Родители стават учители в ДГ „Надежда“

Представят етюди, свирят на арфа, изработват мартеници и табла за Ботев с децата в столичната градина

Ученици, учители и родители отбелязват началото на учебната година и имения ден
на градината с пикник на семействата

Стела МАРИНОВА

Заедност, позитивизъм и комуникация са трите думи, които директорката на столичната 117. ДГ „Надежда“ Мария Врачева би избрала, ако трябва да изведе мото и мисия на детската градина. „Това са нещата, които са много важни за нас. Стараем се да покажем това на всички деца. Независимо дали са със специални образователни потребности“, споделя пред „Аз-буки“ тя.
218 малчугани посещават ДГ „Надежда“. Те са разпределени в 9 групи – една яслена, шест градински и две специални.
„В детската градина има много деца със специални образователни потребности. Тази година имаме 28 със статут на СОП и 8 на допълнителна подкрепа.
С колегите си говорим, че повечето родители в района, които осъзнаха, че при детето има някакъв проблем, кандидатстват конкретно в нашата детска градина, защото знаят, че екипът за подкрепа на личностното развитие е професионално подготвен“, казва Врачева. Тя допълва, че дори има родители от провинцията, които се местят в столицата, за да могат децата им да получат нужната подкрепа.
Градината е една от първите, които започват да работят с деца със специални образователни потребности. Преди 20 години с подкрепата на нидерландското консулство обособяват сензорна зала, в която през годините добавят различно оборудване. Психолозите са обучени за индивидуална работа спрямо специфичните нужди на всяко дете. Сензорната зала е място за провеждане на пясъкотерапия, използват се различни светлини, ароматерапия, сензорни въздействия. В градината има и две зали за психомоторика, намиращи се във физкултурния салон и при една от специалните групи, за да могат да децата да изразходват енергията си и да открият своето място, където да се чувстват добре. Сред специалните помещения са и кабинет на логопеда, кабинет на психолога, кабинет на ресурсния учител, както и музикален салон.
„Обособили сме всички малки пространства и сме създали различни кабинети, за да може да се работи с децата. Постарали сме се да създадем добра среда за индивидуална и работа в малки групи. Груповата фронтална работа се осъществява с педагозите в предучилищна възраст, а специалистите – като ресурсен учител, специален педагог, логопед, психолог, работят на малките групи от по няколко деца в кабинетите“, споделя директорката.
В екипа от непедагогически специалисти влизат двама специални педагози, един ресурсен учител, четирима психолози и двама логопеди. Има и помощник на учителите, който е много важен за подкрепа на децата със СОП в общообразователните групи.
„Осъзнаваме колко е важно присъствието на помощника на учителя в образователната среда за подкрепата на едно дете със специални потребности, докато нормативно трябва да е при три. Съобразяваме се със спецификата на децата. Има деца със СОП, които могат да бъдат включени в общообразователните групи без тази подкрепа. Но има и такива с поведенчески проблеми, които трябва да бъдат подкрепени от помощник на учителя“, обяснява директорката.
Тя споделя, че от миналата година наблюдават много деца с нарушение на сензорната обработка. Това е сигнал, че имат нужда с тях да работят сензорен терапевт и ерготерапевт, но за момента не могат да назначат такива. Част от работещите в ДГ „Надежда“ специалисти са наети по проектите „Приобщаващо образование“ и „Активно приобщаване в системата на предучилищното образование“ на МОН, а други – със средства от бюджета. Колективът в градината е от 42 души с директорката, половината от които са педагози. „В екипа сме постигнали баланса между хора с натрупан професионален и житейски опит и новоназначени през последните години, които идват със своите съвременни разбирания“, споделя Врачева.
Директорката допълва, че проектът за приобщаващо образование не е насочен само към децата с дефицити. „Терминът специални образователни потребности включва и децата с дарби. В детската градина създадохме условия за децата, които имат наклонности към пеене и рисуване, за да може с тях да се работи допълнително. Веднъж седмично те имат занимания с компетентен специалист“, обяснява тя. Децата, които имат дадености и наклонности към музиката, работят с музикален педагог – имат и външен, и от градината. Малчуганите с афинитет към танците работят допълнително с хореограф. Насочените към художественото изкуство се упражняват с външен преподавател в различна среда – в двора или вътре, лятото рисуват по дърветата.
„В тази възраст трудно може да се каже, че тези деца имат талант, но имат дарба, наклонности, интереси да се занимават с определена сфера на изкуството. Когато има и мъничко талант, нещата се случват. За мен е вълнуващо, че този проект даде възможност и на тези деца“, заявява Врачева. Тя допълва, че отделно в градината имат и занимания по таекуондо, латинотанци и приложно изкуство. Те се провеждат в петък от 10 ч. Тогава е творчески ден в детската градина.
Всеки последен петък на месеца пък е отворен ден за родителите. Те обаче са не просто гости на градината, а стават активни участници в образователния процес. За целта предварително майките и татковците се разбират кой може да дойде, и през седмицата уточняват с учителите от съответната група как ще протекат заниманията.
„Този ден обикновено заниманията са по-леки – по изобразително изкуство, конструктивни дейности, за да могат родителите да се включат в темата за деня и да влязат в обувките на учителя. Те да представят конкретната тема“, споделя директорката и уточнява, че практиката съществува отпреди пандемията. Могат да дойдат и двама-трима родители заедно, ако искат да представят етюд под формата на куклен театър. Темите са най-различни. В една от групите последно са разговаряли за емоциите и емоционалното състояние на децата. В друга родител идва с китара и пее в дует с детето си. Включва се и баба арфистка от Музикалния театър, която показва музикалния инструмент на децата в салона. В рамките на петъчните занимания с родителите децата изработват различни тематични предмети с природни материали за есента, в края на февруари правят мартеници или табла за Левски и Ботев, за националните празници. „Всичко, което се случва с децата до 7 години, се случва заедно с родителите. Дори в специалните групи“, заявява Врачева.
Родители, баби, дядовци се включват и в инициативата „Приказка на гости“, като идват да четат в градината „Считаме, че приказкотерапията е много възпитателна като образователен елемент, и я използваме постоянно в ежедневието си“, заявява директорката. Обикновено тя открива инициативата в подготвителна група с „Майчина сълза“.
От 4 години родителите са активни участници при адаптацията на новопостъпилите в градината и яслата деца. Дори покрай ограниченията на пандемията при малчуганите с по-трудна адаптация отново са влизали. „Можем да направим извода, че когато родителят присъства първите дни, детето приема много бързо средата – казва Врачева. – Правим групи за адаптация още от първите дни на септември. В двора се събират родителите, които желаят, и децата, за да опознаят средата, да разговарят с екипа, който ще се грижи да тях. Когато детето наблюдава своя родител и вижда, че той приема спокойно новото в лицето на медицинската сестра или учителя, нещата се случват.“
Още при записването на детето екипът представя плана за адаптация с кратки насоки, подарява книжка за родителите, подготвена от асоциация „Родители“, и книгата „Ани тръгва на детска градина“. Така през летните месеци родителите могат да подготвят детето за новия момент в живота му. Преди то да постъпи, се провеждат и две организационни срещи с директора и екипа в конкретната група. Родителите се запознават и с психолога в градината, който отговаря за ранното детско развитие и адаптацията на малчуганите.
Наблюденията на директорката и на екипа са, че заради изолацията по време на пандемията родените през 2019 г.
и 2020 г. са по-трудно адаптивни спрямо поколенията преди тях.
„Присъствието на родителя при тези деца е изключително важно. Преди 4 години децата посещаваха повече детски центрове, излизаха по площадките, социализираха се по един или друг начин, преди да постъпят в детската градина. Но изолацията, която ни наложи ковид кризата, ограничението на достъпа на бабите и дядовците в семейството или с другите семейства доведоха до това някои от децата да не успеят да се приобщят към социалната среда. Затова при тях адаптацията се случва трудно и е особено важно присъствието на родител. За тях той е основният авторитет в момента. Тези деца трябва да направят тази крачка с помощта на родителя“, заявява Врачева.
Майките и татковците се включват и в празниците.
Детска градина „Надежда“ отбелязва своя имен ден и откриването на учебната година с пикник на семействата. Съвместно организират и карнавал. За 2 април тази година пък играят игри заедно. „Важно е да покажем на децата, че двата авторитета в живота им в момента – учителят и родителят, работят в екип. Когато ги виждат заедно, позитивното усещане се предава на детето. Всяко нещо се приема по-добре. Децата са по-спокойни. Родителската общност се подкрепя с учителската във всичко“, казва директорката.
Родителите се включват и в различни проекти на градината. Съвместно правят пътека на предизвикателствата с различни игри, които да провокират у децата движение – скачане, скок на дължина, да разкриват различните емоционални състояния. От градината осигуряват боите и проекта, а родителите рисуват.
ДГ „Надежда“ работят по проекти на Столична община. Сред класираните са по ПУДООС миналата година и изграждат лабиринт в двора и къщички за работа с деца. „Активни сме по отношение на кандидатстването и възможностите, които дават МОН и другите институции, полагащи грижи за образованието. Стараем се да кандидатстваме, където е възможно, за да можем да обогатим средата. Защото считаме, че разнообразната среда предизвиква активности сред децата“, заявява директорката.