Иновациите в образованието са задължителни, ако искаме да променяме българското училище към по-добро
Интервюто взе
Татяна ДИКОВА
Г-жо зам.-министър, след три срока предимно в онлайн среда отново дойде време за държавните зрелостни изпити. Какъв е Вашият прочит на резултатите тази година?
– Като педагог, се радвам, че тази година държавните зрелостни изпити не само бяха организирани много добре, но и показаха, че нашите зрелостници се справиха чудесно в условията на дистанционно обучение. Разбира се, с подкрепата на своите преподаватели. Например по български език и литература точките са 52,4 от 100 и това е напълно съизмеримо с резултатите от предходните две години. Учебният материал е същият като обем, нищо не е спестено. Изпитният материал е със същата степен на сложност като предходните две години.
Това са важни индикатори, които ще ни помогнат да направим необходимите изводи. Ще припомня, че един от основните приоритети на нашия служебен кабинет е да направи задълбочен анализ на обучението от разстояние в електронна среда и да изведе политиките, с които то да бъде подобрено.
А учителите да получат подкрепа в тази извънредно сложна среда.
Едва ли някой има илюзията, че ще успеем в близкото бъдеще да се върнем на 100% към присъствено обучение. Трябва да имаме готовност при необходимост да продължим обучението от дистанция, да бъдем гъвкави, да имаме съответния подход във всеки конкретен момент и възникнала епидемична ситуация.
Ето и още малко статистика за държавните зрелостни изпити. На матурите по чужди езици, на които традиционно се явяват най-голям брой зрелостници, точките отново са най-много. Резултатите от философския цикъл на последната сесия са най-високите, откакто се провеждат матури. Забелязва се плавна тенденция към повишаване на резултатите и по география и икономика. Високи и стабилни резултати имаме по химия и опазване на околната среда. Това е много добър знак за българското училище.
Не мога да отмина дългогодишните усилия на учителите по български език и литература в посока да изграждат умения у учениците и да ги подготвят за формата на държавните зрелостни изпити. Покачва се процентът на зрелостниците с максимален брой точки на задачата за формулиране на собствена теза по зададена конкретна тема – това са 45% при приблизително 38% през изминалата година и 32% през 2019 г. Но всеки пети дванадесетокласник все още трудно извлича информация от непознат текст.
Слабите оценки по български език и литература са по-малко в сравнение с предходните две години. И все пак за нас е тревожно, че този брой продължава да бъде висок – 3331. По-малко в сравнение с предходната година са отличниците – 5732 при 6283 през 2020 г. Пълните отличници от двата задължителни изпита са 39.
С най-високи резултати по български език и литература са зрелостниците от Гимназията с преподаване на испански език „Мигел де Сервантес“. Следват ги 91. немска езикова гимназия в София и Първа езикова гимназия във Варна. В първата петица по региони са София-град, Смолян, Варна, Пловдив и Габрово. С положителна тенденция в резултатите са Варна, Шумен, Кърджали, Търговище и Силистра.
– Изводът?
– Държавните зрелостни изпити са успешни за дванадесетокласниците през тази учебна година, като се има пред вид дългият период, през който те бяха на дистанционно обучение. Както всички знаем, то беше придружено от редица предизвикателства, които учениците трябваше да преодоляват заедно със своите учители и родители.
– Излязоха и резултатите от външното оценяване на четвъртокласниците. Един малко по-особен въпрос – на какво научихме тези 90 деца, които попаднаха в ситуация, независеща от тях?
– Предполагам визирате децата, на които е бил пуснат друг аудиозапис с диктовка, различен от изпратения от МОН. Те са приблизително 90 от над 57 000 ученици и определено не са виновни. Съвсем старателно са работили. Тяхната работа е оценена по критерии спрямо диктовката, която са правили. В този смисъл децата не са ощетени.
По-скоро урокът е за нас, за квесторите, учителите, директорите, експертите, които организираме външното оценяване. За да сме обективни, проучваме всяка ситуация. Право на директора и на началника на Регионалното управление на образованието е да вземат конкретно решение за всеки отделен случай.
Даваме гласност на проблема с ясното послание, че случилото се е недопустимо, независимо дали става дума за техническа грешка, или за проява на небрежност, без да има умисъл.
Говорим за тази ситуация, защото я смятаме за поучителна и искаме да напомним, че трябва да бъдем много внимателни към всеки детайл при организирането и провеждането на изпитите. Всеки трябва да знае своите задължения. А когато не ги изпълни професионално, да е готов да поеме своята отговорност.
– Неслучайно попитах на какво учим децата, защото има и тестове, където са „работили“ две ръчички. Тестовете са попълнени с два различни почерка. Училището освен че образова, трябва и да възпитава.
– След сканирането и оценяването на писмените работи получаваме достъп и да, проверяваме, с помощта на оценителите, тестове, при които има съмнение за подобна намеса. Няма да остане случай, който да не бъде проучен, и ако има нарушения, да не бъде осветлен.
За щастие, случилото се е изключение. Но го правим достояние, за да се научат всички, включени в процеса, професионално да се отнасят към своята работа.
– Вие сте пример за успешен управленец в системата на образованието. Затова се изкушавам да Ви попитам защо продължават дебатите за това дали е необходимо външното оценяване в IV и X клас? И какво е личното Ви мнение, трябва ли да ги има тези изпити, които дават информация за резултатите от една образователна степен при преминаването към друга.
– Външното оценяване в IV и X клас е с ясно разписани цели в Закона за предучилищното и училищното образование и в редица поднормативни актове. Те са публично достъпни.
Моята гледна точка е от друг ракурс. Когато имаме международно оценяване, каквито са PISA и PIRL,
все се питаме защо резултатите на българските ученици не са добри, търсим причините, анализираме. Но същевременно подхождаме с недоверие към инструментариум като външното оценяване, който ни помага своевременно да измерим пропуските. Да насочим превантивно усилията си чрез програми и политики, за да направим така, че всяко дете да има равен достъп до качествено образование. Да свържем двете понятия: равен достъп и качествено образование.
– Като директор на Основно училище „Райна Княгиня“ в Пловдив, Вие направихте от него първото иновативно училище в България. Тогава дори не се говореше за иновации в образованието. Днес това е държавна политика. От дистанцията на времето и на Вашия опит постига ли тя заложените цели?
– Глобалната вече тема за иновации в образованието дава възможност за неговото по-бързо и по-целенасочено развитие в няколко области – методи на преподаване, образователна среда, разработването по нов начин на учебни планове и програми.
Преди години в ОУ „Райна Княгиня“ в Пловдив усетихме необходимостта от такава промяна. Тя ни бе „подсказана“ от динамиката на времето, от бързата промяна по отношение на мотивацията и обществените очаквания. Учениците станаха по-различни. Нуждаят се от учители, които умеят да организират по нов начин преподаването, да умеят да реализират междупредметни връзки, да търсят и предлагат на младите хора друга перспектива и приложение на наученото, да ги научат да анализират, да прилагат експериментален подход. А когато учебният процес преминава и в една вдъхновяваща, комфортна, сигурна и създаваща уют среда, тогава и резултатите не закъсняват. Всичко това ни насочи към посоките, в които да развиваме иновациите в Основно училище „Райна Княгиня“ в Пловдив.
Не ни беше лесно, но днес съм уверена, че иновациите в образованието не само са правилната, те са задължителната посока, ако искаме да променяме българското училище към по-добро. То трябва да бъде мястото, където децата ходят с желание заради самото учене, защото откриват своите таланти, надграждат се като личности. Трябва да направим така, че ако не са в училището, то да им липсва.
Мисля, че ако постигнем всичко това, и броят на отпадналите деца ще бъде много по-малък.
– Готов ли е обаче българският учител за това?
– Иновациите в училище предполагат учителят да прояви творчество и да има желание да се учи и развива професионално. Разбира се, той трябва да бъде подкрепен чрез необходимата квалификационна дейност. Организирането например на един междупредметен, бинарен урок е предизвикателство за неподготвения учител.
Затова в националните програми на МОН за средното образование е залегнал възможно най-широк периметър от теми за квалификация на учителите.
И към тях се насочват преподаватели не само от иновативни, а от всички училища в страната.
Тук е важно да припомня, че броят на иновативните училища непрекъснато се увеличава. Ако през 2017/2018 г. те са били 184 училища, то през следващата учебна година вече ще са 509. Това за мен е много важен знак, че българският учител и системата на средното образование много ясно осъзнават с какви огромни очаквания ги е натоварило обществото. То очаква и конкретни резултати.
– Кога ще започне оценяването на училищата според „принадената стойност“? Не е тайна, че те не са равнопоставени – в някои преобладават мотивирани и подкрепяни от семействата си деца, а в други – деца с трудни съдби и от социално уязвими групи. Въпреки това, благодарение на своите учители, те успяват и завършват.
– Това е много важна тема, защото всяко дете е ценно и важно за обществото. Нашето послание е, че детето е в центъра на образователния процес. Това означава, че всеки ученик трябва да получи оптимални условия, той трябва да чувства грижа и подкрепа, за да намери верния път в своето развитие.
За мен качеството е свързано, на първо място, с резултатността на учениците, с техния съиз-
мерим успех и напредък. Това трябва да залегне приоритетно при анализите за качеството на системата. На следващото място е подкрепата на педагогическите специалисти и на управленците в образованието на ниво учебно заведение. А на трето – средата и условията, които създаваме, за да могат учителите и учениците да реализират целите, които са си поставили.
Тук е мястото да се върна на темата за иновациите. Защото всичко това е постижимо и чрез Националната програма „Иновации в действие“. През 2020 г. за подкрепа от нея са кандидатствали 608 училища. Изключително положителен е фактът, че в тези проекти се свързват иновативни и неиновативни училища. Включени са и двете български училища в Прага и Братислава. Програмата дава възможности за обмен на опит и идеи, за споделяне на проблеми и начините за решаването им, а това също е форма на професионално развитие.
Направени са и немалко промени в нормативната уредба – в Наредба №4 за учебния план, Наредба №5 за общообразователната подготовка, Наредба № 9
за институциите в системата на предучилищното и училищното образование. Много важна е Националната програма за изграждане на училищна STEM среда. Тя дава възможност за създаване на нова, творческа училищна среда с фокус върху природните и инженерните науки, новите технологии и математиката, новите методи на преподаване и новата организация на учебния процес.
Всичко това е стимул за развитие на българското образование с поглед към бъдещето.
– По-трудно ли е днес да си учител, отколкото преди 20 години например?
– Ако носиш в сърцето си любовта към децата, не е по-трудно, но може би е с повече предизвикателства. В основата на работата на всеки учител е общуването с децата и умението му да изведе на преден план най-ценното за тях. А това означава между учителя и ученика да се изгради изключително важната социална и емоционална връзка, която остава завинаги.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Phone: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg