Над 50 училища и детски градини у нас прилагат метода „Монтесори“ или елементи от него. В Шотландия обаче Edinburgh Montessori Arts School е единственото Монтесори училище. В школото се обучават 100 деца, които говорят над 30 езика. Преди време то е посещавано и от българчета.
„Имаме деца от цял свят. Често семействата идват при нас, защото са открили Монтесори в друга държава, а след това са се преместили в Шотландия заради работата си или поради друга причина“, посочва Ема Ратиган – директор и основател на единственото Монтесори училище в Шотландия.
Тя бе в България, за да се включат в Глобалните Монтесори игри, на които страната ни бе домакин.
Така благодарение на познатите елементи от Монтесори обучението преходът за децата от една държава в друга е по-лесен. „Те идват и веднага им харесва. Могат да се отпуснат и да бъдат себе си“, допълва Ратиган.
Тя полага началото на училището през 2006 г. Тогава в Шотландия има само няколко малки Монтесори детски градини. „Започнахме като детска градина и тогава не си представях, че ще имаме цяло училище. Но след това родителите искаха да имаме и начално училище, а накрая – и програми за подрастващи“, обяснява директорката.
Наскоро училището празнува 18-ия си рожден ден
и може да се похвали с първите си възпитаници в началото на 20-те си години. „За нас е вълнуващо да покажем, че те продължават да се занимават с най-различни неща и са щастливи, уравновесени, развълнувани млади хора, които искат да оставят следа в света. Това е най-важното за мен – обяснява Ратиган. – Така чувствам, че съм свършила добра работа, защото тези млади хора могат да вземат инструментите, които са научили в Монтесори, и да се изправят пред целия свят и всякакви проблеми, предизвикателства и промени, които се появяват по пътя им. Те се адаптират, учат и се справят уверено. Затова искам училището ми да бъде изцяло Монтесори.“
Учениците са от широк спектър. Има деца с дарби, такива, които са нормални ученици, но в същото време са отличници по физическо възпитание, изкуство или природни науки, както и деца от аутистичния спектър, деца със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, с дислексия или други редки синдроми.
За да дадат получат нужната подкрепа от учителите си, всеки преподавател преминава не само през Монтесори обучение, а и за приобщаване.
„Моите учители са невероятни. Успях да се справя само благодарение на тях. Започнахме с малък екип, но постепенно дойдоха все повече и повече фантастични преподаватели. Всеки от тях добавя ново парченце към цялостната ни визия“, с гордост казва директорката.
Самите деца споделят, че най-специалното за тях в училището им е фактът, че то е отворено за всички. „При нас няма изпити. Могат да се явяват на такива, когато станат на 18, ако желаят. Но в училище не изпитваме децата“, казва Ратиган.
Заедно с учителите в училището работят и художници, музиканти и танцьори, така че всяко дете всеки ден може да свири, пее, танцува и рисува.
Урокът по природни науки или по математика пък не е за целия клас. Учениците са в малка група и всеки получава различна задача, с която да продължи. „Уроците ни са направени така, че да „драснат клечката кибрит“ и когато децата направят проучване и научат самостоятелно нови неща, те се връщат в групата и представят новите си познания. Това може да е плакат, песен, разказ, есе – разяснява директорката на училището в Единбург. – Така всички слушат и се учат един от друг. Така че можете да имате 20 или 30 деца, които изучават различни аспекти на дадена тема, а след това всички се връщат заедно и се обучават взаимно. Това е наистина страхотно.“
Макар и всеки да прави нещо различно, в клас никога не е шумно.
Децата знаят, че тишината е важна, че в общността трябва да си сътрудничат, да се грижат един за друг, и така се научават да работят тихо заедно. Ако започне да става по-шумно, имат малък звънец, който могат да ударят по всяко време.
„Те удрят звънеца, всички спират да говорят и казват: моля, намалете гласа си, става по-шумно. Така те имат контрол в класната стая“, казва Ратиган.
Учителите също могат да ползват звънеца. Но не се стига дотам, защото учениците винаги забелязват, ако нещо им пречи.
В училището има различни активности и отвъд стените на класните стаи. „Децата имат нужда да се движат, не трябва да седят на бюро по цял ден, защото това не е естествено“, казва директорката.
По-големите ученици работят в малка ферма в двора. Там има патици, кокошки и кози, за които децата се грижат. Те отглеждат зеленчуци, косят тревата. Веднъж седмично продават цялата си продукция на пазара и изкарват пари. Така те използват знанията си по математика и се научават на финансова грамотност от най-ранна възраст.
Училището е частно и затова директорката Ема Ратиган се надява да успее да го направи по-достъпно за всички. За целта имат благотворителна организация, събират и дарения, с които подпомагат ученици, които идват от семейства на бежанци.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Phone: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg