Средновековните философски термини, които се употребяват във философския език днес

Основите на славянския философски език са поставени от Кирил и Методий.

Те са  създатели на  първата  философска терминология на славянобългарски език, в която включват общите понятия: битие, въображение, диалектика, естество, закон, идея, мъдрост, небитие, понятие, природа, свойство, същество, същност,  философия. С превода на Светото писание  възниква първият термин на славянска основа. Първият философски термин едумата слово (логос). Словото се схваща не като средство за общуване, а като основа за думите и източник на битието. В съвременния философски език са преминали част от употребяваните през Средновековието философски термини. Те са запазили формата си, но са претърпели промяна в своето значение. Част от средновековните философски термини са изместени от думи с латински произход, а също и от общонародни думи. Създадените през Средновековиетофилософски термини днес са пренесени в логиката (вид, изказване, отрицание, резултат, род, ум); етиката (вина, добро, добродетел, зло, измама, истина, лъжа, сила, чест); психологията (въображение, желание, одобрение, смирение, страдание, чувство); философията (битие, вид, време, единно, език, закон, качество, количество, мисъл, мъдрост, мяра, начало, небитие, познание, разум, род, слово, творение, философ, философия). В съвременния език  много от философските термини, създадени през Средновековието  се употребяват и  като думи от общонародния език (живот, качество, количество, мъдрост, мяра, слово, ум).

Адриана Христова
работи в Секцията по терминология и терминография
в Института за български език – БАН.
Научни интереси: терминология, терминография, лексикология.

Четете повече в бр. 51-2, 17 декември 2015 г.

Свързани статии:

Да излезем или да не излезнем, това е въпросът От пет-шест до 15 – 20 Откъде идва пенкилерът За правописа на прилагателното светѝ