Принадената стойност е в резултатите

В Средно училище „Св. Климент Охридски“ в Морската столица обичат да играят български хора

Зина СОКОЛОВА

Безплатна образователна платформа „Грамотност.bg“ създаде екипът на Средно училище „Свети Климент Охридски“ във Варна. Идеята е тя да бъде в помощ на всички за развиване на функционалната грамотност. През лятната ваканция на 2022 г., в рамките на три седмици ученици от II и III клас и учители от СУ „Свети Климент Охридски“ са работили с темите, включени в платформата. Идеята на училищния екип да се работи за повишаване на функционалната грамотност на учениците, възниква преди 8 години.
„Всичко започна от международните изследвания PISA, PEARLS и други. Те отреждат доста незавидни места на нашите ученици в класирането, особено при 15-годишните – разказва директорът Петко Петков. – А в тези формати всичко е четене с разбиране. България започна да участва в PISA някъде около 2001 г.,
като ние бяхме едно от първите училища. Разглеждайки тестовете, се убедих, че човек, ако може да чете с разбиране, няма да има проблем да се справи с тях. Но останах изключително разочарован от резултатите. Това ме наведе на мисълта, че функционалната грамотност не е застъпена достатъчно в нашата образователна система и учениците не могат да четат с разбиране.“
Преди около 7 години екипът на СУ „Свети Климент Охридски“ започва да провежда, първоначално за четвъртокласниците, състезание по български език и литература, насочено само към функционалната грамотност. То се организира извън учебните занятия и включването в него е по желание на учениците. Доближава се до формата на националното външно оценяване в IV клас, но акцентът е върху функционалната грамотност. Резултатите не са особено добри. По-късно състезанието става градско, със съдействието на Община Варна. Три години подред набира скорост, но покрай ковид кризата провеждането му е преустановено. От Средно училище „Св. Климент Охридски“ са амбицирани тази година да го възстановят.
„С натрупания опит на училищно и на общинско ниво, идеята да се направи нещо, насочено специално към функционалната грамотност, започна да изкристализира – подчертава директорът. – Оттук нататък беше вече въпрос на инициативност и търсенето на подходящи проекти и програми. Насочихме се към възрастовата група на 8 – 9-годишните, защото в IV клас вече установяваме дефицити. Оказа се, че пропуски почват да се трупат още във II и III клас. Затова решихме да започнем превантивна, а не компенсаторна работа.“
Екипът си осигурява подкрепата на фондация „Америка за България“ и на „Заедно в час“, откъдето ги питат как ще популяризират резултата от всичко това, което се прави. Издаването на книжки е прекалено скъпо. Затова училищният екип се спира на варианта за онлайн платформа, която да бъде безплатна, с голям набор от материали и да постига три цели. Да се използва в училище, тъй като отговаря изцяло на програмите по български език и литература и по другите предмети, и да дава възможност за прилагане в задължителните часове за общообразователна подготовка, които са за четене с разбиране, в часовете за избираема подготовка, за факултативна подготовка, занимания по интереси и при целодневната организация на учебния ден. В платформата са включени 20 теми (5 теми с обучителен и развиващ характер и 15 теми – всяка разработена в три раздела), които могат да бъдат прилагани безпроблемно от всеки учител. Платформата съдържа и разработените от екипа Система за повишаване на функционалната грамотност (скала, спецификация, инструментариум за оценка), ресурси, видеоматериали.
Втората цел е платформата да може да се използва и у дома от родители и деца. Темите са разработени така, че за всяка са достатъчни между 15 и 25 минути, за да се попълни.
Третата цел е да се направи методическо помагало – т.е. модел, по който може да се разработват и други теми. Всичко това е налично в раздел „Ресурси“ на платформата. Освен това създаденият инструментариум за оценка на функционалната грамотност дава възможност за извършване на първична оценка и оценка на напредъка.
„Горд съм с екипа на училището, който успя да изпълни тези амбициозни задачи в максимално възможна степен – подчертава директорът. – Сега въпросът е друг – дали ще успеем да продължим и да надградим платформата за III и IV клас.“
Поглед върху това как е повлияла платформата върху уменията на децата да четат с разбиране, колективът на училището има само за своите ученици и за партньорското училище в село Преселци, където платформата е апробирана на място, не онлайн. Всички отчитат, че учебният материал, представен по такъв интерактивен начин, предизвиква много по-голям интерес у децата. А това е пътят за постигане на добри резултати.
„В нашето училище отчитаме повишаване на функционалната грамотност на учениците – казва Петко Петков. – Но всичко това ще проличи чак следващата година, когато излязат резултатите от Националното външно оценяване и ги съпоставим с тези от предишни години. Говоря за догодина, защото сега резултатите също не са съпоставими, предвид че през 2020 г. и 2021 г. обучението беше предимно онлайн, което снижава постиженията на учениците.“
На въпроса дали трябва да се върне практиката да се повтаря класът в начален етап, директорът подчертава, че при тях такъв проблем няма. Но според него самата философия към тези деца е недокрай детайлизирана. Тя дава грешни сигнали към групи от хора, че дори и без елементарни усилия може да бъдат постигнати резултати, съизмерими с резултатите на тези, които се трудят упорито. „Не мисля, че дете, което до VII клас не е успяло да покрие държавните изисквания, ще успее да направи това след VIII клас – категоричен е директорът. – Трябва да им покажем пътя и да приложим европейския опит – продължаване в професионалното образование, за да получат възможност за реализация на пазара на труда.“
Средно училище „Св. Климент Охридски“ е едно от най-търсените във Варна. В I клас тук кандидатстват три пъти повече деца, отколкото е капацитетът на образователната институция. То привлича родителите с това, че устойчиво заема предни места по резултати от НВО и в IV, и в VII клас. Досега винаги е в челната десетка в област Варна, а резултатите по информатика го нареждат веднага след Математическата гимназия в Морската столица.
„Следващото, което търсят родителите, е отношение и грижа за децата – казва директорът. – Твърдя, че те го получават и от мен, и от екипа.“
На трето място е сигурността, че когато децата са на училище, те са обгрижени и в максимална степен тяхната сигурност е гарантирана. Това става по различен начин, включително с пропускателен режим, дисциплина, униформи, съпричастност към училищния живот. Колективът има натрупана солидна практика в годините в тази насока.
Предизвикателствата пред екипа директорът разделя на краткосрочни, средносрочни и дългосрочни. „От финансова гледна точка се надявам да имаме относителна стабилност, каквато сме имали до момента – казва директорът. – Но за съжаление, не се знае каква актуализация ще има на средствата по стандартите за издръжка на образователните институции. В учебен аспект е важно да успеем тази година да надградим достатъчно, за да компенсираме двете години обучение онлайн и да постигнем добри резултати на НВО и ДЗИ.
В средносрочен аспект бих отбелязал предизвикателството за преминаване към едносменен режим в следващите 3 – 4 години. То е свързано с намаляване броя на паралелките, на учениците и на персонала, което е много тежко и противоречи на цялата ми управленска логика. Най-трудно ми е да се разделям с хора – било колеги, било ученици. Но това е рамката, това е законът и трябва да се съобразим с него.
Също в средносрочен аспект е и предизвикателството да успеем да усвоим достатъчно ефективно средствата по Плана за възстановяване и устойчивост и по националните програми, които никак не са малко. Да реализираме идеите, които имаме, и да правим неща не само за да отчетем дейност, а за да бъдат ефективни и приложими във всекидневната ни работа. Моето разбиране е, че не си струва да се влагат огромни финансови и човешки ресурси за нещо, което впоследствие няма да се прилага достатъчно във всекидневието. Идеята е всичко, което се прави, да доведе до добавена стойност. А добавената стойност в образованието е само една – по-добри резултати.
В дългосрочен аспект ще бъде добре, ако успеем да съхраним всичко натрупано през годините и да повторим добрите практики. Като историк, ще цитирам летописната книга на училището. През учебните 1935, 1936 и 1937 година училище „Св. Климент Охридски“ се превръща в т.нар. даскалоливница. Учители от 15 европейски държави са тук на обмяна на опит за нови методически и педагогически похвати при работата с учениците. Имаме желанието да организираме такъв форум. Това е изключително амбициозна цел, която не знам дали ще бъде постигната, но ще се опитаме.“

Istoriya-History journal

Средно училище „Свети Климент Охридски“ чества през тази година 140 години от основаването си през 1883 г. Сградата му е била на същото място, на което е и в момента. Това е единственото варненско училище, което е запазило от създаването си досега и името, и местоположението си. През 1901 г. училищната сграда е разрушена от земетресение. През 1912 г.,
около седмица преди официалното обявяване на Балканската война, Училищното настоятелство взима решение сградата и училището да бъдат възстановени. Започва дарителска кампания. Строителните дейности започват в края на октомври 1912 г. А в началото на октомври 1913 г. – година след Балканската война, след Междусъюзническата, след националната катастрофа училищната сграда е готова, а училището – възстановено.