Артбригада възражда Старо Железаре

Пловдивското село става популярно с големите картини върху стените на къщите, създадени от съмишленици на семейство Пирянкови

Петя НИКОЛОВА

Изправени до изрисуваните дувари на село Старо Железаре, художниците Венцислав и Катаржина Пирянкови изглеждат малки. Погледнати през очите на децата и студентите, с които ги създават, Венци и Каша стават огромни. Изкуството им обединява Полша и България, младежите и възрастните хора от селото, а като картини върху стените на къщите – политици, артисти, обикновени хора и дори анимационни герои с изначалната идея, че по-важен е въпросът, отколкото отговорът му.
Дори на фона на артистичната атмосфера в Пловдив семейство Пирянкови се забелязва отдалеч, защото излъчването е онова, върху което спираме погледа си. Току-що пристигнали от Полша, където ръководят собствена школа за подготовка на млади хора по изобразително изкуство, Венцислав и Катаржина с удоволствие разказват пред „Аз-буки“ за своя проект, прославил малкото и почти безлюдно село Старо Железаре и създал незабравими спомени у всяко момче или момиче, с което са рисували. „Без учениците и студентите нищо нямаше да направим – започва Венцислав Пирянков. – Проектът е наш, авторски, но реализацията се случва благодарение на младите хора.“
В продължение на няколко години заедно с тях от Полша пристигат техни възпитаници – групи от около 20 души. На място се присъединяват и български ученици и така се ражда своеобразна артбригада, която работи по зададената от двамата художници тема. „Всяка година темата е различна – казва Катаржина. – Дори първоначално да я замислим, светът се променя, възниква нещо по-важно, по-актуално и затова работим спонтанно и реагираме интуитивно. Войната в Украйна например създаде последната ни тема, озаглавена We are the heroes („Ние сме героите“).“ Пирянков допълва, че актуалността е заложена като идея в уличното изкуство. Техните произведения, наричани в съвременния свят „мурали“, са обществено ангажирани и както се оказва – обществено ангажиращи.
Старо Железаре през три от сезоните е свободно достъпна галерия, а през лятото – живо ателие. Не само Путин и Зеленски са в големи размери там. Български президенти и царе, популярни актьори, политици, но и световно известни артисти и хора от деня са вплетени в сюжети, които не изпращат послания, а поставят въпроси.

„Никога не заемаме позиция – казва Венцислав Пирянков. – Не сме пропагандни художници, а творци, които имат съмнения и въпроси. На децата предоставяме забавление, а на възрастните – интелектуално предизвикателство. И дали нашите мурали са обществено значими, ще каже публиката.“
Катаржина е полякиня, но говори прекрасно български език. Разказва с въодушевление за идеите, които са осъществили през годините: „Винаги мислим как да реализираме идеята си цялостно и отделните картини да бъдат обвързани от общия замисъл. Веднъж превърнахме една от уличките в музей на съвременното изкуство, по вдъхновение на Музея на модерното изкуство в Ню Йорк (МоМА).
И по дуварите с учениците и студентите рисувахме авангардните произведения на съвременното изкуство от Климт, Шагал, Пикасо… Една година успяхме да съберем много хора в селото с пърформанс под мотото „Истинското изкуство се ражда на село!“. С трактор преминахме по уличките до площада. Желанието ни беше да обърнем внимание на обезлюдяващите се села, за да се възродят.“
Понякога идеите на Венцислав и Катаржина Пирянкови са на границата на абсурда и абстракцията. Или имат утопичен характер – съдържат нещо, което може да не се случи в действителност, но нищо не пречи да бъде измислено. Често предизвикват усмивки заради шегата, която съдържат, и финото чувство за хумор. Тази комбинативност и изненадата, която предизвикват, привличат все повече ученици да участват в ателието им в Старо Железаре. Валя е една от тях. Преди години посещава уроци при семейство Пирянкови, сега вече учи сценография в Софийската художествена академия. Но през лятото пристига в пловдивското село и заедно с майка си добавят и своя почерк върху стените на къщите.
„Учениците ни пишат, свързват се с нас и чрез социалните мрежи – казва Катаржина. – Уговаряме се за колко време и кога ще имат възможност да дойдат. Някои училища организират извънкласни дейности с нас. Наскоро ни посетиха от училището в село Красново. Дойдоха с жълтия училищен автобус. Показахме им как да рисуват, как да правят щрих, форма, да създават перспектива, а накрая дори танцуваха и пяха.“
Едновременно преподаватели и работещи художници, Венцислав и Катаржина вярват, че учителят е важен заради своята харизма и личния пример за вдъхновение, амбиция и желание, който дава на децата. В Полша семейство Пирянкови подготвят ученици за кандидатстване в специализирани гимназии и академии по изкуства и архитектура, като някои от тях впоследствие постъпват на работа в школата им и сами преподават. За младежите Пирянкови са създали освен истинско работещо ателие и отделна галерия, в която да правят изложби, но и да се срещат с писатели, поети, фотографи, скулптори. В Старо Железаре също се обучават ученици в ателието им. Онова, което е най-важно за двамата художници, е, че рисувайки заедно със своите ученици, с четка и молив пред тях, ги зареждат със собствената си страст. Предават им своето вдъхновение и ги въвличат в света на изкуството.
„Не само в Старо Железаре, а навсякъде по света може да се случи този проект – казва Венцислав Пирянков. – Войните ги правят политиците. На младите хора нищо не им пречи да се обединят. Достатъчно е да се влюбят и любовта ще ги обедини.“

Свързани статии:

Родни школа’ със силни екопослания Търси се най-красивото писмо до Дядо Коледа 30 години сътрудничество с Аржентина в Антарктида И нека силата бъде с теб…