Сближаване на научните изследвания и иновациите

Наличието на иновационен потенциал ще е основно изискване за висшите училища и научноизследователските организации при кандидатстването по проекти
от Плана за възстановяване
и устойчивост
и по оперативните програми

Зина СОКОЛОВА

Кръгла маса на тема „Възможности за сътрудничество между висши училища и малки и средни предприятия с EIT“, посветена на сътрудничеството между Европейския институт за иновации и технологии (EIT) и България, се проведе онлайн. Събитието бе повод да се обърне внимание и на резултатите от сключения през май 2020 г. Меморандум за разбирателство между Министерството на образованието и науката и Европейския институт за иновации и технологии. Чрез новостите в програмите бяха очертани следващите стъпки за съвместни действия и предизвикателствата, на които те ще дадат отговори.
„През последната година български стартъпи са привлекли повече инвестиции в сравнение с предходни години. На основата на техния успех днешното предизвикателство е изграждане на иновационна екосистема, в която тези стартъпи работят пряко с университетите, за да бъде ускорен трансферът на знания от науката към индустрията и се осигури взаимодействие с регионите и финансовите инструменти на тяхно разположение. Бюджетът, мрежата от контакти и програмите на EIT ще подпомогнат този процес“, заяви при откриването на форума българският еврокомисар Мария Габриел. Тя наблегна на трите новости на Европейския институт за иновации и технологии. На първо място, EIT ще подобри предприемаческия и иновационния капацитет на университетите чрез пилотната инициатива за висшите учебни заведения с бюджет от 90 милиона евро. Комисар Габриел открои успешното участие на редица български университети в тази инициатива. След това тя обърна внимание и на Регионалната иновационна схема, която е с удвоен бюджет за периода 2021 – 2027 година, благодарение на усилията ѝ по време на преговорите по правната рамка на EIT. Накрая Мария Габриел привлече вниманието към потенциала на България, участвайки по-активно в общностите за знания и иновации на EIT.
„На 26 ноември ще бъде обявена нова общност за знания и иновации в областта на секторите на културата и творчеството. България има потенциал да бъде сред най-активните участници в нейното развитие. Изграждането на силна иновационна екосистема означава достъп до ресурси, инвестиции и партньорства. Такава е и целта на работата ни по отношение на успешното съчетаване на инвестициите между програмите на ЕС „Хоризонт Европа“, „Еразъм+“ и „Творческа Европа“ с фондовете на кохезионната политика и Механизма за възстановяване и устойчивост“, заключи българският еврокомисар.
Наличието на иновационен потенциал и създаването на иновативни продукти ще са условия висшите училища и научноизследователските организации да получават национално и европейско финансиране в следващите години. Усилията на Министерството на образованието и науката са насочени към сближаване на научните изследвания и иновациите. С тези думи министърът на образованието и науката проф. Николай Денков се обърна към участниците в кръглата маса. Той подчерта, че наличието на иновационен потенциал ще е основно изискване за висшите училища и научноизследователските организации при кандидатстването по проекти от Плана за възстановяване и устойчивост и по оперативните програми. „В Плана има част за изследователските университети и за реформите в БАН. В програмите си за развитие те трябва да опишат плановете си за създаване на иновации. Центровете за върхови постижения и центровете за компетентност също ще получават средства само ако имат такива планове“, посочи министърът на образованието и науката.
Министър Денков обяви, че се работи по надграждане на Закона за насърчаване на научните изследвания, за да бъдат обвързани научните разработки и иновациите. С новия закон ще се отворят възможности за повече публично-частни партньорства и ще се регулира финансирането на изследванията и създаването на модерни технологии и продукти с публични държавни средства. Същата философия ще залегне и в националните програми за наука, които в момента са насочени предимно към научните изследвания. „В бъдеще те трябва да бъдат ръка за ръка с иновациите и комерсиализацията на резултатите от разработките“, добави проф. Денков.
В работата на кръглата маса взе участие и министърът на икономиката Даниела Везиева.
Директорът на Европейския институт за иновации и технологии (ЕIT) Мартин Керн накратко представи основните дейности на Института. Според него в България има условия изследователската работа да води до иновации. От решаващо значение за това е да се създаде иновационна екосистема. Тя ще позволи да се търсят решения на обществените предизвикателства. Основните сфери в работата на Института са образование, насърчаване на бизнес начинания и подкрепа на изследователската дейност с акцент върху иновациите.
Директори на иновационни структури и изследователски центрове от Европа представиха предизвикателствата и резултатите от инвестирането в иновации, наука и образование, отговарящо на съвременните потребности на пазара на труда в условията на глобализация и дигитална трансформация на обществата. Експерти от EIT в различни области посочиха основните акценти в своята работа. В сферата на храненето например целта е да се осигури здравословна и достъпа храна за всеки. Сред големите предизвикателства тук са, от една страна, хората, които нямат достатъчно храна и гладуват, и от друга – огромните количества храна, която се изхвърля. В областта на здравеопазването се работи усилено върху намаляване времето за внедряване на научните резултати. Красноречиви резултати бяха цитирани и в областта на градската мобилност. В Европа 23% от вредните емисии се дължат на транспорта, 50% от обществените пространства са заети от пътища, а 67% от инцидентите в градовете също са свързани с транспорта.
По време на събитието бяха представени възможности за участие на представители на българската изследователска и иновационна екосистема в различните общности на знания и иновации на EIT.
Централна тема в дискусията бе и модернизацията на висшето образование.
Изпълнителният директор на ИА „Програма за образование“ Иван Попов запозна участниците с процедурата „Модернизация на висшите училища“, в която е интегрирана визията на Стратегията за развитие на висшето образование в Република България 2021 – 2030 г. за реформи в областта на висшето образование. Той посочи, че процедурата е насочена към няколко много важни аспекти, като сътрудничеството между различните университети в България, тяхната интернационализация и партньорство с европейските университети, както и интердисциплинарни програми и дигитализация. Процедурата използва иновативна методология за техническа и финансова оценка, при която 75% от оценката се основава на обективни критерии, базирани на математически модели, отчитащи резултатна ориентираност, ефективност и ефикасност на проектните предложения.
Иван Попов посочи, че новата Програма „Образование“ поставя фокус върху обвързване на висшето образование с потребностите на пазара на труда, въвеждане на дуална система на обучение, развитие на предприемачески умения, дигитални програми и съвместни програми между висшите училища. За целта са предвидени 264 млн. евро от ЕСФ и национално съфинансиране.
В рамките на събитието заместник-ректорът на Софийския университет проф. Елица Стефанова представи проект, финансиран по процедура „Модернизация на висшите училища“. Той е насочен към модернизация на партньорските връзки на Университета чрез дигитализация на академичните екосистеми. Целта е да се подобри работата по съвместни проекти и програми.
Ректорът на Русенски университет чл.-кор. проф. д.т.н. Христо Белоев представи Визията за модернизация на Университета, регионалната и макрорегионална значимост на висшето училище като фактор на позитивна промяна и социално-икономически напредък чрез коопериране и споделяне на инфраструктури и ресурси между партниращи си публични, частни и неправителствени организации, водещи за развитието на Дунавския регион.

Европейският институт за иновации и технологии стартира нова, девета общност на знание и иновации, наречена „Култура и творчество“, за да подпомогне конкурентоспособността и растежа. Тя ще ускори възстановяването на тези сектори и ще допринесе за отключване на неоползотворените икономически възможности в сферата на архитектурата, културното наследство, дизайна, модата, киното, музиката, издателската дейност, сценичните изкуства и видеоигрите. ЕК обяви, че всички партньори от бизнеса, висшето образование, научноизследователските организации, НПО, градовете и регионите могат да кандидатстват със своите визии и проекти за стимулиране на иновациите и устойчивото развитие в секторите на културата и творчеството до 24 март 2022 г. Избраните партньори ще бъдат обявени през юни 2022 г.
Новата общност „Култура и творчество“ на Европейския институт за иновации и технологии ще обучава бъдещите предприемачи в сектора чрез програми за обучение по предприемачество, ще стимулира своите авангардни предприятия чрез услуги за създаване и ускоряване и ще предоставя иновативни продукти и услуги. Новата общност има също за цел да стимулира включването на секторите на културата и творчеството в стратегиите за регионално и местно развитие.