От гънките на историята. Една забравена поетеса (Слава Щиплиева)
Prof. Milena Kirova, DSc.
Sofia University
https://doi.org/10.53656/bel2026-1-1-MA
Abstract. През последните три десетилетия българското литературознание положи много усилия да попълни знанието за писатели и произведения, останали пренебрегнати от литературната историография, главно по причини с идеологически характер. Въпреки това все още има липси, особено за периода между двете световни войни. Сред тях е и Слава Щиплиева, поетеса, известна и актуална в българския културен живот през 30-те и 40-те години на ХХ век. Статията изгражда биографичен и творчески портрет на тази писателка. Тя проследява нейния творчески път; във фокуса на изследване попадат десетте поетически книги, които е публикувала между 1932 и 1944 година. Наред с това обаче са очертани още четири кръга на други области и видове литература, в които Щиплиева е работила през целия си живот. В края на статията са обобщени и формулирани приносите и най-характерните особености на творчеството, с което тази поетеса е допринесла за развитието на българската литература през ХХ век.
Keywords: българска литература, поезия, жени писателки, Слава Щиплиева, движение „Родно изкуство“
Литературната периферия: продуктивно поле на съвременното ни литературноисторическо изследване
Доц. д-р Ноеми Стоичкова,
Sofia University
https://doi.org/10.53656/bel2026-1-2-NS
Abstract. Настоящата студия концептуализира, анализира и аргументира първия колективен литературноисторически проект, обърнал оптиката си към литературната периферия само три години след започването на Прехода у нас. Метатекстът за първи път извежда систематизирано около 20 причини и възможности за движение в литературноисторическото поле както по хоризонтал (център – периферия), така и по вертикал (вечност – мимолетност).
Keywords: рубрики, „Литературен вестник“, маргиналии, апоретични релации
Приноси на книжовника Дионисий Дивни за развитието на българската лексикална система
Доц. д-р Камен Димитров
St. Cyril and St. Methodius University of Veliko Turnovo
https://doi.org/10.53656/bel2026-1-3-KA
Abstract. Основната цел на проучването е въз основа на конкретен лингвистичен материал да се установят някои приноси на Дионисий Дивни, считан за най-изкусния преводач от гръцки на старобългарски сред представителите на Търновската книжовна школа от ХIV в., за обогатяването на лексикалната система на българския език. Анализират се незасвидетелствани в старобългарския канон думи, както и лексеми с новоразвити значения в Дионисиевия превод на словата Против аномеите от св. Йоан Златоуст, включени като първа съставна част в знаковата за славянската ръкописна традиция книга Маргарит. Поради откритите множество нови значения и неизползвани в класическите старобългарски паметници думи в посочените текстове, което доказва първостепенната роля на Дионисий Дивни за развоя на българската лексикална система, в изследването се разглеждат само думите с начална буква Д, някои от които се пазят и до днес в различни пластове на българския книжовен език.
Keywords: Дионисий Дивни; среднобългарски превод; Търновска книжовна школа; лексикална система; семантични промени
On the Subject of the Invariant Meaning of the Renarrative Verb Forms in the Context of Teaching Bulgarian Language in Secondary Schools
Ас. д-р Васил Стаменов
University of Plovdiv “Paisii Hilendarski”
https://doi.org/10.53656/bel2026-1-VA
Abstract. The main purpose of the study is to check whether the invariant meaning of the renarrative verb forms is represented in the same way in the contemporary Bulgarian language textbooks, used in secondary schools. The paper thoroughly analyses the lesson materials focused on the subject of renarration in the 7th grade Bulgarian language textbooks. The observations, which have been made, indicate that some author panels assume that the non-evidential uses of the renarrative are its primary meaning. In some cases the renarrative grammar forms are included in the lessons discussing grammatical mood, without any account for the fact that the ranarrative expresses the speaker’s attitude towards the utterance, not towards the action. The study comments on the main causes for the differences in the examined textbooks and more specifically on the diversity of standpoints regarding the semantics and the categorial status of the renarrative verb forms, as well as the observed overlooks in the curriculum, etc. Some suggestions have also been made, whose aim is to assist the development of equal criteria, which can be used as a foundation for teaching renarraive verbs forms in secondary schools.
Keywords: преизказност, преизказни форми, инвариант, средно училище
Изучаването на български език в чужбина – състояние, проблеми, перспективи
Проф. д.п.н. Галя Христозова,
проф. д-р Мария Алексиева,
доц. д-р Веселина Жечева,
доц. д-р Атанас Луизов
Burgas Free University
https://doi.org/10.53656/bel2026-1-5-GML
Abstract. Статията има за цел да проучи състоянието на обучението по български език в чужбина чрез направено анкетно проучване. Идентифицират се особеностите, различията, трудностите, нуждите. Прави се анализ на отговорите на преобладаващата част от въпросите, като се посочва целта на всеки въпрос, резултатите, правят се изводи и се посочват възможности. Търсят се и се открояват идеи, породени от отговорите на респондентите. Очертават се техните нужди и искания. Целта е да се обоснове, аргументира необходимостта от създаването и използването на дигитални ресурси по български език за предограмотителен период (5 – 7- годишни) и начални класове (7 – 10-годишни). Това е и основната цел на проекта „Дигитална трансформация в обучението по БЕЛ. УЧА БЕЛ 4.0.“, финансиран по Програма „Еразъм+“ .
Keywords: проучване, анкета, дигитална трансформация, български език като първи и български език като втори
Автоматично речево разпознаване в помощ на осъзнаването на сегментни произносителни отклонения при изучаване на българския език като чужд
Mirena Patseva
Sofia University
https://doi.org/10.53656/bel2026-1-6-MP
Abstract. Статията разглежда използването на технологичен инструмент, базиран на автоматично речево разпознаване в преподаването на български език като чужд. Проследява се учебна практика с китайски специализанти, които учат български език, и въпреки усилията си имат сериозни произносителни затруднения. Практиката има за цел да проследи самостоятелното осъзнаване на произносителни отклонения при четене на текст на Е2 чрез технология за транскрибиране на реч. Студентите съпоставят записа на своя прочит с оригиналния текст, отбелязват отклоненията и правят опит да ги обобщят и да обяснят причините за допускането им. Подчертават се ползите от технологията като обратна връзка в реално време, намаляване на зависимостта на студентите от учителя за корекции, възможността за многократни упражнения без неудобство пред групата и персонализиран подход към индивидуалните трудности. Предлага се корективна работа по няколко направления, както и задачи за осъзнаване и за автоматизиране на коректното произношение.
Keywords: произношение на Е2, автоматично речево разпознаване, осъзнаване на произносителни отклонения, преподаване на български език като чужд
Език и комуникация на социалния работник – аспекти на обучението във висшите училища
Проф. д-р Радка Василева,
Dr. Silvia Tsvetanska, Assoc. Prof.
Sofia University
https://doi.org/10.53656/bel2026-1-7- RC
Abstract. Статията представя оригинална гледна точка към малко проучван проблем – използването на българския език в професионалната комуникация на социалния работник за постигане на помагащи взаимоотношения и подкрепа за справяне със социални проблеми. Специален фокус е поставен върху обучението на студентите във висшите училища за придобиване на грамотност, която да ги формира като професионалисти със собствена позиция, чувствителни и емпатични към преживяванията на другите. Докладват се резултати от емпирично изследване със студенти, които разкриват възможности за обучение в комуникативни умения с помощта на драма техники. Представени са езикови кодове, конструирани в процеса на изследването, които маркират спецификата на професионалния език на социалния работник. Изводите насочват към ползите от приложението на комуникативно ориентирани образователни практики при подготовката на бъдещите специалисти във висшите училища.
Keywords: език, комуникация, социална работа, висше образование, образователна драма
Психометричен профил и перспективи за стандартизация на модел за оценка на експресивния език при български деца от 4 до 6 години
Проф. д-р Катерина Щерева,
доц. д-р Диана Игнатова,
Кристина Спасова
Sofia University
https://doi.org/10.53656/bel2026-1-8-KDA
Abstract. Статията представя разработването и психометричната апробация на модел за оценка на експресивния език при български деца на възраст 4 – 6 години. Изследването е ситуирано в рамките на съвременни психолингвистични и логопедични подходи, като се акцентира върху експресивния език като интегрален компонент на когнитивното и социално функциониране в предучилищна възраст. Моделът включва задачи, които обхващат трите основни равнища на езиковата продукция – лексикално, морфологично и синтактично – и е разработен с отчитане на структурните характеристики на българския език. Резултатите от изследването демонстрират удовлетворителна вътрешна консистентност, възрастова чувствителност и диагностичен потенциал за разграничаване на деца в риск от езиково нарушение. Наблюдава се силна връзка между възрастта и езиковото представяне, докато влиянието на пола не е статистически значимо. Оценъчният инструмент отразява процесуалната динамика на експресивното езиково развитие и притежава капацитет за идентифициране на качествени промени в речевата продукция. В заключение се аргументира необходимостта от разширена емпирична база и стандартизация на модела с цел включването му в логопедичната и образователната практика по посока ранна диагностика и специализирано въздействие.
Keywords: експресивен език; езиково развитие; предучилищна възраст; езикова оценка; стандартизация
МЕЖДУ НОСТАЛГИЯТА, СТРАХА И СЪТВОРЕНИЕТО (СИТУАЦИОННАТА КОМЕДИЯ И ПРЕВОДЪТ)
Neda-Maria Panayotova
Sofia University
https://doi.org/10.53656/bel2026-1-9-MA
Abstract. Статията се спира на проблема за възможния и желания превод при превода на ситуационните комедии, доколкото филмовият превод като мултимодален е сред най-трудните видове превод. Задачата на преводача при него е ограничена от взаимодействието на широк набор от комуникационни елементи (изображения, музика, диалог и други елементи). Опит за интегративна рамка за изучаване на този тип текстове представя изследването на Делабастита (1989), което предлага структура за разкриване на отношенията между оригинал и преводен филм, подчертавайки, че филмът е сложен знак, който трябва да се разглежда само в цялост с отделните компоненти, влизащи също в сложни взаимоотношения. В статията са изведени и някои от най-характерните особености на ситуационната комедия, които трябва да бъдат съхранени при превода, за да може той да бъде оценен като еквивалентен. В темите, използвани в ситуационните комедии, се отразяват значими проблеми на съвременността, затова преводачът трябва да е запознат със случващото се не само в конкретната държава, където се развива действието, но и с големите събития в световен мащаб.
Keywords: ситуационна комедия, филмов превод, мултимодален превод, еквивалентност, адекватност
Нова монография за българските лични имена
Ст. пр. д-р Вероника Келбечева
Medical University – Plovdiv
https://doi.org/10.53656/bel2026-1-10-VKA
Езикът между Възраждане и (въз)раждане
(Владислав Миланов. Езикът на Възраждането и (въз)раждането на езика. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2025, 295 с.)
Гл. ас. д-р Зорница Иванова
Sofia University
https://doi.org/10.53656/bel2026-1-11-ZA
