Пещери разказват за трусове в древността

Монография на български учени е издадена от престижното научно издателство „Шпрингер”.

В нея те пишат за това, че пещерите пазят следи от силни земетресения отпреди хиляди години. Метод за тяхното изследване и датировка представят двама български учени – проф. Стефан Шанов и доц. Константин Костов от Геологическия институт при БАН. След дългогодишни изследвания на пещери в България, Албания, Франция, Белгия и Куба те събират получените резултати в монографията „Динамична тектоника и карст”. Книгата на английски език е издадена от престижното научно издателство, се разпространява в цял свят. Това е първият самостоятелен научен труд на български учени в областта на геологията, отпечатан от престижното издателство. Представена е методология за изследване на пещерни феномени, както и приложенията на събраните данни. Освен датировка на древни земетресения, информацията е ценна за планирането и контрола на изкуственото напукване на скалите в газовите и нефтените полета. Използва се и при оценката на водните ресурси в пещерите. В книгата са включени изследвания на 13 български пещери, като в 6 от тях е направена датировка за палеоземетресения. Например в Добростанския масив, който се намира на юг от Асеновград, учените получават данни за силни земетресения отпреди 310 хиляди години. А датировката на високите цилиндрични сталагмити в пропастта Вартечката във Врачанската планина показват, че през последните 16 хиляди години няма силна сеизмична активност.

Четете повече в бр. 10, 6 – 11 март 2015 г.

Свързани статии:

Във водното царство на пернатите Материалите на новия век ПЕТима ПЕТко чакат Държавата ще поръчва на БАН научни консултации