (-16). Тук отново най-добре със задачите се справят учениците от Сингапур, постигнали 543 точки (-7). Следват ги 15-годишните от Ирландия (516, -2), Япония (516, +12), Република Корея (515, +1), Китайско Тайпе (515, +13) и Естония (511, -12). На последните три места са Мароко (339, -20), Узбекистан (336) и Камбоджа (329, +8).
По природни науки средното постижение за ОИСР е 485 точки, докато у нас то е 421 точки (-3). Начело и тук е Сингапур с 561 точки (+10), следван от Япония (547, +17), Макао (543), Китайско Тайпе (537, +22), Република Корея (528, +9), Естония (526, -4), Хонконг (520, +4), Канада (515, -3) и Финландия (511, -11). На опашката се нареждат Филипините (356, -1), Узбекистан (355) и Камбоджа (347, +17).

Проф. Галин Цоков, министър на образованието и науката:

Факторите, които оказват влияние върху резултатите в училище, са комплексни и не са свързани само с образователната система.
В следващите години ще се работи целенасочено за това българските ученици да могат да реализират уменията, свързани с овладените от тях знания. Ще подкрепим и учителите, и училищата. Няма как да ги подготвим специално за PISA тестове. Това, което можем да направим, е да ги подкрепим да се реализират стандарти за качество в образованието. Децата да завършват съответния клас или етап на обучение с овладени компетентности, които да могат да прилагат на практика – това е вече компетентностно ориентираното образование.
Ще се наблегне на обучението и квалификацията на педагозите от гледна точка прилагане на компетентностния подход, да работят съвместно и да прилагат интегрирани уроци, както и да оценяват по различен начин своите ученици.
Има още един важен фактор за резултатите от PISA 2022 – правените инвестиции в образованието. Ако образованието е наистина приоритет, то тогава и инвестициите приоритетно трябва да се насочват към образователната система.
Няма как промяната да стане изведнъж. Промяната обаче трябва да е системна и да има приемственост в това, което се прави в рамките на образователната сфера. Нужна е и подкрепа от страна на обществото и родителите.
Оптимист съм, че на PISA 2025 нашите ученици ще покажат по-добри резултати. Имаме време за това като общество, за да се справим с тази задача. Най-важното е нашите ученици да бъдат по-подготвени за живота.