Мечтата на един българин в Япония

Наши преподаватели ще изнасят онлайн лекции по „Балканистика“ в Страната на изгряващото слънце

За Иво Владимиров – българина, който преподава японски на чужденци, и български език на японци, ви разказахме преди време (бр. 51 – 52/2020 г.). След софийската 9. френска езикова гимназия той отива да следва в Англия, където завършва колежа St. Clare’s в Оксфорд. След това заминава за Япония, научава японски и завършва философия. После кандидатства за докторски курс на Университета в Киото, един от двата най-престижни в Страната на изгряващото слънце. В Япония Владимиров има шанса да преподава философия, религии, японски, но за него няма по-голямо чувство на удовлетворение от заниманията му с български език. Поводът за разговора с него е развитието на българистиката в Япония. И как от един лекторат в един университет ще се стигне до десет лектората в три университета, и то най-престижните.

Зина СОКОЛОВА

Още като докторант в Университета в Киото, деканът на катедра „Славистика“, проф. Накамура изразяваше съжаление, че тук не присъстват българският език и култура на фона на силно изявените руски, полски и чешки. Това беше началото – спомня си Иво Владимиров. – Професорът ме представи на колегите си от Университета по чужди езици в Кобе и Университета в Осака. Те възприеха неговата идея и уредиха формалностите, първата от които е академичните съвети да вземат решение да включат в програмата и да финансират лекторат по български. Може да звучи лесно, но в консервативните японски университети
(и общество) подобни стъпки съвсем не са рутинни. Те се правят след обстойно обсъждане и оглеждане от всички страни. В Университета в Кобе например надделя фактът, че веднъж, през учебната 2013/2014 г., се е преподавал нашият език, а в Университета в Осака – фактът, че ме помнят от студентските ми години, когато следвах там философия. През следващата година лекторатът в Кобе премина на две нива – за начинаещи и напреднали, тъй като интересът на студентите беше забележителен. Това се отчете от ръководството, тъй като има система на годишно оценяване. Ако не получи висока оценка, предметът се заличава.“
Иво Владимиров получава отлична оценка и от студентите, и от академичното ръководство. Ректорът дори изпраща писмо с похвали на посланика ни в Токио.
„При посещението на ректора на Софийския университет проф. Анастас Герджиков, на председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски и на проф. Нели Косева в Япония организирах срещи в Кобе и Осака с ръководствата на двата университета, както и с мои студенти – казва Иво Владимиров. – Още тогава се подписа Договор за пряко сътрудничество между Софийския университет и Университета в Кобе и започна подготовката за подписването на договори с университетите в Осака и Киото. Наличието на тези документи облекчи процедурите за всички мои инициативи.
И не само мои. С колегите от катедра „Японистика“ вече правим планове за увеличаването на обмена с японските университети.“ През лятото на 2022 г. за пореден път изпраща девет свои студенти на семинарите по български език в София и Велико Търново.
В Осака Владимиров започва с един лекторат – „Български за начинаещи“, който привлича много учащи се. Те проявяват желание да опознаят не само езика, но и културата, историята, фолклора на страната ни. На този интерес преподавателят отговаря със серия лекции под надслов „Да опознаем България“. В тях се засяга и темата за науката балканистика.
„Студентите ме изненадаха, когато регистрираха научно общество „Балканистика“ с искането Академичният съвет да одобри неговата регистрация – казва Владимиров. – Така стигнах до идеята да поставя въпроса за разкриване на предмет „Балканистика“.“
Той получава съдействие от проф. Анастас Герджиков, който по време на посещението си в Япония през октомври 2022 г. се среща с ръководството на Факултета по чужди езици на Университета в Осака. В разговора с тях изразява твърда подкрепа за разкриването на такъв предмет. Проф. Герджиков нарича дисциплината за регионални изследвания „визия за културно сътрудничество“. Практическата реализация на проекта се осъществява благодарение на активната помощ на председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски, на директора на Института за балканистика с център по тракология „Проф. Александър Фол“ при БАН проф. д-р Румяна Прешленова, както и на чл.-кор. проф. д.и.н. Александър Костов чрез Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“.
„След огромната работа дотук, надявам се от 1 април, началото на японската академична година, в час да влязат първите студенти по „Балканистика“ – подчертава Владимиров. – Стори ми се важно да предоставя възможност на български учени да покрият 30 теми и да изнесат свои лекции онлайн на английски, защото така се разширява присъствието на българската наука в Япония. Освен това ще даде възможност моите студенти да срещнат поне 15 преподаватели от БАН.“
В Япония не съществува друг подобен академичен проект и японските му колеги остават доста изненадани от начинанието, но възприемат нестандартната идея. Онлайн лекциите по предмета „Балканистика“ са възможното решение в аудиторията да „влязат“ немалко български учени. С това да се постигне по-широка представа за региона сред японските студенти – историческото му развитие, политически процеси, културни отношения, и още от първите впечатления предметът да създаде предпоставки за задълбочаването на познанията и за евентуални бъдещи научни изследвания, какъвто интерес вече проявяват някои от тях. Часовата разлика е преодолима. Тя е 7 часа през зимата и 6 през лятото, тъй като в Япония не се сменя времето. Това означава, че сутрешните лекции в България „ще прозвучат“ в следобедните часове в островната държава.
От 1 април освен „Български език“ и „Балканистика“ Владимиров ще преподава и „Старобългарски език“. Подчертава, че наши и чуждестранни учени доказват, че езикът на България в периода IX – XI век трябва да се нарича именно старобългарски, а не староцърковнославянски, каквато практика съществува.
В началото на 2023 г. Иво Владимиров е поканен в частния осакски университет „Хагоромо“, където са взели решение за въвеждане на предмет „Балканистика“, както и на предмет „Япония и международното общество“. Предлагат му да преподава и двата. Той си обяснява поканата с междууниверситетското разпространение на информацията и личните контакти, които създава при посещението си в Университета. Разбира се, има значение и доброто владеене на японски език. През следващата учебна година ще бъде въведен и предмет „Български език“, както и други предмети, свързани с българистиката.
В университета „Хагоромо“ се изучават предмети с практическа насоченост, като режисура, филмово изкуство, дизайн, наука за храните и контрол върху тях, масмедии и телевизия. В него голям дял, около 20%, имат чуждестранните студенти, най-вече от други азиатски страни. Така че освен лекциите на японски Владимиров подготвя и курсове за бъдещи българисти на английски език.
„Връщам се на Университета в Киото, откъдето тръгна всичко – казва Иво Владимиров. – С проф. Накамура вече пет-шест години не спряхме да обсъждаме и да настояваме проектът, който беше наша идея и който успешно се реализира в три други университета, да намери място и в Киото. Причината досега това да не се е случило, са консерватизмът на системата и финансите. За голямо мое щастие сме на път да преодолеем пречките и от следващата учебна година в това най-авторитетно учебно заведение в Япония да преподавам „Български език“, „Старобългарски език“ и „Балканистика“, а от 2024 г. към тях да прибавим и „Български език за напреднали“. За мен заветната цел си остава да се въведе специалност „Българска филология“ в японски университет.“
„Български език“ е предмет наред с другите, изучавани в рамките на специалности от Факултета по чужди езици на Осакския университет. При него студентите получават кредити след положен изпит. Докато филологията е отделна специалност, при която студентите получават диплом за завършена степен на висшето образование. Във Факултета по чужди езици на Осакския университет има следните специалности: китаистика, кореистика, монголски, индонезийски, филипински, тайландски, виетнамски, бирмански, шведски, урду, арабски, персийски, турски, суахили, руски, унгарски, датски, немски, английски, френски, италиански, испански, португалски, японистика, хинди. Мечтата на Иво Владимиров, в която той вярва и за която се бори, е българският език да смени статута си от предмет на специалност.