Уроците на пандемията

Ръст на средствата за наука и иновации прогнозира заместник-министърът на образованието и науката Карина Ангелиева

„Това лято ще бъде малко по-различно от обичайните. Със сигурност ще трябва да обърнем повече внимание на децата, които в момента нямат възможност за дистанционно обучение, деца със специални образователни потребности и такива от семейства с по-слаб икономически профил. – Това каза пред Радио „Дарик“ заместник-министърът на образованието и науката Карина Ангелиева. – От друга страна, много родители в момента използват отпуските си, което означава, че през лятото ще бъдат повече от обичайното заети. И системата трябва да осигури и предложи възможности за допълнително обучение на децата, възможности за занимания по интереси.“
Според Карина Ангелиева проблемите, пред които днес са изправени обществата и държавите, ще променят и представите ни за образованието. Оттук нататък дистанционното обучение ще бъде съществена компонента.
Тя коментира и въпроси, свързани с науката и иновациите. Можем ли да мечтаем българи да имат принос към създаване на ваксина срещу COVID-19 например. „В науката нещата са изключително динамични. Изискват големи инвестиции.
В рамките на това правителство реално започна финансирането на науката и научните изследвания. След две години и половина вече можем да кажем, че има изграден капацитет, но той не е достатъчен. Тепърва разгръщаме инвестициите в центровете за върхови постижения и тези за компетентност. В момента имаме изследователи с потенциал, които работят по ваксини, лекарства и много други аспекти на борбата с коронавируса. Само за месец, в рамките на „Хоризонт 2020“ са инвестирани 200 млн. евро. Проб-
лемът засега обаче не е толкова в инвестициите, колкото в това да се направи картографиране на капацитетите, с които разполагат отделните държави.“
Друг проблем според зам.-министър Ангелиева е, че в някои държави научните изследвания и резултатите от тях не се припознават като компонента при правенето на политики, не се припознават като основен партньор на публичните организации. Науката в областта на вирусологията не може да работи без данни. В момента в т.нар. европейски биобанки, само в 8 от тях, защото това е регулирано на национално ниво, имат натрупана база данни за пациенти с коронавирус. България не е сред тези осем държави, макар че е сред лидерите в биобанкирането. Но досега не сме работили по новите заразни болести.
„Ситуацията, свързана с новия вирус, ни поставя задачата да помислим дали не можем да създадем система от центрове, които да работят в подобни пандемични обстановки“, заключи зам.-министър Ангелиева. Тя припомни, че и нашите учени имат постижения в областта на вирусологията например. Доказателство за това е статия с български автори от далечната 1981 г., в която се съобщава за проучвания на вируси от групата на COVID-19.
В заключение Карина Ангелиева заяви, че въпреки ситуацията, която ще доведе и до икономически и финансови проблеми за ЕС и отделните държави, не се очаква намаляване на парите за наука и научни изследвания. Напротив, очакванията са за мащабни инвестиции в тях и в иновациите.