Как интернет да бъде безопасен

Младежки работници ще оказват социално-емоционална подкрепа на ученици и младежи и ще им помагат в кариерното ориентиране. Подобни специалисти ще има във всеки от 20-те регионални и l в Националния (фокусен) младежки център, които ще бъдат изградени до 2026 г. с финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост. Това съобщава зам.-министърът на образованието и науката Наталия Митева на първата национална конференция „Заедно за безопасен интернет за децата в България“. В дискусиите е отбелязано, че младите хора са най-уязвими за посегателства в интернет, когато имат някакъв дефицит, свързан със семейството или тяхната реализация.

Зам.-министър Митева припомня, че в учебните програми на предметите компютърно моделиране, компютърно моделиране и информационни технологии и информационни технологии има специално включени теми, в които се разглежда безопасното поведение в дигитална среда. В училищата се разработват и правила за сигурност и безопасност в интернет, които съдържат конкретни изисквания за етично поведение в онлайн среда, въвеждат се регулации за онлайн безопасност, както и мерки срещу рисково поведение в интернет, кибертормоз и други заплахи. МОН подкрепя и редица кампании с цел превенция на онлайн тормоза, защита на децата от рисковете в социалните мрежи и изграждане у тях на умения за безопасно ползване на интернет.

„Партньорството в тази посока с държавните институции и неправителствените организации трябва да продължи и да се задълбочи“, категорична е Митева. Тя изразява готовност за още по-активна съвместна работа с Центъра за безопасен интернет, към който младите хора подават сигнали за тормоз в интернет. По думите ѝ, след препоръка на ДАЗД във всички училища се разработват правила за безопасност и сигурност в интернет, които стават част от правилника на училището. Според нея е проблем, че няма специалист, който да отговаря за киберсигурността на децата в училище.

Тревожните данни за онлайн насилието и драстичното увеличаване на сигналите за онлайн сексуална експлоатация и злоупотреба с деца, получени от Центъра за безопасен интернет през 2023 г., са част от причините за провеждането на Първата национална конференция, посветена на онлайн безопасността и дигиталните умения на децата. Преди десет години съобщенията за материали с насилие над деца в интернет бяха по-малко от 1 милион в световен мащаб. През миналата 2022 г. броят им нарасна на 29 милиона, като материалите за предполагаема злоупотреба с деца са над 85 милиона. 2023 г. е рекордна и за България, като за периода януари – септември 2023 г. Центърът за безопасен интернет е получил и обработил над 32 000 сигнала за незаконно и вредно съдържание, което е със 79 % увеличение спрямо данните за същия период миналата година. Над 90 на сто от случаите са свързани със сексуална експлоатация и злоупотреба над деца.

Форумът е организиран от Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ) в партньорство с МВР, Държавната агенция за закрила на детето, Националната мрежа за децата, асоциация „Родители“ и Центъра за безопасен интернет. В дискусиите се включват председателят на Народното събрание Росен Желязков и Кристина де Бройн – представител на УНИЦЕФ в България, Стоян Темелакиев – зам.-министър на вътрешните работи, Теодора Иванова – председател на ДАЗД, Георги Богданов – изпълнителен директор на Националната мрежа за децата. Обсъдени са ползите и възможностите, които дигитализацията и интернет носят за децата, както и видимите и доказани опасности за тях, като дезинформация, кибертормоз, вредно и незаконно съдържание, сексуална злоупотреба и експлоатация на деца.

„Редица ключови министерства, агенции, неправителственият сектор, частният сектор, представителите на IT индустрията и медиите са поели своите ангажименти. Това ясно показва, че обществото разбира проблемите и търси цялостен системен подход. Това, което е необходимо, е по-добрата свързаност на отделните програми, систематизиран дългосрочен модел, който да може да привлече адекватно финансиране, интегрирани политики на национално и местно ниво, ефективно правоприлагане и повишаване на цифровите умения и качеството на цифровите услуги“, отбелязва Росен Желязков.

„Онлайн насилието се увеличава и децата не могат да го разпознаят и не знаят как да се справят с него. Решаването на тези мащабни предизвикателства изисква обединяване на усилията на цялото общество, целенасочени многосекторни усилия и инвестиции. Всяко дете в България трябва да има ефективен и качествен достъп до програми и услуги за превенция и подобряване на онлайн безопасността и дигиталните умения, както и до специализирани услуги за подкрепа на пострадалите“, коментира Кристина де Бройн.

По данни на „Евростат“ само 58% от младежите на възраст от 16 до 24 г. в България имат основни или по-добри дигитални умения, което е значително под средната стойност за ЕС от 80%. Национално изследване на насилието над деца, поръчано от УНИЦЕФ и представено през април 2021 г., показва, че 47% от децата до 18 години в България са преживели някаква форма на насилие. Едно от седем деца съобщава, че е станало жертва на онлайн тормоз и преследване, особено в социалните мрежи, посочва Кристина де Бройн. Според нея е необходимо в защитата на децата да се включат учители, преподаватели, социални работници, родители, политици, полицаи, прокурори. Обект на специална защита трябва да са децата от уязвимите групи – децата със специални потребности, от социално слаби семейства, семейства на мигранти, деца, живеещи в отдалечени райони на страната. Всички те са лесна мишена за експлоатация, насилие, дори трафик, отбелязва Кристина де Бройн.

Проучване на Държавната агенция за закрила на детето относно защитата в интернет през 2022 г. е обхванало над 4000 деца от София и Варна, коментира председателят на Агенцията Теодора Иванова. А резултатите показват, че 66% от анкетираните са получили покана за среща, на 26% от тези деца им е отправена покана срещата да е на живо. По думите на Иванова 55% от децата са споделили, че влизат в интернет повече от 5 пъти на ден. Тя подчерта, че 35% от децата са жертви на кибертормоз и не са споделили с никого.

„Цифровият преход изисква всеобхватен план за действие за осигуряване на ефективна защита и подкрепа. Процесът на изграждане на цифрови умения, подкрепен от наличието на действащо законодателство и инфраструктура ще създадат среда, в която децата и младежите да използват оптимално възможностите на цифровото десетилетие. Само с общи усилия може да постигнем по-добри резултати за децата ни и тяхното по-сигурно бъдеще“, заяви в приветствието си към форума вицепремиерът и министър на външните работи Мария Габриел. Тя отбеляза липсата на устойчив механизъм за финансиране на Националния център за безопасен интернет. „Апелирам към присъединяване на повече страни, включително и на бизнеса, в осигуряване на допълнително финансиране“, казва Габриел.

Необходимостта от стабилно финансиране на Центъра подчерта и изпълнителният директор на Националната мрежа за децата (НМД) Георги Богданов. Той коментира, че от две години насам Центърът е без пари и неколкократно е поставяно като тема да бъде закрит. „Благодарение на УНИЦЕФ и компании този център се издържа. Държавата на практика липсва. Моят апел е спешно, в рамките на два-три месеца, да намерим устойчив механизъм Центърът да бъде финансово обезпечен. На година са нужни 300 000 – 400 000 лева за функционирането му“, заявява Богданов.

Зам.-министърът на вътрешните работи Стоян Темелакиев призова родителите да предразполагат децата си да споделят, защото заплахата от посегателства през интернет е сериозна. Той увери, че ГДБОП влага все по-голям ресурс в обученията на кадри, които да противодействат на този вид престъпност.

По време на конференцията са представени и международни стандарти и модела за подобряване на националните усилия за превенция и реакция на онлайн сексуалната експлоатация и злоупотреба над деца на Глобалния алианс WeProtect, част от който е и България. Моделът съдържа и инструмент и насоки за самооценка на националните политики и подобряване на координацията между различните участници и сектори. Представени са и основните насоки на Стратегията на ЕС за по-добър интернет за децата, която предвижда цифрови услуги, съобразени с възрастта, така че всяко дете да бъде защитено, овластено и уважавано в онлайн пространството.

Представени са и редица примери за успешни политики, инициативи и проекти, които целят мрежата да стане по-безопасна и да се подобрят дигиталните умения на децата. Като продължаващи предизвикателства и препоръки са очертани необходимостта от популяризиране и разширяване на обхвата на съществуващите програми и услуги, които да подкрепят не само децата, но и техните родители и специалистите, работещи с тях.

Децата и младите хора от Съвета на децата към ДАЗД, младежката мрежа „Мегафон“ към Националната мрежа на децата и младежкият панел на Центъра за безопасен интернет споделят по време на дискусиите, че за тях темите за насилието, агресията, включително кибертормоза, сприятеляването с деца с цел злоупотреба и сексуалното изнудване са важни и актуални теми. Според младежите по тях трябва да се говори повече включително за нуждата от информация къде може да се потърси помощ, ако дете стане жертва на насилие или сексуална експлоатация и злоупотреба онлайн.

Резултатите от Националната конференция ще бъдат обобщени и изпратени на Народното събрание, отговорните министерства и агенции, за да могат да бъдат използвани в процеса на разработване и подобряване на националното законодателство и политики, включително Националната стратегия за детето (2024 – 2030 г.) и Плана за действие за 2025 –2026 г. за изпълнение на Националната програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца 2023 – 2026 г.

От УНИЦЕФ напомнят, че децата могат да потърсят подкрепа или да подадат сигнал за престъпление на: 116 111 – Национална телефонна линия за деца, 124 123 – Консултативна линия за онлайн безопасност и в Центъра за безопасен интернет на www.safenet.bg, в Дирекция „Киберпрестъпност“ в ГДБОП на report@cybercrime.bg или на 0885 525 545.