Всяко дете блести, когато му дойде времето

Тук се отглеждат и възпитават 294 деца. Те са в 12 групи – по две за всяка възрастова група, включително три яслени, и една група за специални деца“, разказва директорката Евелина Станчева. Ключовите думи в работата за нея са „доверие“ и „комуникация“. „Когато родителите разберат, че са ни партньори, и се вслушат в съветите на специалисти, се получават страхотни резултати“, казва тя.
А родителите разбират това още в началото – когато за първи път децата им постъпят на градина и видят как действа моделът за адаптация на малчуганите в детското заведение.

„Адаптацията е строго индивидуален процес за всяко дете. Тя може да е в лека, средна или тежка форма, като за определянето ѝ имат значение емоционалното състояние на детето, отношението му към възрастните и връстниците, състояние на съня и апетита и др.“, казва директорката. Тя обяснява, че към всяко дете се подхожда индивидуално – едно може веднага да свикне с новата обстановка, друго да се нуждае поне от месец. За да стане преходът по-лек, в деня на постъпването на детето в градината родителят идва с него на площадката или в занималнята. „Учителят подканва новопостъпилото дете да се заиграе с останалите. Те му подават ръчичка и се опитват да му разкажат как минава денят в градината – че има много играчки, че се пеят песнички. Идеята ни е детето да се почувства като у дома си“, казва тя.
Станчева посочва, че родителите могат да прекарат толкова време в детското заведение, колкото е нужно детето да свикне. „Ако детето се заиграе, то се оставя постепенно без родител до 30 минути, ако позволи – и до 1 час. Ако виждаме, че се е успокоило, го оставяме повече време, но ако е много разстроено, се обаждаме на родителя да се върне. Това се прави, докато детето се почувства сигурно, че е на хубаво място, и се заиграва без подканване с децата“, разказва тя. Моментът за сън в детската градина също настъпва „тогава, когато детенцето даде сигнал, че е спокойно“. „Методите, които се използват при различните деца, са различни. Ние сме винаги на разположение, за да може нашите деца да се чувстват спокойни“, казва Станчева.

„Всичко позволяваме на родителите“, казва с усмивка тя. Действително, екипът ѝ обръща сериозно внимание на активното взаимодействие с родителите, благодарение на което са спечелили няколко проекта. Наскоро градината печели втори проект по програмата на Столична община „Спорт за деца и ученици“. Името му ясно показва и каква е целта му – „Спортът развива“. Той е насочен към децата от специална група „Дъга“, в която миналата година са записани около 12 деца от 3 до 7 години.
В основата му е иновативна програма за интеграция на примитивните рефлекси чрез спортни занимания и преодоляването на дефицити в моториката.

„При децата в норма примитивните рефлекси, които помагат за сигурността непосредствено след раждане, се интегрират с времето по естествен път чрез движение. При децата със затруднения в развитието много от примитивните рефлекси остават напълно или частично неинтегрирани“, обяснява Мария, майка на дете от градината, участвала в изготвянето на проекта. По думите ѝ, липсата на интеграция на примитивните реф­лекси е знак за незряла централна нервна система и основен проблем пред развитието на по-сложни движения. Целта на Проекта е интегриране на основни примитивни рефлекси чрез адаптирани спортни занимания и подобряване двигателната култура на децата. По него ще бъдат създадени и възможности за включване на децата в нови спортни занимания, които да им помогнат за изграждане на навици.
Два пъти седмично има специализирани спортни занимания, които се провеждат от професионалисти, подготвени за работа с деца със специални потребности. Упражненията за интегриране на рефлексите се комбинират с обща подготовка и усъвършенстване на координацията. За да се подобрят концентрацията и уменията им за имитация, се използват и анимирани клипове със спортни упражнения. Предстои да бъде организиран и спортен празник с участието на родителите.

Една от големите придобивки по Проекта, който е за 2400 лв., са закупените по него уреди, с каквито детските градини у нас по принцип не разполагат. „Имаме страхотни уреди, които се срещат предимно в терапевтичните центрове. Купихме вибрационна платформа, степер, терапевтичен скутер борд, тежки елечета за вестибуларния апарат, тежко одеяло, гимнастически дюшеци, гимнастическа топка ролер и др.“,
изброяват родителите. От предходната година пък градината разполага и с уреди за баланс.
„Хората имат общо 8 сетива – освен познатите допир, вкус, мирис, зрение и слух, има и други три по-слабо познати“, обяснява Мария. По думите ѝ, проприорецепцията е осъзнаването и движението на тялото в пространството, което включва мускулите и ставите в тялото, които изпращат сигнали до мозъка, за да ни помогнат да разберем къде се намира тялото и какво прави. Вестибуларната система е свързана с усещането за баланс – тя се намира във вътрешното ухо, което означава, че се активира с движение на главата и промени в позицията ѝ. Това сетиво се координира от зрителната система – по отношение на разбирането къде се намира тялото със или без използването на зрението и поддържането на баланс, когато главата (и следователно очите) се движат. Третото сетиво е интероцепцията – чувството за разбиране как се чувстваме. Това включва физически чувства като глад, необходимост от ползване на тоалетна и болест.

„Децата с проблеми срещат затруднения с обработката на сигналите, които сетивата им подават. Конкретно за вестибуларния апарат, за усещането на тялото в пространството са подходящи такива уреди като вибрационната платформа – вибрацията помага да усетиш тялото си. Всички уреди за равновесие, като балансиращите дъски, развиват вестибуларната система. По същия начин действат тежките жилетки и специалните люлки. Терапевтичният борд също – лягаш на него, отблъскваш се с крака и ръце“, споделя майката.

За интеграция на обичайните сетива пък се използват сензорните стаи. Столичната 171. ДГ разполага с малка, но прекрасна сензорна стая, в която има различни уреди и материи (грапаво, гладко, студено), игри със светлини и др., които помагат на децата да се научат да познават сетивата си, да не са свръхчувствителни към тях и да обработват по-добре сензорната информация.
Пак по инициатива на родителите на децата от специалната група „Дъга“ веднъж в седмицата за тях се провежда и музикотерапия от сертифициран клиничен музикотерапевт. Те са изключително благодарни за финансовата помощ на сдружение „Подай ръка /
Заедно за по-добро бъдеще“, благодарение на което родителите плащат съвсем достъпна такса за сесиите (по 10 лв.).

„Силата на музиката да лекува, е известна от векове, а от над половин век музикалната терапия се развива като самостоятелно клинично лечение, провеждано от обучени професионалисти“, пише Лилия Ахтарова, която се занимава с научно изследване на музикотерапията. По думите ѝ, музикалната терапия може да отговори на редица сензорни нужди на децата със специални потребности, защото осигурява мултисензорна стимулация (слухова, визуална и тактилна). Ритмичният компонент на музиката например са от полза за когнитивната организация на сензорните системи на децата, диагностицирани с аутизъм. Чрез музикална терапия могат да бъдат подобрени слуховата обработка и други сензорно-моторни, перцептивни/моторни, груби и фини двигателни умения.

Затова и целта на Проекта е да подпомогне емоционалното и социалното развитие на децата със специални потребности чрез сесии по музикотерапия. Като основен подход се използва музикалната терапия на Нордоф-Робинс. При нея базов метод на взаимодействие между децата и терапевта е музикалната импровизация. Сесиите започват с песен за „Здравей“ и завършват с песен за „Довиждане“. Темите на импровизации и готови песни са за активация на тялото, за отделни части на тялото, песни с движения, музикални игри за начало и край, танц и движения, песни за регулация на възбудата и за успокоение.

Сесиите се провеждат от квалифициран музикален терапевт. В тях има елемент на практическо обучение, но най-важното е, че участниците биват посрещани и оценявани такива, каквито са. „Децата няма нужда да показват способности за музика, за да участват в сесиите“, казват родителите. Защото основната цел е да се създадат възможности за социално взаимодействие и подобрени взаимоотношения с другите.
Уникална както за градината, така и за цяла София, е солната стая. Тя обаче е затворена от РЗИ – по формални причини.

„В Наредбата за детските градини са описани точно помещенията, които може и трябва да има една градина. Не фигурира солна стая, затова и нашата е затворена, макар да отговаря на изискванията“, обяснява директорката. И без нея обаче децата очевидно ходят с желание на градина, включително и тези със специфични потребности, които отбелязват голямо развитие.
„Колегите, които са неподготвени, изолират децата със специални потребности, което е пагубно за тях. Много е важно да разполагате с хора, които знаят в каква ситуация ще попаднат, и имат желание да работят. Нашите учители в специалната група са завършили „Специална педагогика“. Да, бавно се отбелязва напредък, но и най-малката стъпка носи огромно удовлетворение“, казва директорката. „Специалните деца, също като останалите, много обичат да се забавляват. Вече имаме няколко, които са изведени в масова група и масово училище“, радва се Евелина Станчева.

Свързани статии:

Морето през обектива Е-бележките влизат и в детските градини Антарктиците отплават в началото на ноември Време за герои