Учителят трябва да е и приятел, и ментор

*Учениците не скучаят в часовете на Станислава Йорданова. Снимки – Личен архив*

За Станислава Йорданова учителската професия е бленувана мечта от най-ранна възраст. Вероятно е вдъхновена от своя чичо, който, за съжаление, си отива много млад, на 27 години. Но тя има много ярък спомен с него, когато я завежда в училището, където работи. Тогава още ходи в детска градина.

„Видях как учениците му се радваха, хвърляха се да го прегръщат – казва тя. – Това преживяване завинаги се запечата в моето съзнание.“

Когато тръгва на училище, през цялото време повтаря на учителите си, че много иска да стане като тях.

„Изборът ми на професия е вдъхновен от силата на знанието и от възможността му да промени света.

За мен лично няма по-смислена кауза от образованието. Вярвам, че учителят е най-важният ментор за едно дете, ако мога така да кажа, извън неговия дом. И като такъв, той му предоставя не само академична подкрепа, а му помага да учи, да мечтае, да се справя с предизвикателства, възпитава го да стане добър човек. Тази професия носи много удовлетворение, защото виждаш резултатите от работата си и получаваш много обич и признание – казва Станислава. – Може би понякога не си даваме сметка, но много уроци могат да променят съдбата. Едно насърчително слово, една вдъхновяваща лекция или просто искреното внимание към дете наистина може да му даде крила за бъдещето. Така че за мен истинската сила на образованието не е просто в трупането на знания, а в една човешка връзка, която се изгражда между учител и ученик. Това вдъхновява поколенията да търсят знанията, да се стремят към по-добро, да искат да променят света.“

Още с първите стъпки в професията попада в дълбоки води. Спомня си, че е била толкова нетърпелива да почне работа като учител, че изобщо не е било важно къде ще започне работа. Кандидатства по програмата „Заедно в час“, по която изпращат учители в училища, където имат голяма нужда от кадри, или учат деца от семейства с по-нисък социален статус, които нямат мотивация да учат.

„Кандидатствах по Програмата още докато следвах в Пловдив, бях на 22 години – спомня си Станислава. – Одобриха ме, минах и през интензивно обучение. Намериха ми място в училището в с. Камен, отдалечено на 50 км от моя дом в Полски Тръмбеш. Не бях го чувала, но

за мен не беше важно къде ще преподавам, просто исках да вляза в класната стая.

И знаех, че там има деца, които се нуждаят от мен.“

Влиза в училището и се изправя пред огромно предизвикателството. Първо ѝ се налага да преподава на много деца – над 200 ученици. И то не само по нейната специалност химия, но и по физика, по астрономия, дори и по музика. Шокът е тотален. Директорката я успокоява да не се притеснява, но младата учителка не знае физиката, не може и да пее.

„Това беше тежък сблъсък с реалността – казва тя. – Наученото в университета е доста по-различно от това, което срещаш в училище. Много от методиките, които сме разглеждали, не са подходящи за деца, които нямат мотивация да учат.“

В с. Камен преподава две години. Там среща най-силните емоции – и положителни, и отрицателни. Най-голяма обич получава там. Учениците ѝ отбелязват много голям напредък. Когато усещат, че тя е загрижена за тях, че иска да им помогне и че вярва в тях, те коренно променят и отношението си, и поведението си.

Младата учителка успява да постигне 100% присъствие в час. До този момент не се е случвало подобно нещо. Тези деца не са виждали смисъла в образованието.

„Всичко там беше много различно от сегашната ми работа в частно училище – разказва тя. – Виждала съм и едната страна на образованието, и другата. Имам много хубави спомени от с. Камен, поддържам връзка с децата и много ги обичам.“

Сега преподава в частното училище „Цар Симеон Велики“ в с. Иваняне на деца от IV до XII клас, като междувременно завършва квалификация по физика и астрономия. Междувременно завършва и магистратура за хранителна химия.

„Винаги съм се стремяла да има баланс – хем децата да ме усещат като приятел, хем като ментор, на когото могат нещо да споделят. Но те знаят, че има и граница, която трябва да се спазва. И когато има правила, те не трябва да бъдат нарушавани. Защото така няма да се стигне до образователен процес“, обяснява учителката.

Стихията на Станислава са проектните дейности, досега е приложила десетки от тях в своята работа. Как стига до тях?

„Постепенно осъзнах, че

написаното в учебниците няма как да ангажира учениците

– обяснява тя. – В XXI век сме, всеки има мобилно устройство – винаги може да прочетеш някаква информация. В учебниците понякога информацията е повърхностна, друг път – прекалено сложна. Учениците често питат – това защо го учим? И ако учителят не съумее да им покаже за какво ще послужат знанията, децата няма как да видят смисъла да учат дадено нещо.“

Това я провокира да измисля различни проектни дейности, да прави часовете по-динамични, по-забавни, по-интересни, за да може да задържа вниманието на учениците и да ги накара да обикнат науката. Осъзнава и друго – че по някакъв начин е добре да споделя тези проектни дейности с колегите си. През последните две години се занимава и с обучение на учители, на които представя своите проекти, свързани с нейната специалност и STEM подхода. Наскоро завършва онлайн обучение с над 200 учители.

„Основната идея в тези проектни дейности е да се поставят учениците в центъра на обучителния процес и да станат активни участници – да творят, експериментират, моделират, да влизат в различни роли, да усвояват умения като критично мислене, емоционална интелигентност, комуникационни умения.“

Един от последните ѝ проекти се нарича Healthy Kitchen („Здравословна кухня“). Името напомня телевизионния формат Hell’s Kitchen („Кухнята на ада“). Изборът на темата е провокиран от информация, че според проучване около 40% от българите са с наднормено тегло. Основната цел на Проекта е да изгради навици за здравословен начин на живот.

На учениците се дават задачи – да проверят храни за нутриенти и оцветители. Други деца трябва да се запознаят с това какво означава енергоразход, и да сравнят плюсовете и минусите на преработените и непреработените храни и да потърсят какво означава антиоксиданти и консерванти.

„Това са неща, които не се изучават в училище – подчертава младата учителка. – А са доста важни и хората трябва да бъдат запознати с тях.“

Друга задача за децата е да си направят здравословни менюта, като използват различни приложения. Учениците научават как може да се изчисли колко мазнини, въглехидрати и белтъци има в даден продукт, и да се направи диаграма. По този начин се обвързват науките, технологиите и математиката. На този етап

децата научават как да четат етикетите на хранителните продукти,

както и колко опасни могат да бъдат някои добавки.

В последния етап от Проекта на учениците се раздават хранителни продукти и за 40 мин. в стола на училището готвят здравословни рецепти. Получават и задача да направят реклама на здравословна храна, която са приготвили вкъщи, и да я заснемат.

Само за тази учебна година учениците на Станислава Йорданова са правили какво ли не. Например батерия от лимони, за да светне крушка. Друг проект е за научни комикси. Шестокласниците трябва да създадат научен комикс, в който да обвържат математиката и науката. А петокласниците измислят комикс за опазването на околната среда.

Когато учат за бактериите, учениците подквасват кисело мляко. Измислят и собствена марка мляко, изследват бактериите под микроскоп. Младата учителка подчертава, че в учебника няма почти нищо по въпроса и учениците не могат да бъдат ангажирани с процеса така, както сега.

Със статия за нейния проект „Можем ли да излъжем полиграфа?“

Станислава завоюва второ място в конкурса на в. „Аз-буки“ за научна статия

на тема „Природни науки и иновации образованието“ (бр. 19/2024 г.)

Друг проект е за изграждане на екоград. Ученици стават за 3 седмици министри на околната среда. Имат за задача да измислят по 3 законопроекта и да създадат макет на екоград с отпадъчни материали. После представят законопроектите пред своите съученици, които гласуват кой министър на околната среда се е справил най-добре.

Много добре приет е и проектът за настолни игри. Учениците ги изработват толкова добре, все едно са купени от магазин. Те ги програмират, измислят правила, принтират карти и 3D фигурки. Има игра „Не се сърди, химиче“, „Хемополи“ и други.

„Това показва, че

ако дадеш повече свобода на учениците, те могат да правят вдъхновяващи неща“,

казва Станислава.

В часовете по физика се правят електрически вериги, а учителката ги учи как да работят с поялник. В проекта „От местопрестъплението“ децата трябва да вземат пръстов отпечатък на някого от съучениците си и да разпознаят кой е той.

Станислава много мисли и какво да предложи за най-малките. Когато учат за растеж на растенията, решава да купи чорапогащници, пръст и да ги накара сами да си направят Чичко Тревичко. Децата правят дневник за него, работят в екип, научават много информация.

„Правили сме какво ли не. Имахме и пътуване до Космоса, където децата трябваше да конструират ракета, в която те биха живели – обяснява учителката. – Интересен проект е и този за боклуците в Космоса. Учениците работят със сателитни карти и трябва да си представят какви са боклуците в космическото пространство, какво евентуално може да се случи с тях. Писахме рап песни, писахме за звездите, когато ги изучавахме по астрономия. Независимо дали са големи, или малки, целта на проектите е да направят учениците по-активни. Не просто учителят да излезе и да разкаже урока, а те да направят нещо, така че да запомнят най-важните неща и като се приберат вкъщи, да има какво да разкажат.“