Когато поемаш по тежък път, подготви се

В журналистиката се придържам към максимата: никому в угода, на никого напук, твърди гласът на „Нощен „Хоризонт“ Станислава Пирчева

Станислава Пирчева – с артистичен псевдоним Ава, е родена през февруари в София. Завършила е журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Дългогодишен репортер към Програма „Хоризонт“ на БНР, а сега водещ на предаването „Нощен „Хоризонт“. Неин репортаж е сред десетте финалисти в конкурса за радио програми „Гран при“ 2011 на Union Radiophonique et Televisuelle International (URTI) – първата световна институция за радио и телевизия със седалище в Париж. Носител е на редица награди – от Министерството на образованието и науката, Съюза на учените в България, БАН, СУ „Св. Климент Охридски“, ТУ – София… Член е на Съюза на българските журналисти.
През 2015 г. с Деница Петрова, художник илюстратор на първата Ӝ книга – „Живот за събуждане“, правят изложба експеримент „Думи по вените“ в галерия „Артур“, София. Самата книга излиза с конкурс на програма „Помощ за книгата“ на Министерството на културата.
Станислава-Ава е лауреат от Националния поетичен конкурс „Константин Павлов“. Отличена е и със Специалната награда на Славянската академия в националния конкурс за поетеси „Дора Габе“. Носител на Годишната награда за радиожурналистика на СБЖ 2020/2021 г. Пише и за вестник „Аз-буки“. А в края на миналата година получава престижната награда „Златно перо“ в категория „Радиожурналистика“. Тя е един от най-разпознаваемите гласове на „Хоризонт“.

Милена МИНЧЕВА

Като ученичка прочетох „Панаир на суетата“ на Уилям Текери и реших, че и аз искам да се занимавам с журналистика като него и да стана писател. Водена от това желание, след средното си образование отидох във Факултета по журналистика, за да попитам как мога да направя първата си публикация. Тогава всъщност се полагаха основите на факултетското радио „Алма Матер“, чийто баща е доайенът на радиото в България проф. Веселин Димитров и мой голям личен учител. Явих се на своеобразен конкурс за новата медия“, разказва радиожурналистката.
Спомня си, че е трябвало да подготви преглед на печата и да разкаже за Христофор Колумб. Първото ѝ интервю е от септември 1993 г. с писателя Делчо Чапразов. По онова време той е известен като „Човекът-издателство площад „Славейков“. „Всъщност е един от малкото продавачи на българска литература в първите години на демокрацията у нас – разказва Станислава. – На площад „Славейков“, освен че участваше в каузи, за които по това време не беше модерно да се говори, той помагаше за израстването на една млада журналистика. И там, на сергията му, където идваха мастити писатели, предлагащи му произведения за продан, аз израснах. Стряскаше ме появата на Радой Ралин, чийто глас гърмеше на площада, а аз не разбирах странните му приказки.“
През площад „Славейков“ и сергията на колоритния Делчо Чапразов минават един след друг големите писатели и ѝ дават книги с автограф. По този необичаен начин има шанса да навлезе в един друг свят, много различен от училищния.
„Не след дълго станах освен репортер и водещ на предаването „Факултет по изящни изкуства“ в „Алма Матер“. В БНР съм от 1996 г. Попаднах в „Нощен „Хоризонт“, който, разбира се, ми хареса от първия миг“, спомня си Пирчева. Там работи като репортер цели 20 години. Последните пет години е редовен водещ на „Нощен „Хоризонт“, където пък две десетилетия е водила по заместване.
Съвременната журналистика е далеч от идеала, с който абитуриентите и студентите идват в катед-
рите по журналистика и рисуват сами в своите представи, казва журналистката. По думите ѝ
проблемите в бранша са много по-мащабни и сложни, отколкото може да изглежда.
Тези, които се готвят да поемат по този труден път, трябва да бъдат подготвени.
„Често се връщам към думите на легендата на българската журналистика, символа на винаги изострената гражданска съвест – Йосиф Хербст. Знаем, че голямата награда на СБЖ се дава именно на негово име. Той е и първият председател на Дружеството на столичните журналисти – първообраза на днешния Съюз на столичните журналисти, който следва неговото верую: „Никому в угода, на никого напук“. Старая се да се придържам към тези негови убеждения за това кой може да носи името Журналист. Смятам, че и днес неговите думи трябва да служат като пример, както и целият му живот – като катехизис за всеки, избрал професията като призвание. Ще си позволя да кажа още две негови мисли, които ни е завещал и които много харесвам: „Вестникарят трябва да притежава обширно образование, леко перо и нерви като гемеджийски въжета, освен това – вестникарски инстинкт“. И „Вестникар, който непрекъснато е на лов за интервюта, си е преместил ума в краката. По-добре да може да тича, отколкото да мисли – споделя Станислава Пирчева. – Казвам това неслучайно, защото днес изживяваме подобни времена, които налагат да се върнем към мъдростта на времето.“
За БНР смята, че обществената медия за 87 години се е доказала като еталон за журналистика, утвърждаваща свободното и отговорно слово, доказваща явна принципна позиция в защита на правото на обществото да притежава вярна и обективна информация. БНР е и честен пример за ролята и силата на обществените медии.
Станислава твърди, че всичко това не са празни думи. „Много катаклизми
имаше в медията. Но тя остана бастионът на качествената журналистика. Радвам се, че има много млади колеги, които въпреки невисокото финансиране се ориентират към БНР. В крайна сметка, ние работим по-скоро за каузи. И всъщност, като говорим за тази най-неравна битка – свободното слово, ние живеем с медиите и чрез медиите. Думите са на Мануел Кастелс.“
Журналистката припомня, че през 1903 г. американският медиен издател Джоузеф Пулицър завещава два милиона долара за връчване на ежегодна награда в областта на журналистиката, литературата, музиката и театъра. Фондът, който раздава отличието, е под опеката на Колумбийския университет в Ню Йорк. Раздаването на наградата започва от 1917 г. и продължава досега. Което според Станислава показва, че има смисъл в тази професия и именно за нея съществува „Пулицър“ – едно от най-престижните отличия в света.
Като си говорим за награди, не може да не споменем, че през 2021 г. Станислава взима наградата на Съюза на българските журналисти „Златно перо“. „Това е най-престижното отличие, което съм получавала досега от журналистическата гилдия. Затова ми е особено скъпо, признание е на колегите за моя труд“, твърди журналистката от БНР. През годините тя е носител на десетки отличия. Сред най-скъпите ѝ е за репортаж на тема „Бедността“ – един от 10-те финалисти на конкурса за радио програми „Гран При“.
„За тази награда писа вестник „Аз-буки“, за което съм признателна. Предаването, което водя, бе номинирано за наградата „Сирак Скитник“. Номинацията е за рубриката на предаването „Родина зад граница“, която реализираме веднъж месечно в „Нощен „Хоризонт“ с колегите Добринка Добрева и Красимир Мартинов. За нас това е голямо признание. Съвместната рубрика е подкаст на програма „Хоризонт“ и на предаванията за българите в чужбина на Радио „България“ на БНР.
През годините журналистиката ми даде възможност да натрупам ценен опит за изграждането на оригинална образна система. Стремя се да запазя тази образна система и за текстовете, които пиша и публикувам. Опитвам се да очертая характер, да изградя белетристична ситуация и да накарам читателя да почувства нещо от това, което ме е развълнувало.
А също и да се замисли за онова, което мен лично ме занимава“, обяснява Станислава Пирчева.
Признава, че в професионален план е имала много трудни моменти. „Знаете поговорката: животът е 10 процента от това, което ти се случва, и 90 процента от това как реагираш на случилото се. Смятам, че справянето с лоша или трудна ситуация може да бъде подобно на справянето със скръбта. Времето винаги доказва, че колкото по-скоро възприемеш това, което се случва, и не се опитваш да го отхвърлиш, толкова по-скоро ще успееш да преодолееш трудното. – Тук радиожурналистката припомня още една мъдрост: – Тя е много кратка и ясна – и това ще мине. Дори и да се чувствам безсилна, имам вътрешното убеждение, че ще дойде моментът, в който силите ще се върнат. Всеки път, когато преминавам през някакви неприятности, се старая да си спомням това.“

Свързани статии:

Даваме им криле, за да летят, и корени, за да се завръщат Войнишка униформа вместо бои за рисуване Научни експерименти у дома Пролетни настроения върху стъкло