Нов програмен период с нова програма

В последните дни на октомври новата програма „Образование“ за периода 2021 – 2027 г.
официално бе изпратена за втори кръг на неформално съгласуване от службите на Европейската комисия. Това съобщава на сайта си Изпълнителната агенция „Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Програмата е разработена в периода от 29 октомври 2019 г. до 19 октомври 2020 г. в рамките на Тематична работна група. В нея влизат представители на социално-икономическите и институционалните партньори под председателството на заместник-министъра на образованието и науката Карина Ангелиева, представител на водещото ведомство – Министерство на образованието и науката, и секретариат – Изпълнителна агенция „Оперативна програма „Образование и наука за интелигентен растеж“, управляващ орган на Програмата.

Обновяването и модернизацията на учебните програми в приоритетни професионални направления
са сред акцентите на Програма „Образование 2021 – 2027“

Програма „Образование“ е на обща стойност 751 270 000 евро европейско финансиране от Европейския социален фонд (ЕСФ+). До одобрение от Европейската комисия ресурсът е индикативен. Средствата са с близо 400 млн. евро европейско финансиране повече от средствата за образование в настоящата Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014 – 2020.
Програма „Образование 2021 – 2027 г.“ насочва подкрепата към всички образователни етапи и е структурирана в 4 приоритета.
Приоритет 1 „Приобщаващо образование и образователна интеграция“ е на обща индикативна стойност 211 937 800 евро. Насочен е към разширяване на механизма за съвместна работа на институциите по обхващане и включване в образователната система на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст. Друга задача на приоритет 1 е подпомагане на общата и допълнителната подкрепа за личностно развитие в предучилищното и училищното образование. Тук са включени и превенцията и предотвратяването на тормоза и намаляването на агресията в училищата; ограмотяване на възрастни; подкрепа за образователна интеграция на маргинализирани и уязвими групи, в т.ч. ромите, чрез дейности за десегрегация на училищата, превенция на вторичната сегрегация и против дискриминацията, преодоляване на демографски, социални и културни бариери, достъп на уязвими групи до висше образование и утвърждаване на интеркултурното образование чрез култура, наука и спорт.
Новият фокус са ранното детско развитие и грижите в ранна детска възраст посредством целенасочени дейности към предучилищното образование. Предвидените дейности по този приоритет ще надградят добрите практики през настоящия програмен период за увеличаване на обхвата в образователната система, подобряване на достъпа до училищно образование, осигуряване на проходимост между образователните институции и намаляване процента на отпадащите от училище, постигнати чрез процедури „Развитие на способностите на учениците и повишаване на мотивацията им за учене („Твоят час“) – фаза 1“, „Подкрепа за успех“ и „Активно приобщаване в системата на пред-
училищното образование“.
Приоритет 2 „Модернизация и качество на образованието“ е на обща индикативна стойност 204 629 600 евро. Насочен е към модернизиране на учебните програми и съдържание чрез въвеждане на компетентностния модел, дигитална трансформация на училищното образование, подкрепа за талантливи деца и ученици с изявени дарби и подкрепа за иновативни учебни програми, иновативни класни стаи и иновативни образователни институции. Чрез Приоритет 2 ще се надгради проектът „Образование за утрешния ден“, чиято задача е да отвори образованието и образователните институции към цифровите технологии чрез внедряването на нови решения за по-добро персонализирано обучение. То ще позволи на учителите да търсят и прилагат по-точни и ефективни подходи към всеки отделен ученик с цел повишаване на мотивацията, включително чрез насърчаване на самостоятелното обучение и самооценка, дори извън класната стая.
Приоритет 3 „Връзка на образованието с пазара на труда“ на обща индикативна стойност 314 252 600 евро. Насочен е към мерките в подкрепа на професионалното и висшето образование, засилване на връзките между тях, с науката и с динамичните нужди на пазара на труда. Приоритетът ще подкрепи дейности в полза на професионалното образование и обучение; създаване на центрове за високи постижения в ПОО; развитие на дуалната система на обучение; въвеждане на дуално образование във висшите училища; професионално ориентиране на студентите чрез практики; обновяване и модернизация на учебни програми в приоритетни професионални направления, в партньорство с работодателите, в съответствие с нуждите на пазара на труда и чрез въвеждане на компетентностния модел и развитие на Т-образни, творчески и универсални умения; дигитална промяна във висшите училища, както и продължаващото обучение на академичния състав във висшите училища и обучение на изследователите. В този приоритет е предвиден специален фокус за въвеждането на по-високи стандарти на образование във висшите училища, улесняване на прехода от образование към заетост, изграждане на качествени специалисти и включване на студентите и преподавателите в научна и изследователска работа.
Приоритет 4 „Техническа помощ“ на обща индикативна стойност 20 450 000 евро. Той ще подкрепи административния капацитет на управляващия орган и процеса на планиране, управление, изпълнение, наблюдение, контрол и оценката на Програмата, подобряване административния капацитет на бенефициентите и потенциалните бенефициенти, обезпечаване функционирането на Комитета за наблюдение на Програмата и публичността на Програмата.

Карина Ангелиева, зам.-министър на образованието и науката:

На дневен ред е модернизацията на висшите училища

Програма „Образование 2021 – 2027 г.“ е наследник на ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“. Ще се управлява от ИА „Наука и образование за интелигентен растеж“. Бюджетът Ӝ е много по-голям от този в предходния програмен период, което потвърждава амбицията на Европейския съюз за качествено и приобщаващо образование и подобряване на уменията за пазара на труда. Добрата новина е, че планираме повече инвестиции за продължаване на реформата в университетите, и по-специално модернизиране на учебните програми, на работата в мрежи и повишаване на интернационализацията и ролята на висшите училища за повишаване конкурентоспособността на нашата икономика. Истината е, че в този програмен период имахме паралелно да решаваме много предизвикателства и не успяхме да обърнем в началото по-специално внимание на тази реформа.
С новия програмен период и предвидените инвестиции ще можем да модернизираме висшите училища, да подкрепим участието им в мрежи, да засилим научните изследвания и участието на младите хора в тях. Затова важен акцент е повишаване качеството и адекватността на докторантските и магистърските програми – като важна стъпка към подготовката на нова генерация изследователи и иноватори. Акцент е и обучението на кадри за пазара на труда.
В новия програмен период говорим и за увеличаване на инвестициите в науката и иновациите. Къде е тяхното място? С решение на МС и след много консултации с всички заинтересовани страни стигнахме до извода, за който многократно получавахме сигнали от ЕК и нашите партньори в Европейското изследователско пространство, а именно, че напредваме бавно по отношение на изграждането на единна екосистема на научни изследвания, иновации, високи технологии.
Трябва да признаем, че се къса връзката между трансфера на резултати към индустрията, на комерсиализацията им и реално превръщането на знанието в добавена стойност за българската икономика. Към момента все още политиките и финансирането на отделни дейности, важни за науката и иновациите, върви по-скоро институционално, отколкото от гледна точка създаване на верига на стойността. Диалогът следва да е за изграждане на пълноценно публично-частно партньорство, изграждане на мост между Академията и индустрията за инвестиции във високотехнологични кадри и произвеждане на качествени изследвания. А не както сега – коя научна област е по-важна или да разпокъсваме и малкото средства на фундаментални и приложни изследвания.
Затова бе взето решение да се създаде самостоятелен орган под шапката на МС със задача специално отношение към научните изследвания и иновациите. За повишаване на качеството, видимостта, резултативността и интернационализацията на научноизследователската и иновационната среда в България. Става дума за новата Държавна агенция за научни изследвания и иновации, която ще управлява и безвъзмездни средства от ЕС за програмата „Научни изследвания, иновации, дигитализация за икономическа трансформация“ в новия програмен период 2021 – 2027 г.
Това е изключително смела програма, която ще инвестира във високи технологии и в приложенията им в цялата съвкупност – от научни изследвания, иновации и дигитализация на всички процеси.
Ще припомня, че в „Плана за възстановяване и устойчивост на България“, представен преди дни от вицепремиера Томислав Дончев, са заложени над 400 млн. лв.
за изследвания и иновации. Към научните изследвания и създаването на критична маса трябва да продължим и редица мерки, които стартирахме през националния бюджет, особено тези, насочени към реформи в научноизследователските организации и повишаване свързаността им в ЕС и в глобален план, като „Петър Берон“, ВИХРЕН, „Европейски научни мрежи“ – инструмент, с който се финансират български проекти, участвали в конкурсите „Туининг“ на РП „Хоризонт 2020“.
Програмата „Научни изследвания, иновации, дигитализация за икономическа трансформация“ е така организирана, че процедурите са изключително прозрачни. С проекти, финансирани от нея, ще кандидатстват учени, иноватори, малки и средни предприятия, които се занимават с високи технологии и иновации.
Двете агенции ще работят в много тясно сътрудничество. А нашата основна задача до края на годината е да направим онази фина настройка, така необходима за спойката между образование, наука, изследвания и иновации в полза на икономиката и обществото.