Проф. Пламен Дойнов, д.н. – ректор на Нов български университет: Висшето образование има нужда от свободни форми на сътрудничество

От нашия университет тръгват нововъведения, които днес се приемат като нещо обичайно

Интервюто взе Stoyan Stoyanov

– Г-н ректор, Нов български университет чества своята 30-годишнина. В какво успя през този период
висшето училище и какво предстои да докаже?
– След като на 18 септември 1991 г. Великото народно събрание приема решение за създаване на Нов български университет, започва друг тип академично летоброене в България. Защото възниква първият граждански университет у нас. От НБУ тръгват нововъведения, които днес се приемат като нещо обичайно. Но нека не се лъжем. Тези нови неща трябваше да бъдат налагани и отстоявани във времето. НБУ пръв въведе обособяването на две образователни спепени (бакалавърска и магистърска), прокара кредитната система в обучението, както и практиките на самооценяването.
За нас интердисплинарността се превърна в основен принцип на обучението и науката. А какво да кажем за електронното обучение, което е наша отличителна характеристика.
Но може би най важното е, че се разви специфична НБУ идентичност на хора, които принадлежат към общността на един недържавен, граждански университет на свободата, отворен към студентите и към обществото.

– Как екипът на НБУ, неговите студенти и алумни отбелязват юбилея?
– Съвсем очаквано цялата академична година премина под знака на 30-годишнината на НБУ. Откриването ѝ през миналата есен бе отбелязано с блестящ гала-концерт на Международния майсторски клас на Райна Кабаиванска в Софийската опера и балет. Както знаете, оперната ни актриса води свой майсторски клас вече 22 години в Университета. Впрочем това е първият майсторски клас, създаден в България.
Валидирахме юбилейна пощенска марка „30 години Нов български университет“. Представихме и специалното издание „Идеи за нов университет“, в което двамата заедно с проф. Веселин Методиев събрахме програмни текстове, академични слова и публични лекции, в които идеите за нов университет, проектирани във времето между края на ХХ и началото на ХХІ век, се сплитат с живата история на НБУ. Това е своеобразна антология за съвременния университетски свят.
Но нашата сила е в автономията на департаментите. Именно те през последната година отбелязаха юбилея чрез десетки инициативи – научни семинари, изложби, концерти. Например концертът на департамент „Музика“ в зала „България“, посветен на 30-годишнината ни, с диригент Найден Тодоров и с участието на нашите преподаватели – пианис-
та Людмил Ангелов и цигуларя Марио Хосен. А само преди дни започна и цикъл от конференции под надслов „Университет на промяната“…

– Колко студенти, преподаватели и програми има НБУ?
– В момента при нас се обучават над 10 000 студенти, а щатните преподаватели са около 400. Имаме над 60 бакалавърски програми, над 100 магистърски, сред които, разбира се, „Право“ и „Архитектура“, както и 40 докторски програми. Букетът е богат и пъстър.
През годините над 100 хиляди студенти избираха Нов български университет. Макар и не всички да го завършиха, убеден съм, че у почти всеки студент самото присъствие в НБУ е оставило добра следа завинаги.

– Как едно частно висше училище се справя с тенденцията за намаляване на завършващите средно образование у нас и с конкуренцията на пазара на образователни услуги?
– Рецептата е една: предлагане на качествено висше образование – без компромиси. НБУ просто се превърна в марка на най-доброто частно висше образование в България.
Разбирам, че звучи общо и рекламно, но конкретиката би ме отвела към излишна инвентаризация – от предимствата на модерната ни материална база до оценките на студентите за нашите най-атрактивни преподаватели.
Ако трябва да отлича обаче едно предимство, с което сме на светлинни години пред повечето от останалите университети – това е обратната връзка със студентите. При нас диалогът между преподаватели, студенти и администрация е издигнат на пиедестал. Самият аз често влизам в кореспонденция с множество студенти. Непрекъснато разговаряме.

– В отминалите 30 години колко от завършилите започнаха академична кариера в НБУ и станаха част от неговия екип?
– От действащите в момента преподаватели на НБУ над 50 души са кадри на Университета. Те са завършили своето образование при нас, а след това са кандидатствали за работа. Отделно над 150 от настоящите служители на Университета са учили в някоя от програмите ни, след като вече са станали част от екипа.

– Какво е мястото на научните изследвания в работата на преподавателите на НБУ и каква е тяхната публикационна активност?
– Статистиката ясно очертава тенденция от последните години да расте процентът на публикации в научни издания, реферирани и индексирани в световни бази данни. Изследователската общност на НБУ става по-разпознаваема в международното научно пространство и по-търсена като партньор по национални и международни проекти.
Издателството на НБУ издава стотици монографии, сборници с документи, учебници, преводи на класически автори, албуми и периодични издания. От 2006 г. действа Научен електронен архив – първото електронно хранилище на документи с научно съдържание в България. Там преподаватели и докторанти свободно депозират свои разработки, които бързо стават достъпни за широк кръг читатели.
В момента университетското сп. „Следва“ работи, за да получи статут на рецензирано и реферирано издание в областта на хуманитарните науки.
Докторантското училище на НБУ също работи добре. Там млади изследователи представят своите разработки в гостоприемна, но и в научно критична среда. Стимулираме изграждането на лаборатории и на учебни зали със специализирано оборудване.
Привличаме изследователи за развитие на нови за Университета изследователски полета – морска биология, микробиология, вирусология, приложни и софтуерни методи в здравеопазването, визуална антропология.
НБУ има своите успешни практики за стимулиране на диалога между представители от различни научни области. Такъв утвърден модел са общоуниверситетските семинари, сред които изпъкват „Науката – разбирана и правена“, Читателският клуб, „Университетски речник“, „Дип-
ломатът на XXI век“, „Българска памет и съвест за тоталитарната държава – исторически и юридически разказ“, „Европеизацията като не-линеен процес. Преоценка на ценностите в българското общество“, „Слово и образ в мисленето на дигиталните поколения“ и още много. През годините тези семинари станаха неизменна част от академичния живот на НБУ.

– Успяха ли преподавателите в НБУ да положат началото на свои научни школи?
– Можем да отличим създадените традиции в няколко дисциплини. Това наистина са разпознаваеми школи около емблематични имена: в българистиката – около легенда като проф. Михаил Неделчев, в египтологията – около авторитета на проф. Сергей Игнатов, в социологията свързваме успехите си най-вече с името на проф. Георги Фотев, а в когнитивната наука покойният доц. Бойчо Кокинов създаде традиция.
НБУ е лицето и на семиотиката в България. В изкуствата имаме две школи, които са еталон: театърът в НБУ беше създаден от режисьорката Възкресия Вихърова, а Майсторският клас на оперната прима Райна Кабаиванска съвсем естествено наложи в обществото израза „Школата Кабаиванска“.
– Какви международни сът-
рудничества разви през тези 30 години НБУ и как се вписва в тенденцията за създаване на европейски университетски мрежи?

– Интернационализацията на университетската общност няма алтернатива. И тук вече не става дума за обичайното участие в международни проекти и научни форуми, за договорите за сътрудничество с други висши училища по програма Erasmus+, за мобилност и т.н. Интернационализацията влиза в нов етап, за който мисля, че сме подготвени. Защото от няколко години развиваме активни програми за двойни дипломи с чужди университети, чийто брой предстои да се увеличава.
От 2020 г. станахме член на консорциума „Алианс на европейските реформаторски университети“ (European Reform University Alliance) – инициатива, която е повратен момент в историята на НБУ. В този консорциум сме заедно с Университета „Париж 8 Сен-Дени“ (Франция), Университета „Констанц“ (Германия), Университета „Роскилде“ (Дания) и Егейския университет (Гърция). Това е друго измерение на университетска заедност в международен контекст.

– Предложените от МОН актуализирани минимални национални изисквания за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности във висшите училища и научните организации и особено правилата за атестиране на преподавателите в държавните висши училища предизвикаха нееднородни реакции в системата на висшето образование. Как са решени тези въпроси в НБУ с цел да се гарантира качествен образователен процес?
– Знаете ли, по темата „развитие на академичния състав“ в миналото, т.е. в епохата на ВАК, струва ми се, че НБУ беше може би най-вироглавият университет. Помня, че понякога, макар и рядко, произвеждахме свои доценти и професори без санкцията на държавната комисия. Сега е друго. Всеки университет – държавен или частен, разполага с автономия при процедурите за академично израстване. И така трябва да бъде.
Периодично обаче се появяват изкушения държавата да участва по-пряко в този процес – чрез промени в изискванията за т.нар. наукометрия или чрез намеса в правилата за атестиране. Проблемът е в унифицирането. Не може например показатели, характерни за т.нар. точни науки, механично да се прилагат към хуманитарните, както и обратно. От години в НБУ действа система за атестация, която поощрява активните преподаватели и държи сметка за спецификата на отделните програми и науки.

– Къде е мястото на частните висши училища в България в дебатите за бъдещо окрупняване в системата?
– Когато чуя думата „окрупняване“, асоциацията е неприятна. Отвежда ме към епохата на „зрелия социализъм“ – към окрупняването на няколко ТКЗС в един АПК (Аграрно-промишлен комплекс). С тази историческа аналогия вероятно ще затрудня по-младите читатели. Но казано общо, окрупняването на висши училища в България, въпреки намеренията и заявките, ако се извършва уж доброволно, но всъщност „от горе“, ще доведе до още по-голяма неефективност.
Съвременното висше образование няма нужда от АПК, а от свободни форми на сътрудничество. Тъкмо създаването на университетски мрежи или на консорциуми е формата, която трябва да бъде поощрявана от българската държава. Това е истинският европейски пример. Ние, като недържавен университет, следваме тази посока – включваме се в общи мрежи, в които влизат автономни и равноправни висши училища от Европа, за да постигнем конкретни цели.

Свързани статии:

Приказни царства споделят знания и опит Подготвяме съвместни проекти Гражданите не питат коя институция за какво отговаря Пазим наследството на нацията