Гл. ас. д-р Борис Банков, носител на Награда „Джон Атанасов“: Науката изисква търпение

Колкото повече студенти останат в България, толкова по-добре ще е за развитието ни

Интервюто взе
Стела МАРИНОВА

Д-р Банков, отличен сте с голямата награда от президентската инициатива „Джон Атанасов“. Разкажете за проекта, с който спечелихте.
– Софтуерният продукт е разработен по проект по Наредба 4 за научно-приложни изследвания. Екипът ни се състои от проф. д-р Веселин Хаджиев, проф. д-р Снежана Сълова и доц. д-р Иван Куюмджиев. Целта бе както да направим софтуерен проект, така и да го популяризираме. Той е безплатен, стига преподавателят да има имейл към университетския домейн. Продуктът включва две системи.
Първата се нарича „Регистър публикации“ и стартира от 2017 година. Основната ѝ функция е да помогне на преподаватели, служители и докторанти с въвеждане, архивиране и обработване на информация за научни публикации. За да се случи това, първо трябваше информацията, която е въвеждана от служители на библиотеката в продължение на години, да бъде трансформирана така, че да може всеки преподавател и потребител на платформата при първото влизане в нея да получи списък с публикации, които той е регистрирал и отчел през годините. Въвежданите данни имаха различни технически грешки.
Например една публикация може да има сгрешени имена при изписване на латиница. При транслитерация или при превеждане те могат да бъдат изписани по различни начини. Например на български език можем да изпишем без проблем името Йордан Хаджииванов, но на латиница „Йо“ може да бъде с „Io“ или „Yo“, а „дж“ – с „dzh“ или „dj“. Целта беше да подскажем на пот-
ребителите дали това са техните публикации, и да си ги присвоят. Има и някои популярни имена като Георги Георгиев. Преподаватели с това име можеха да избират от списък с публикации с такъв автор и да свържат с профилите си трудовете си, а тези, които не са техни, остават за разпознаване.
Системата дава възможност да се отстранят и неточности като тези с подредбата на имената на дадена публикация при съавторство, сгрешени години на издаване и технически пропуски, като страниците, на които може да се прочете. Това беше първата стъпка – да дигитализираме целия процес, всеки преподавател да има достъп до своите публикации и да може да добавя още впоследствие.
След това дойде идеята за регистър „Отчет и научна дейност“, който да подпомага периодичното отчитане на дейности от сферата на науката, които са различни от публикациите. Имаме информация за цитати, участие в научни проекти, редакционни колегии, в написването на рецензии, предоставяне на консултантска и експертна дейност, участие в конференции, развитие на академичния състав, посещаване на курсове за повишаване нивото на квалификация и други.
С развитието на академичния състав и свързаните законови промени правим периодично обновяване на справките, които могат да се извличат от система на база различни критерии. Например импакт-факторът на дадена публикация – в които бази данни се намира, колко цитата от чуждестранни автори има. През последната година интегрирахме тази система с други университетски.

– Какви са ползите от тази интеграция на различните системи?
– Информацията от „Регистър публикации“ се използва при сформиране на преподавателска заплата. По този начин се стимулира писането на научни трудове, които имат импакт-фактор. Тази функционалност на регистъра дава възможност преподавателите да избират от архива си с публикации от последните две години такива, които да бъдат използвани за сформиране на аудиторна и извънаудиторна заетост.
Функционалността за докторанти дава информация по какво направление е всеки от тях, докъде е стигнал със своя научен труд, колко кредита е натрупал. Така даден преподавател не трябва да въвежда своите докторанти, а само избира дали ги е обучавал през последната година, или не.
Публично достъпни са справки по години, вид публикация, по индекс в Scopus и Web of Science в кой квартил е. Данните могат бъдат извадени под формата на PDF файл или таблица в Еxcel и да послужат на преподавателя за атестиране, участие в конкурс за заемане на академична позиция, както и за акредитация на образователна специалност. Тази информация е полезна и се използва за сравнение как университетът се развива от година на година, има ли подобрения в дадена област.

– Студентите имат ли възможност да проверяват полето на работа на преподавателите, за да изберат с кого биха работили, ако искат да започнат докторантура?
– „Регистър публикации“ е с публичен достъп и всеки може да разгледа каква е тематиката на даден автор. Имаме и справка по докторски програми и всеки може да види кои са докторанти към момента и по каква тема работят. Ако някой вече работи в дадена ниша, може да ни изпревари и да напише своя труд по-бързо или той да бъде по-качествен. Така студентите могат да се допитат до съответния докторант какви проблеми цели да разреши, за да не се припокриват, или да помисли
в каква друга сфера може да получи по-голямо признание в разрешаване на даден казус.

– Какви бяха първоначалните отзвуци от системата, вече работи от няколко години?
– Сега е петият ни отчетен период. В началото най-трудно беше да запознаем преподавателите с нуждата да има актуална информация за техните публикации. През годините всеки я е подавал към библиотеката и отдел „Научноизследователска дейност и докторантура“, но имаше неточности. Затова е най-добре всеки да има достъп до тази информация и да може да я редактира.
Индексирането на дадена публикация е променливо. След представянето на научна конференция съответният доклад се публикува, но той не става достъпен на момента в Scopus и Web of Science. Така, първоначално при представянето и вкарването на публикацията в регистъра тя може да не е индексирана, но след като това се случи, преподавателят може да отрази промяната. Тези, които работят с желание да творят, приветстват тази възможност. Колкото повече се дава гласност на техните успехи, толкова по-мотивирани са те.
Към публикациите от последните години има и линк от базата, в която са индексирани, за да се проверява по-бързо дали наистина я има там, където преподавателят е заявил. По този начин се подсигуряваме, ако външен потребител реши да потърси информация.

– По какъв начин ще надградите платформата?
– Към момента имаме над 10 000 записа за публикациите. След като вече имаме информацията, можем да правим всякакви разрези и да се добавят нови справки само с натискането на един бутон. Имахме обобщена статистика по катедри и факултети и последно добавих индивидуална. Тя е в заключената част, тъй като системи като Google и Yahoo използват техните алгоритми, за да сканират нашите уебсайтове. Колкото повече филтри имаме – вид на публикация, коя година е, къде е индексирана, кои са авторите, Google ги използва, за да извлича различни справки, и в един момент имахме наплив от външни системи.
Затова решихме да ограничим достъпа им, защото натоварването на нашите сървъри беше голямо. Системите имат и мобилна версия и може би предстои да я подобрим. Данните обикновено се сортират в таблици, но те се разчитат по-трудно от телефон. Затова имаме желанието да направим системите удобни и за мобилно устройство.

– Може ли софтуерът да бъде приложен и в други университети?
– В момента само нашият университет използва софтуера. Но той лесно може да бъде специализиран за нуждите на друго висше учебно заведение, тъй като изискванията към тях за научната дейност са еднакви. Вече имаме интерес. Който желае, може да получи тези системи, като за целта ги модифицираме, за да отговарят на тяхната дейност.

– Как решихте да се занимавате с наука?
– Доц. д-р Стефан Дражев повдигна интереса ми по време на лекции. Реших, че е добре успоредно с обучението ми в университета да изкарам курс за разработване на уебсайтове. През 2012 г. стартирах онлайн курс към „Телерик“ и следващата година взех успешно изпита си. Колегите, с които сега работя и ми преподаваха тогава, също допринесоха да ми хареса университетската работа. Двете неща се комбинираха, защото искам да предам на моите студенти това, което съм научил и практикувам в допълнение към учебния план.
За 10 години технологиите са се развили много. Можем да кажем, че сега се изисква много повече от младите практиканти в нашата професия.

– Какви са плановете ви за развитие?
– Аз съм главен асистент в катедра „Информатика“ и следващото стъпало е написване на монографичен труд. Когато направя достатъчно допълнителни постижения, спечеля престижни награди и напиша качествени научни трудове, ще се подготвя за конкурс за заемане на академична длъжност „доцент“. Работя и по проекти по заявка на частни клиенти от бизнеса. Това е начинът да поддържам форма.
Имам желание да продължа да се развивам и в тази сфера, защото освен да преподавам, имам нужда да програмирам. Не искам да се фокусирам само върху едната страна. Свикнал съм да съм заобиколен от млади хора. Приятно е, когато някой иска да научи нещо, и ние можем да му покажем как стават крайните продукти – платформи, уебсайтове. В личен план, искам да обърна малко повече време на семейството си.

– Какво бихте посъветвали учениците и студентите, които желаят да се занимават с наука?
– Човек трябва да има търпение, защото работа по един научен труд отнема много усилия. Първо има фаза на проучване, тъй като не е добре да повтаряме чуждите стъпки и да стигнем до резултат, който вече е ясен. Следва и етап на подготовка и продължително тестване на идеи. Трябва да има и смирение, че нещата няма да се случват на момента. В начина си на живот свикнахме, че имаме мигновен достъп до информацията чрез нашите умни устройства и може да получим веднага каквото пожелаем. С науката не е така, трябва повече време. Затова търпението е най-важното качество. След това идват дисциплината и упоритостта. Съветвам всеки, който иска да се развива в тази област, и желае да създава различни продукти, да остане в България и да го направи тук. По-добре е да сме сред нашите близки, да имаме тяхната подкрепа. Те ще се гордеят нашият принос към науката да стане публичен. Смятам, че колко повече студенти останат в България, толкова по-добре ще е за развитието ни.

Свързани статии:

Писмата от деца са трогателни Не може да избягаме от земята Димитър Асенов – директор на Националния център за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти: Кризата е възможност и за развитие Проф. Радостина Александрова, Институт по експериментална морфология, патология и антропология с музей: „Ловци на вируси“ търсят срещи с непознати видове