„Фалшификации винаги е имало, има и сега“, казва екскурзоводът в Националния етнографски музей към Българската академия на науките Тотьо Христов.
Той заедно с гл. ас. д-р Радина Илиева посрещат поредната група от ученици, които са дошли да видят гостуващата пътуваща изложба на Дома на европейската история в Брюксел „Fake (f)or Real – История на подправянията и фалшификациите“. София е втората ѝ спирка след Солун, а след това ще продължи пътуването си към Унгария, Румъния, Швеция и Полша.
На гости в Музея са седмокласниците от 109. ОУ „Христо Смирненски“ в София,
придружени от учителката си по история и цивилизации д-р Ася Вълчева. Тя самата е етнолог по образование и решава, че трябва на всяка цена да заведе учениците си да я разгледат на място.
Освен изложба за децата има и специално подготвена образователна програма – „На лъжата краката са къси“. Тя се провежда под формата на безкрайно интересна беседа, подготвена от екипа на Музея.
Програмата се състои от пет модула, които са вплетени в експозиционния разказ на обаятелния Тотьо Христов.
Чрез различни образователни занимания
на учениците се предоставя възможност да влязат в ролята както на изследователи, така и на фалшификатори.
Да анализират манипулирани исторически извори, да развихрят въображението си в конструирането на фантастични светове. Всички те препращат към българската култура и история и носят със себе си важни поуки по темата за истината и лъжата.
„Хората опитват да мамят за бъдещето, а в миналото са лъжели за далечни земи“, обяснява Христов.
Той дава безброй примери от миналото, когато хора са се опитвали да излъжат за произхода и корените си, за посещението на далечни дестинации, които често дори не са и съществували. А във време, когато няма възможност да провериш дали казаното е истина или лъжа, поради липсата на съвременни технологии като телефон или интернет, не ти остава нищо друго освен да повярваш. Особено ако разказът е увлекателен.
Друг от примерите, които посочва младият екскурзовод, е древен стенопис със скулптури на цяло семейство. На един от бюстовете лицето е оформено, но очите, носът и устата са задраскани. На въпрос защо според тях това е така, учениците отговарят различно. Някои са на мнение, че причината се крие в ранната смърт на дадения човек и голямата скръб, която предизвиква ликът му. Други се обединяват около това, че някой не е искал да останат данни за съществуването на този човек.
И точно тук се крие истината. В миналото често новите владетели са искали да заличат всички следи за съществуването на предшественика си и на цялото му семейство. Ако няма данни за него, това означава, че не го е имало.
Безкрайно интересна е една от игрите, които провеждат с гостуващите групи. Тя се казва „Мемоарите на един другоземец“. Целта е учениците заедно да измислят достоверна история за нечувана страна, в която живеят всякакви чудновати същества.
„В отговорите не се търси логика“, обяснява гл. ас. д-р Радина Илиева.
Целта е децата да разгърнат въображението си и да вложат голяма доза креативност в отговорите си,
така че в края историята да звучи свързано и достоверно.
На всеки участник се дава карта, на която трябва да попълнят отговорите на няколко въпроса, като какви са природните особености на страната, за която разказваш; има ли вода, растения и животни; отличителни черти на местните хора; как изглеждат жилищата им (ако въобще имат такива); как изкарват прехраната си; какви са отношенията между мъжете и жените; какви са вярванията им и назоваването на няколко думи на техния език и какво означават те на български. Историята на учениците от 109. СУ се получи толкова интересна и заплетена, че трудно бих могла да я повторя.
В следващата зала гостуващите ученици се срещат отблизо с макет на череп. Смятало се е, че той принадлежи на най-стария англичанин и ясно доказва теорията на Дарвин, че произходът на човека е от маймуна. Историята гласи, че през 1912 г. адвокатът по професия, но любител палеонтолог Чарлз Доусън представя пред широката общественост изумителното си откритие – две части от череп и челюст, които по всяка вероятност принадлежат на непознато същество. Челюстта е като на маймуна, а горната част от черепа е човешка. Тогава управителят на Геологическия департамент на Британския музей Артър Смит Удуърд се съгласява с Доусън, че откритият череп е дълго търсената брънка в еволюционната верига.
Пилтдаунският човек е признат от научната общност за автентичен екземпляр на прачовек, живял през късния плейстоцен. Влиза в учебниците с името Eoanthropus dawsoni (Човекът-зора на Доусън). В следващите десетилетия учените откриват все повече скелети на древни хора. Никаква прилика с човека от Пилтдаун. Това кара екип изследователи през 1953 г. да проведат серия тестове. Те недвусмислено доказват, че експонатът е фалшив. Датирането сочи, че горната част на черепа е взета от античен Homo Sapiens, а челюстта принадлежи на съвременен орангутан, изкуствено състарена с калиев дихромат.
Така благодарение на този прекрасен пример от историята учениците разбират, от една страна, каква е ролята на палеонтолога, а от друга – че
не всичко, за което са прочели или знаят в исторически план, е истина.
Екскурзоводът Тотьо Христов дава още много подобни примери от историята. Разказва, че по време на война най-честата заблуда за врага е да използваш чужд флаг. Това нарушение е строго забранено, но това не значи, че не се е правело. В една от залите се прожектират документални ленти от операцията „Бодигард“ от Втората световна война.
Разбира се, екипът на Музея е подготвил и много интересни образователни загадки. В една от тях учениците трябва да погледнат четири почти еднакви снимки на картината „Пазар в Пловдив“ от Иван Мърквичка и да разберат коя от тях е репродукция на вечния шедьовър. Наблюдателните ученици много бързо откриват разликите, като наличието на самолет, индианци на пазар и Айфеловата кула.
„Всички те ясно показват, че няма как да са съществували във времето, когато е създадена картината. Отделно трябва да се обърне внимание на мястото, където е рисувана тя“, обяснява гл. ас. д-р Илиева.
Всичко това учи децата на бдителност, внимание към детайла и проявяване на здравословна доза на критичност при усвояване на информация.
В друга от образователните задачи тя им прочита откъс от текст. В него децата сами трябва да открият кои думи са измислени и кои не, като ориентирът им отново е времето, в което се развива действието в сюжета.
Истината е, че
днес разпространението на полуистини може да бъде победено само с развитие на критично мислене.
Точно това качество развива у децата образователната програма на Музея.
Безспорно най-интересната част за учениците е интерактивната зала, която наподобява социалните мрежи, или по-точно алгоритъмът, по който те подават информация на своите потребители. По думите на Христов, същото се случва и днес. Когато търсим информация по определена тема, четем едни и същи източници. Малко по-малко алгоритъмът на подаване на информация така се променя, че ни подава само тази информация, към която имаме интерес. Или по-простичко казано, независимо от голямото наличие на информация накрая отново оставаме дезинформирани, защото следим само една и съща гледна точка.
„Отвъд алгоритъма на фейсбук има още информация“, завършва беседата си екскурзоводът.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Phone: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg