Васил Левски и четническата тактика

На кръгла маса в Карлово учени и музейни работници разискват идеологията на Дякона

На 18 февруари в Националния музей „Васил Левски“ в Карлово се провежда кръгла маса на тема „Васил Левски, четническите акции и комитетското дело 1867 – 1873 г.“.
Форумът се организира във връзка със 155 години от преминаването на Дунава от четата на Панайот Хитов през 1867 г., в която Левски е знаменосец. През същата тази година в Българско от Влашко и Сърбия преминават не само четите на Хитов и на Филип Тотю, но и редица други въоръжени чети, замислени и формирани от различни емигрантки кръгове – Георги Раковски и „Върховното народно българско гражданско началство“, Добродетелната дружина, комитета в Сърбия, където по това време е Любен Каравелов.

Зина СОКОЛОВА

Убедени сме, че с годините въпросите за четническата тактика и преди, и след активната организаторската дейност на Васил Левски продължават да интересуват изследователите и широката публика. Затова решихме да предложим такава тема на нашите колеги музейни специалисти, както и на академични преподаватели и историци“, казва Дора Чаушева, директор на Музея. Във форума участват 16 души от историческите факултети на Софийския, Пловдивския и Великотърновския университет, от БАН, УниБит, от няколко музея.
Темите са доста различни, но могат да се обединят в две основни. Едната е свързана с личността на Васил Левски и четническата тактика в неговата идеология. В останалите заявки за участие са теми, които се отнасят до конкретни събития и дейци на четническото движение през 1867 г. и след това.
„Миналата година започнахме поредица, от която излезе том I „Нови документи и изследвания. Васил Левски, комитетската организация и османската власт 1872 – 1873 г.“
– казва Дора Чаушева. – Сигурни сме, че и в бъдеще ще се откриват нови факти и документи и затова решихме, че можем да продължим тази поредица. Ще предложим нови материали от османския архив в Истанбул за четата на Хаджи Димитър през 1868 г., които хвърлят светлина върху последните десет участници в нея, заловени в Сливенския Балкан, в местността Кечи дере, за това какви присъди получават и каква е по-нататъшната им съдба.“
Втората част нови документи се отнасят за една по-неизвестна чета, която преминава паралелно с тази на Панайот Хитов през април 1867 г.
Тя се води от съмишленик на Васил Левски от неговото пребиваване в с. Войнягово като учител – Петър Топалов. Четата не е голяма и вероятно е имала за цел да се присъедини към тази на Панайот Хитов, смятат историците. Всъщност тя изпреварва четата на Панайот Хитов, но след няколко сражения четниците са разпръснати и не успяват да се присъединят към нея.
„Това са доста дълги протоколи от разпитите на заловените четници. От тях може да се получи значително по-детайлна информация от това, с което разполагахме доскоро за състава на четата, нейните действия и съдбата на участниците в нея – казва Чаушева. – За мен изключително важно и интересно е това, което се случва в Карлово малко преди идването на четата на Панайот Хитов и преди посещението на Васил Левски в родния му град по това време. Няколко души от тази чета идват в Карлово с цел въоръжаване. От протоколите се вижда участието на едни от близките другари на Левски отпреди неговото напускане на района след учителстването му във Войнягово – Иван Тюрмето и Христо Пулев. За тях пише самият той в своята автобиография – слизайки в Карлово, Левски научава, че са заловени. От протоколите се изяснява какво точно става с двамата карловци. В тях са и разпитите на Васил Караиванов, първи братовчед на Апостола, деец на Карловския революционен комитет. Тъй като няма данни за негово пряко участие във въоръжаването на четата, той впоследствие е освободен. Но Иван Тюрмето и Христо Пулев получават ефективни присъди, изпратени са във видинския затвор и там завършва техният живот. Надявам се тези протоколи да събудят интерес у изследователите към четническите акции в този период.“
Повод за кръглата маса е и това, че в периода между 2018 – 2020 г. и от Виктор Комбов от Музея в Карлово, и от проф. Орлин Събев, и от историци в Турция се натрупват издирени архивни материали, свързани със съдебния процес не само срещу Левски, но и срещу участниците в Арабаконашкия обир. Документите провокирали интерес у историци, изследователи и специалисти, са публикувани в първия сборник.
„В сборника има изключително интересен доклад от дунавския валия до Великото везирство от 16.09.1872 г. – подчертава директорката на Музея. – Той дава основание да смятаме, че османската власт има богата информация за това какво се случва в Дунавския вилает във връзка с изграждането на комитетска мрежа. Властта е наясно, че Васил Левски е изпратен отсам Дунав именно с цел изграждането на тази мрежа и че нейният център е Ловеч. Новите документи коригират сериозно някои наши представи. Доскоро приемахме, че османската власт започва да издирва Левски след обира в Арабаконак и след показанията, които дават заловени дейци, най-вече Иван Фурнаджиев. А от доклада от 16 септември се вижда, че Левски е издирван доста по-отрано. И не само той. От документите става ясно, че 7 – 8 месеца преди това властта вече има информация за Левски. Както и за двете заловени писма от Любен Каравелов, което е изключително важно да се знае. Благодарение на своите агенти властта се добира до тях, преди Левски да ги получи.“
Открити са и оригиналите на протокола с присъдата на Васил Левски. Историческата наука ги познава много отдавна от направените преписи, публикувани в издадените сборници „Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд“, „Левски пред съда на Портата“. Но сега те са преведени и уточнени на базата на документи от османския архив.
Организаторите на кръглата маса – Музеят, фондация „Васил Левски“ и Историческият факултет на Софийския университет, са убедени, че има още много документи за освободителното движение в архивите – и у нас, и в чужбина, които очакват своите изследователи.