За безопасен Космос

Европейският съюз осъществява амбициите си в областта на космическото пространство, като внася две инициативи — предложение за регламент за базирана в Космоса сигурна свързаност и съвместен подход към управлението на космическия трафик. Космическите технологии са незаменими за облекчаване на всекидневието ни, тъй като допринасят за цифрово, екологично и устойчиво бъдеще за нашата планета. Двете инициативи бяха обсъдени на неформално заседание на Съвета на ЕС по конкурентоспособност, което се проведе във френския град Тулуза. На него министрите проведоха дискусия по темата „Управление на движението в Космоса и бъдещата сателитна система за сигурна свързаност“.

Околоземната орбита става пренаселена и за да се справи с това глобално предизвикателство,
ЕС предлага единен подход към управлението на космическия трафик

Като значима космическа сила, програмата на ЕС вече предоставя ценни данни и услуги за широк спектър от всекидневни приложения – например в подкрепа на транспорта, земеделието, реакцията при кризи или борбата с изменението на климата.
Предвид новите предизвикателства и засилената международна конкуренция обаче, космическата политика на ЕС трябва постоянно да се развива и да се адаптира, ако искаме да продължим да се възползваме свободно от предимствата, които космическото пространството носи. Двете инициативи ще спомогнат за запазване ефективността и сигурността на текущите активи при разработването на авангардни европейски космически технологии в полза на гражданите и икономиката на Стария континент.
„Космическите технологии са от съществено значение за нашето ежедневие и сигурност. Тези инициативи ще гарантират сигурна и ефикасна постоянна свързаност, която ще бъде от полза както за гражданите, така и за правителствата. Тя ще играе ключова роля в цифровата трансформация на Европа. И ще ни направи по-конкурентоспособни. Надявам се, че подходът на ЕС към управлението на космическия трафик и космическите технологии ще гарантира безопасно и устойчиво използване на космическото пространство в дългосрочен план.“ Това заяви изпълнителният зам.-председател на ЕК Маргрете Вестегер.

Базирана в Космоса сигурна свързаност
В днешния цифров свят космическата свързаност е стратегически актив за устойчивостта на ЕС. Тя поддържа нашата икономическа мощ, водещите ни позиции в цифровата сфера и технологичния ни суверенитет, конкурентоспособност и обществен напредък. Сигурната свързаност се превърна в обществено благо за европейските правителства и гражданите. Затова ЕК представя амбициозен план за базирана в Космоса сигурна комуникационна система на ЕС, която:
– гарантира дългосрочното наличие на непрекъснат достъп в световен мащаб до сигурни и рентабилни спътникови съобщителни услуги. Тя ще подкрепя защитата на критичните инфраструктури, наблюдението, външните действия, управлението на кризи и приложенията от жизнена важност за икономиката, сигурността и отбраната на държавите членки;
– позволява осигуряването на търговски услуги от частния сектор, които да улеснят достъпа до модерни, надеждни и бързи връзки за граждани и предприятия в Европа, като включат и мъртвите зони в комуникацията и гарантират съгласуваност между държавите членки. Това е една от целите на предложеното цифрово десетилетие до 2030 г.
Системата ще осигури също така свързаност в географски райони от стратегически интерес, например Африка и Арктика, като част от стратегията на ЕС за Глобален портал.
Както нуждите на правителствените потребители, така и решенията за спътникови комуникации се променят бързо. Базираната в Космоса сигурна комуникационна система на ЕС има за цел да отговори на тези нарастващи и променящи се нужди и ще включва и най-новите квантови комуникационни технологии за сигурно криптиране. Те ще се основават на разработването на иновативни и революционни технологии и на приноса на екосистемата „Ново космическо пространство“.
Общите разходи се оценяват на 6 млрд. евро. Финансовият принос на ЕС за програмата от 2022 до 2027 г. е в размер на
2,4 млрд. евро. Ще бъде осигурено финансиране от различни източници на публичния сектор – бюджет на ЕС, държави членки, вноски на Европейската космическа агенция (ЕКА) и инвестиции от частния сектор.
Тази инициатива ще повиши допълнително конкуренто-
способността на космическата промишленост на ЕС, тъй като развитието на нова инфраструктура ще осигури брутна добавена стойност в размер на 17 – 24 млрд. евро и допълнителни работни места в космическата промишленост на ЕС. Ще има и още положителни странични ефекти върху икономиката, тъй като секторите надолу по веригата ще използват иновативните услуги за свързаност. Гражданите също ще се възползват от технологичните предимства, надеждността и оперативната ефективност на такива спътникови комуникационни услуги, които осигуряват високоскоростни интернет връзки в целия ЕС.
„Космосът играе все по-голяма роля в нашето всекидневие, нашия икономически растеж, сигурността и геополитическата ни тежест. Новата ни инфраструктура за свързаност ще осигури високоскоростен достъп до интернет, ще служи като резерва за настоящата ни интернет инфраструктура, ще увеличи устойчивостта и киберсигурността ни и ще предостави свързаност за цяла Европа и Африка. Тя ще бъде истински общоевропейски проект, който ще позволи на многобройните ни стартиращи предприятия и на Европа, като цяло, да бъдат в челните редици на технологичните иновации“, коментира еврокомисарят по въпросите на вътрешния пазар Тиери Бретон.

Управление на космическия трафик
С непрекъснатото увеличаване броя на спътниците в орбита, предизвикано от нови разработки в областта на ракетите носители за многократна употреба, малките спътници и частните инициативи в космическото пространство, устойчивостта и безопасността на космическите активи на ЕС и държавите членки са изложени на сериозен риск. От огромно значение е да се защити дългосрочната жизнеспособност на космическите дейности, като се гарантира, че Космосът остава безопасна, сигурна и устойчива среда. Това превръща управлението на космическия трафик в приоритетен въпрос на публичната политика, което изисква ЕС да действа незабавно, колективно и многостранно, ако искаме да гарантираме безопасно, сигурно и устойчиво използване на космическото пространство за идните поколения.
„Космосът стана по-пренаселен от всякога и това увеличи сложността и рисковете, свързани с космическите операции. За да се справим с това глобално предизвикателство, днес предлагаме подход на ЕС към управлението на космическия трафик. Ще развием конкретни способности, ще определим норми и ще работим с ключови партньори и в многостранни форуми, за да гарантираме безопасно, сигурно и устойчиво използване на космическото пространство. Управлението на космическия трафик е гражданско начинание. Но европейската сигурност и отбрана зависят от безопасен, сигурен и автономен достъп до космическото пространство“, каза върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел.
Затова ЕС установява съвместен подход към управлението на космическия трафик. Целта е да се разработят конкретни инициативи, включително операции и законодателство, които да насърчават безопасното, сигурно и устойчиво използване на космическото пространство, като същевременно запазват стратегическата автономност на ЕС и конкурентоспособността на неговата промишленост.
Подходът на ЕС е съсредоточен върху четири елемента – оценка на гражданските и военните изисквания и въздействия на управлението на космическия трафик за ЕС; укрепване на европейската технологична способност за откриване и проследяване на космически апарати и космически отпадъци; създаване на подходящата нормативна и законодателна рамка и установяване на международни партньорства в областта на управлението на космическия трафик и сътрудничество на многостранно равнище.
Приетите от ЕК две инициативи са конкретни резултати от плана за действие относно полезните взаимодействия между гражданската, отбранителната и космическата промишленост, където са споменати тези два водещи проекта.
За осъществяване на космическата инициатива за гарантиране на сигурна свързаност в цяла Европа през декември 2020 г.
ЕК започна първоначално проучване на системата, за да изследва техническите аспекти и потенциалните модели за предоставяне на услуги.
Междувременно ЕК публикува допълнителна покана, с която да включи и европейската система на Новото космическо пространство за интегриране на авангардни в технологично отношение новаторски идеи от малки, средни и стартиращи предприятия. През декември 2021 г. бяха възложени две поръчки, по които техническата работа е в ход, а резултатите се очакват до юни 2022 г.
Що се отнася до управлението на космическия трафик, от 2016 г. насам ЕС вече разполага със способност за космическо наблюдение и проследяване, изпълнявана от консорциум на ЕС.
Досега над 130 европейски организации от 23 държави членки са се регистрирали за услугите на ЕС за космическо наблюдение и проследяване, което включва избягване на сблъсък, анализ на фрагментацията, анализ на повторното навлизане. Днес повече от 260 спътника на ЕС, включително флотовете на „Галилео“ и „Коперник“, се ползват от услугата за избягване на сблъсък.

Даниел Лорер, министър на иновациите и растежа:

Подкрепяме новите инициативи, отнасящи се до космическа свързаност и управление на космическия трафик. Държим за повече възможности всички страни да участват в търговски и научни проекти от програмите“, заяви министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер пред участниците в неформалното заседание на Съвета на ЕС по конкурентоспособност в Тулуза.
По думите му трябва да има пазарен подход и подкрепа от частен капитал в двете нови инициативи. „Те трябва да създадат възможности за повече нови компании и работни места“, каза министър Лорер.
Той представи българската позиция, която оценява нарастващото влияние на космическите технологии за предоставяне на нови бизнес възможности и стратегически активи за ЕС и европейските граждани.