Повече млади педагози в клас

Статистиката отчита увеличаване броя на училищата, които са финансирани от държавата

Броят на младите учители в общообразователните училища у нас нараства със 791 през настоящата учебна година. Така в класните стаи вече има 6709 педагози до 35-годишна възраст при 5918 през учебната 2018/2019 г. Това показва последното изследване „Образованието в Република България през учебната 2019/2020 г.“ на Националния статистически институт. Данните потвърждават тенденцията от последните 5 години за макар и бавен ръст в броя на младите учители. За сравнение през учебната 2017/2018 те са 5264, година пред това – 4819, 3823 през 2015/2016 г. и 3688 през 2014/2015 г. А в началото на този век в класните стаи е имало 18 009 учители до 35 години.
През тази учебна година разпределението по възрастови групи сред педагозите показва, че под 25-годишна възраст те са 637, 2697 са от 25 до 29 години, 3375 – на 30 – 34 години, 4141 – на 35 – 39 години, 6895 – на 40 – 44 години, 8758 – на 45 – 49 години, 9891 – на 50 – 54 години, 10 054 – на 55 – 59 години, и 6653 са на 60 и повече години.
И в професионалните гимназии се регистрира нарастване броя на младите педагози, които през настоящата учебна година са вече 1414 при 1267 година по-рано. От тях под 25 години са 142, на 25 – 29 години – 556, и на 30 – 34 години – 716. Най-много учители в професионалните гимназии са в групите от 55 до 59 години – 2218, от 50 до 54 години – 2166, и на 60 и повече години – 2018.
Учителите, включително директорите и зам.-директорите с преподавателска заетост, в общообразователните училища през тази учебна година са общо 53,1 хиляди при 50,8 хиляди през предходната. В професионалното образование те са 12,3 хиляди при 11 702 година по-рано. В професионални гимназии (III степен ПК) работят 9263-ма педагози, в училищата по изкуствата и спортните училища – 1713, в професионални гимназии (II степен ПК) – 1077, в професионални колежи с прием след средно образование – 186, и в професионални паралелки
(I степен ПК) – 77. Професията продължава да е силно феминизирана, като в общообразователните училища работят 45 458 жени срещу 7643 мъже. В професионалните гимназии пък преподават 8999 дами и 3317 мъже.
Педагогическият персонал в детските градини нараства с 251 души и достига 20,1 хил. Детските учители са 18,8 хил, или 93,8% от заетите.
Данните на НСИ показват още, че към декември 2019 г. у нас възпитателна и образователна дейност се развива в 1840 самостоятелни детски градини с директор, което е ръст с 6 в сравнение с пред-
ходната година. В тях са записани 217,9 хил., или с 0,4% по-малко деца. Продължава негативната тенденция от последните години броят на децата да намалява – от 241,1 хил. през 2014/2015 г., 232 хил. през 2015/2016 г., 224,4 хил. през 2016/2017 г., 220,9 хил. през 2017/2018 г. и 218,8 хил. през 2018/2019 г. Обхватът на децата, изчислен чрез груповия нетен коефициент на записване за учебната 2019/2020 г., е 78,7% и се увеличава с 0,3 процентни пункта. Най-висок е той в област Перник – 88,6%, Благоевград – 88,3%, Смолян – 87,2%, Враца – 86,3%, а най-нисък е в Сливен – 64,4%, Кърджали – 65,7%, Търговище – 68,1%, и Пазарджик – 71,2%.
В страната функционират и 106 лицензирани частни детски градини, или с 5 повече от пред-
ходната година. Те са посещавани от 4982 деца
Статистическият институт отчита още, че към октомври 2019-а учебни занятия се водят в 1963 общообразователни училища, или с 8 повече от предходната година, като в тях влизат и българските училища в чужбина, финансирани от държавата. Броят на началните училища в страната е 133 начални, 1162 са основни, 70 – обединени, 114 са гимназии, а 484 са средни училища. Професионалното образование се води в 21 училища по изкуствата, 25 спортни училища, 358 професионални гимназии и 23 професионални колежа с прием след средно образование.
Отчита се нов спад на учениците в общообразователни училища, които са 572,5 хил. За сравнение година по-рано те са 581,3 хил., през 2017/2018 – 587 836,
и 605 729 през 2016/2017 г. Намаляват и учащите в професионални училища, като те са 135,1 хиляди при 136,2 хил. през предходната година и 142 021 преди две години. В професионалното образование преобладават момчетата, които са 60,2% от общия брой на обучаващите се.
Функционират и 86 частни общообразователни училища при 78 година преди това. От тях 7 са начални, 30 основни, 21 гимназии и 28 средни училища. В тях са записани общо 10 907 ученици. През учебната 2019/2020 година 1040 ученици се обучават в 31 частни професионални гимназии и частни професионални колежи с прием след средно образование.
Статистиката отчита още намаляване броя на учениците, напуснали общообразователните училища – през учебната 2018/2019 г. те са 15,8 хил. при 16,3 хил. година по-рано. Най-голям е относителният дял на децата, заминали в чужбина – 7000, или 44,4%, следван от напусналите по семейни причини – 6400, поради нежелание да учат – 1600.

България привлича чужди студенти

Нарастване на чуждестранните и намаляване на българските студенти отчита Националният статистически институт за учебната 2019/2020 г. В родните университети и специализирани висши училища се обучават 195 хил. български граждани, или с 3700 по-малко от предходната академична година (година преди това намалението е 7600 души). В същото време, чуждестранните студенти нарастват с 5,5% до 16,3 хил., което е с цели 43% повече спрямо учебната 2015/2016 г. Най-голям е делът на студентите от Гърция – 23,7%, следват тези от Обединеното кралство – 16,1%, Германия – 8,8%, Украйна – 6,3%, и Турция – 6%.
Обобщените данни показват, че и през тази учебна година намалява общият брой на студентите в България, записани в четирите образователно-квалификационни степени „професионален бакалавър“, „бакалавър“, „магистър“ и „доктор“. Те са общо 226,6 хил., или с 2900 по-малко. Година по-рано спадът е от 6900 души. В частни учебни институции се обучават 26,7 хил. Студенти, или 12,6% от записаните в ОКС „бакалавър“ и „магистър“.
Преподавателите в университетите и специализираните висши училища намаляват отново и са 20,2 хил. души, докато година по-рано те са били 21,1 хиляди. От тях на основна работа са 12,7 хил., или 63%. Малко над половината от преподавателите – 50,3%, са жени. Преподавателите в колежите са 676, от които на основен трудов договор са 307. Те обучават за придобиване на образователно-квалификационна степен „професионален бакалавър“ общо 8233 студенти. От тях 1597 души са в частни колежи.
Към края на миналата година в страната има общо 6440 докторанти, като се отчита спад от 27 души в сравнение с предходната 2018 г. От тях чуждестранните докторанти са 558. Най-много представители имат Гърция – 19,2%, Република Северна Македония (9,5%) и Албания (9,0%).
В частни институции са зачислени 4,1% от докторантите, а от тях 103-ма души, или 39,0% са чужденци.
През 2019 г. в университетите и специализираните висши училища са се дипломирали 48,3 хил. души. За сравнение през 2018-а техният брой е 51,2 хил., а през 2017 г. – 53,3 хил.
От завършилите през миналата година 25,8 хил.
са придобили ОКС „бакалавър“, а 22,5 хил. – ОКС „магистър“. Макар и да намалява, най-висок остава броят им в област „Бизнес и администрация“ (13 595 души), „Науки за обществото и човешкото поведение“ (5715 души) и „Образование“ (5063 души), където се отчита ръст в сравнение с 4875 души през 2018-а.
Общо 1843 души са придобили ОКС „професионален бакалавър“. Дамите са 60,9%, а най-голям е броят на дипломираните в област „Здравеопазване“ (674), „Персонални услуги“ (285),
„Технически науки и технически професии“ (284),
„Бизнес и администрация“ (269) и „Образование“ (136).
Образователна и научна степен „доктор“ през 2019 г. са придобили 1285 души, от които 56,1%, са жени. Наблюдават се съществени различия в структурата на дипломираните мъже и жени по области на образование.