Родителят е дясната ръка на педагога

Открит урок по родолюбие, посветен на личности, свързани със Симеоновград

Архивите за учебното дело в Симеоновград казват, че първото светско училище е открито през 1845 г. в малка сграда, направена от плетеница, измазана с кал, намираща се в двора на църквата „Свети Николай“.
Сто години по-късно, през 1945 г., е открита гимназията, преименувана по-късно в Средно училище „Св. Климент Охридски“. Днес то е най-голямото в общината, разполага с кабинети по чуждоезиково обучение, четири компютърни кабинета с локална мрежа и постоянна интернет връзка. Има добре оборудван физкултурен салон, както и две спортни площадки.
„Съвременният учител трябва да е отговорен преди всичко пред собствената си съвест. Иначе не се получава. Разумен контрол е необходим, но ако се дебнем за всяко нещо, няма да се получи нищо.“ В това е убедена директорката Теодорина Иванова – преподавател по български език и литература, която е на този пост от четири години.
В училището има професионални паралелки след VII клас. От няколко години се осъществява прием по специалността „Производство на кулинарни изделия и напитки“, професия „Готвач“, към която учениците проявяват интерес. Общо тук учат 440 ученици и деца в подготвителна група 5- и 6-годишна възраст. Педагогическият екип е убеден, че в подготвителните групи задължително трябва да бъдат обхванати и 4-годишните.
„Това им помага да привикнат и да добият основни навици – категорична е директорката. – Ако децата не се социализират отрано, те определено са ощетени, особено тези от социално слаби семейства. Когато по-късно отидат в I, II, III клас, те трудно се справят – нямат определени навици, нямат устойчивост на вниманието.“
Теодорина Иванова изтъква със задоволство съвместната работа с Центъра за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“. Организацията осигурява безплатни учебници за нуждаещи се ученици от VIII – XII клас. Училището редовно присъства и на ежегодния ромски фестивал „Отворено сърце“, който се провежда във Велико Търново. От Центъра организират обучения на медиаторите и на учители, които водят занимания по фолклор на етносите.
„Срещите във Велико Търново са много полезни, защото по този начин се осъществяват контакти между училища от най-различни краища на България, обменят се идеи – подчертава директорката. – Така всеки може да си свери часовника, да се види кой докъде е стигнал. Допреди две години с „Амалипе“ осъществявахме съвместни проекти, правеха се зелени училища с ученици от различни населени места. Това обогатяваше децата, те разказваха за своето училище, за себе си. Сега проектът „Подкрепа за успех“ на Министерството на образованието и науката дава възможност да се продължи работата с деца от уязвими групи. По него имаме 15 групи всяка с по 4 – 5 деца.“
Директорката споделя, че има и отпадащи ученици. Но тази година са успели да върнат в училище 9 деца, едното от които на 16 години. В същото време, през учебната година други четирима ученици са отпаднали по различни причини – социални, икономически.
Семействата са различни и подходът към всяко дете трябва също да е различен, убедени са педагозите. Има семейства, които пътуват за сезонна работа. После се връщат, но децата трудно наваксват изпуснатия материал, нямат и документи дали са учили в чужбина.
В такива случаи е необходимо допълнително обучение, за да се компенсира учебното съдържание. Тези допълнителни уроци се финансират от бюджета на училището, уточнява директорката.
Добра новина е, че има тенденция за намаляване на ранните бракове или съжителства. Ако преди това явление е било едва ли не характерно за момичета в V – VI клас, сега възрастовата граница се е преместила в IX клас. Това е напредък, тъй като девойките са успели да завършат поне основно образование.
Причините за този резултат са комплексни. В най-голяма степен решаваща роля изиграва Механизмът за обхват на отпадащите от системата. Има по-засилен контрол върху присъствието на децата в училище.
„Мястото на родителя в образованието на децата е възлово. Но когато самият родител не е достатъчно грамотен, той не може да направи правилна преценка и да помага адекватно – коментира директорката. – Училището трябва да се бори с това по всякакъв начин. Често се случва родител са ми доведе детето си и да заяви: „Вие се оправяйте с него“. Но обратните случаи са още по-тежки – когато родител, когото убеждавам, че детето трябва да се социализира, трябва да е в училище, да опонира: „Аз решавам, аз съм баща, няма да го пусна, нищо не можеш да ми направиш“. Тогава се налага да пиша писма до „Социални грижи“, да викам служители от „Закрила на детето“, за да посетим дома на съответното дете. Понякога дори и това не помага.“
Работата на училищния медиатор с родителите се улеснява от факта, че в малкия град хората се познават помежду си. И контактът между учители, деца и родители е по-лесен.
Основно предизвикателство пред ръководството на СУ „Св. Климент Охридски“ е осигуряването на квалифицирани кадри. Близо половината от педагозите пътуват от други населени места. Според директорката съвременният учител трябва да е човек, който е наясно с новите технологии и има идеи, които разчупват традиционните методи на преподаване.
„На децата им харесва различното от стандартния урок – казва тя. – В училището от години имаме клуб „Театрино“, който привлича и малки, и големи ученици. Ръководи го моя колежка по български език, която прави театрални постановки по български приказки и произведения. Убедена съм, че наученото и преживяното на училищната театрална сцена се помни повече от преподадения урок в час.“
В началото на годината училищната библиотека е преместена в по-голяма класна стая, неизползвана в последните години. Тя е подходящо обзаведена – с рафтове за книгите, лаптопи, дори с „пуфове“, за да е конфортно на децата.
В седмицата на четенето тук се провеждат богати инициативи. Учениците, които са на занималня, също често посещават библиотеката – обстановката е уютна и има възможност да се съчетае книгата с компютъра.