Пети сме в Европа по затлъстяване при децата

Д-р Ивета Недева е специалист по ендокринология, метаболитни заболявания и превантивна медицина с активна научна и преподавателска дейност. През последните 10 години изгражда устойчив академичен профил с международно признание – автор и съавтор е на над 60 научни публикации (30 в списания с импакт-фактор) и има над 100 цитирания.

Участвала е в над 30 национални и международни научни форума и в 14 национални научни проекта. Тя е главен асистент и завеждащ учебната дейност в Катедрата по епидемиология и хигиена на МУ – София.

Научните ѝ интереси са насочени към патофизиологията на затлъстяването, предиабета и диабет тип 2, нови биохимични и възпалителни маркери за съдови усложнения, както и ролята на чревния микробиом в развитието на метаболитния синдром и инсулиновата резистентност с цел откриване на нови диагностични и терапевтични подходи.

В края на 2025 г. тя е сред трите отличени дами за принос в научните изследвания в Националната програма „За жените в науката“. В 15-ото издание на Програмата у нас тя е отличена за своя проект „Изследване на чревния микробиом при лица със затлъстяване и захарен диабет“. А получената стипендия ще ѝ помогне да разшири контингента от пациенти, които изследва, и да подобри методиката, която ползва, споделя тя пред „Аз-буки“.

Да бъде лекар, е сбъдната мечта за д-р Ивета Недева. Искала е да работи това от малка. Споделя, че родителите ѝ са инженери, но в техния приятелски кръг е имало много лекари. И това оказва влияние върху бъдещия стипендиант на програмата „За жените в науката“. Но най-важното е, че никога не си е представяла да има друга професия. Осъществява тази своя мечта без проблеми. Разбира се, полага немалко усилия, тъй като завършва немска езикова гимназия. А там се набляга повече на езиците, което за Ивета е огромно богатство. Но пък биологията и химията не са приоритетни предмети. Налага ѝ се допълнително да взима уроци по биология – предмет, който дори не се изучава в последния гимназиален клас.

На изпита по немски език постига един от най-високите резултати и това ѝ осигурява стипендия за обучение в Германия. Но в крайна сметка избира България.

В момента д-р Недева завършва и втората си специализация по хранене и диететика. Убедена е, че храненето е много тясно обвързано с хроничните ендокринологични  и особено метаболитни заболявания, като захарния диабет. А допълнителната квалификация за нея е възможност да разшири кръга на своите изследвания и да бъде по-полезна за пациентите.

„Още в студентските години имах интерес към ендокринологията, в която има много логика и последователност – казва Ивета. – Обичам логичните неща. В медицината обаче невинаги има логика. В началото се колебаех между ендокринология и акушерство и гинекология. Но майка ми имаше здравословни проблеми с щитовидната жлеза и някак приех това като знак от съдбата, че това е моето призвание. Не съжалявам за избора си.“

Проектът, който ѝ носи признание, е свързан с чревния микробиом в контекста на метаболитните отклонения като затлъстяването и захарния диабет.

В последните години се натрупват безспорни доказателства, че чревната микрофлора, милиардите микроорганизми, които са в нашите черва, не е пасивен участник, а много активен регулатор в почти всички процеси в човешкото тяло – включително обмяната на веществата, хормоналния баланс, имунологичната активност. Те имат изключително важна роля и в развитието на социално значими заболявания като захарния диабет и затлъстяването.

„Интересното е, че дори бащата на медицината Хипократ преди повече от 850 години е казал, че всички проблеми тръгват от червата, и е бил много прав, защото тези микроорганизми по принцип са наши приятели и помощници за добро здраве“, обяснява д-р Недева. И отбелязва, че когато се наруши балансът между т.нар. добри и лоши бактерии, респективно микрофлората започва да се държи като вредител. Затова е изключително важно тя да бъде балансирана.

„Оказва се, че балансираната микрофлора може да предотвратява ранните отклонения, установени при нея, и съответно работата върху тях може да послужи за превенция на по-сериозни усложнения още преди клиничната изява на хроничните заболявания“, казва д-р Недева.

Чревният микробиом е не само важен регулатор, но и много важен съюзник в превенцията и в адекватното лечение на заболяването.

Всъщност бактериите могат да дадат информация за състоянието на пациента преди болестта. Затова д-р Недева насочва усилията си към установяване на микробиологичния профил на пациента. Съответно метаболитните форми, които са тясно обвързани с него, могат да служат като предиктори, тоест да дадат информация за съответния щам – какъв е, с колко увеличава риска за конкретно заболяване, преди то да се е развило. Тогава лекарите ще могат да го предотвратят.

С хранителна диета може да се повлияе и на наследствено заболяване, категорична е д-р Недева. Убедена е, че  в основата на всяко заболяване е храненето. То е изключително важно за чревната микрофлора, като може да има и позитивен, и негативен аспект.

Неправилното хранене, консумацията на висококалорийни храни водят до дисбаланс.

И обратното, храни, с доказан благоприятен ефект върху чревната микрофлора – богати на фибри пълнозърнести продукти, зеленчуци, плодове, варива, кисело мляко, кефир, имат благоприятен ефект по отношение на чревната микрофлора.

„Случаите на диабет, за съжаление, се увеличават и последните данни са изключително стряскащи“, подчертава д-р Недева. В момента около 589 милиона души, или 11,1% от хората по света, страдат от захарен диабет. И почти всеки трети човек у нас има някакви гликемични нарушения – новооткрит захарен диабет или по-ранна фаза, наречена преддиабетно състояние. Това се случва на фона на влошените хранителни навици и обездвижването, които, от своя страна, водят до пандемия от затлъстяване.

По последни данни България е шеста в Европа по затлъстяване при възрастните и пета по детско затлъстяване, което е изключително тревожен сигнал. Увеличава се и т.нар. захарен диабет тип 2, който е водещият тип захарен диабет. В миналото той е бил наричан „старчески диабет“, но днес това хронично заболяване „се подмладява“. И затова е необходимо да се вземат навременни мерки, за да се обърне тази прогресивно нарастваща тенденция.

Проблемът с детското затлъстяване започва в семейната среда, защото едно дете няма как да контролира средата, в която живее. Семейството и родителите са тези, които трябва да дадат правилния пример. А дете с проблеми с телесното тегло в подрастваща възраст реално е потенциален пациент и като възрастен.

„Телесното тегло може да бъде редуцирано чрез хранителен режим, но съществува съществен патофизиологичен аспект – увеличаването на теглото се дължи не само на хипертрофия, но и на хиперплазия на адипоцитите (мастните клетки)“, обяснява д-р Недева. В периода на растеж и развитие клетъчното делене е физиологичен процес, който засяга и мастната тъкан. В резултат на това наднорменото тегло и затлъстяването водят до увеличаване както на обема, така и на броя на мастните клетки.

„При промяна в хранителния режим и прилагане на диетични и медикаментозни интервенции е възможно да се постигне намаляване на обема на адипоцитите и на телесната маса, но броят на мастните клетки остава относително непроменен, което обуславя високия риск от рецидив на наднорменото тегло“, посочва тя.

Проблемите с наднорменото тегло не са само въпрос на външен вид. Те често водят до ниско самочувствие, социална изолация, депресивни състояния и усещане за отхвърляне. Затова е изключително важно родителите да реагират навреме и да не подценяват проблема още в самото му начало.

„В кабинета ми идват 18 – 19-годишни младежи, които тежат над 100 килограма. И логичният въпрос е: къде са били родителите дотогава? Затлъстяването не се появява за ден или два. Ако не се вземат мерки навреме, рискът от сериозни и инвалидизиращи усложнения е голям“, предупреждава д-р Недева.

От една страна, има родители, които позволяват на децата си да се хранят без ограничения и контрол, а от друга – такива, които изпадат в крайности в името на „здравословното хранене“, налагайки вегетариански или вегански режими. Според д-р Недева нито един от двата подхода не е правилен.

Децата не бива да се хранят по същия начин като възрастните, когато става дума за ограничителни режими. Родителите нямат право да лишават детето си от жизненоважни хранителни вещества, необходими за растежа и развитието му.

Един възрастен човек може сам да избере дали ще консумира месо, или не, но не бива да налага този избор на детето си, защото така рискува да навреди на неговото здраве. За съжаление, все по-често се срещат родители, убедени, че знаят повече дори от специалистите.

Свързани статии:

Българска ученичка завоюва първа награда за физика и астрономия в САЩ (ОБНОВЕНА) Диабетът не се развива от днес за утре Когато медицината срещне изкуството в Медицинския университет – Варна Бобрите се завръщат в България