"Az-buki" National Publishing House
Ministry of Education and Science
Wikipedia
  • Login
  • Registration
Pedagogika-Pedagogy
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Home
  • About the journal
  • Editorial Board Members
  • Contents
  • Guidelines
    • Guide for Authors
    • Reviewer's Guide
  • Publishing Ethics
  • Contact
  • Subscribe now
  • en_US
  • Home
  • About the journal
  • Editorial Board Members
  • Contents
  • Guidelines
    • Guide for Authors
    • Reviewer's Guide
  • Publishing Ethics
  • Contact
  • Subscribe now
  • en_US
Няма резултати
Вижте всички резултати
Pedagogika-Pedagogy
Няма резултати
Вижте всички резултати
Home Новини Новини 2024 Брой 49, 05 – 11.12.2024 г.

Вода ще газим, жадни ще ходим

Повишаване на температурата на Земята с 2 градуса ще доведе до по-голямо изпарение и по-малък воден запас у нас

Зина Соколова от Zina Sokolova
05-12-2024
in Брой 49, 05 – 11.12.2024 г.
A A
Проф. Емил Гачев. Снимка Личен архив

Климатът на Земята се променя и това се усеща особено осезаемо  през последните три десетилетия. Експертите са категорични, че  измененията,  които наблюдаваме сега, започват преди около 150 години. В основата си те са обусловени от естествени причини – най-вече увеличаване на активността на слънцето в периода след XIX век. Преди XIX век е била т.н. малка ледникова епоха – период с много слаба слънчева активност и съответно по-ниски температури. А какво да очакваме в бъдеще, ще научим от проф. д-р Емил Гачев от Института за климата, атмосферата и водите на БАН.

„Трябва да имаме предвид, че е нормално климатът да се променя

– казва проф. Гачев. –  Това е динамично явление и в историята на Земята климатът многократно се е променял.  Въпросът е, че върху това естествено повишаване на температурата се наслагва човешката дейност. Тя е свързана най-вече с увеличаване на т.н. парникови газове  в атмосферата, което води до засилване на парниковия ефект. Искам да подчертая, че парниковият ефект също е нещо естествено за Земята. Ако го нямаше, температурата на Земята щеше да бъде средно – 33 градуса, а не + 15 градуса, каквито сега са средните температури на приземния въздушен слой на планетата. Но така или иначе ние допринасяме за този ефект и го засилваме, което води до повишение на температурите. То идва като следствие на това, че в атмосферата има повече енергия – тук говорим за планетарно ниво.“

Ученият обяснява, че климатът на дадено място е продукт на различни фактори, но в най-голяма степен на атмосферната циркулация. Всъщност това, което се наблюдава като промени, в най-голяма степен се определя от промените в атмосферната циркулация. Активизират се глобалните ветрове на света. За нашата страна като тенденция това ще доведе до изтегляне на зоната на пустинен климат, която е над Сахара, на север към нас. Във връзка с това са и

прогнозите, които се дават за България, за намаляване на валежите до края на века.

Тази тенденция зависи от климатичния сценарий – т.е. от това как ще се променят отделяните от човека парникови емисии. Под климатичен сценарий се разбира прогнозираната от моделите промяна в климата при определено изменение на нивата на отделяните парникови газове. В разработките на IPCC (Междуправителствената експертна група по климатичните промени) към ООН се използват 4 сценария с различни предполагаеми нива на емисии. В най-оптимистичния започваме незабавно ограничаване на емисиите и до средата на века спираме почти напълно (тоест, връщаме се на нива отпреди 70 години). В най-песимистичния се запазват тенденциите на все по-нарастващо отделяме на емисии. Другите два са междинни. Засега най-вероятно изглежда изпълнението някой от тези междинни сценарии.

„Прогнозите варират между 5% и 15% намаление на валежите, което не звучи много като количество – уточнява проф. Гачев. –  Но тук трябва да се има предвид  че тези прогнози са на фона на едни повишаващи се температури. Наскоро бях на конференцията за климата в Баку, Азербайджан. Там един от големите спорове беше как да се запази едно ниво от 2 – 2,5 градуса повишаване на температурата на Земята. До неотдавна, на Парижкото споразумение, се  говореше за 1,5 градуса. Оказа се, че това не е възможно. И затова градусите се промениха.“

Едно повишение на температурата даже от 2 градуса на средно ниво ще доведе страната ни дотам, че изпарението от нашата територия ще нарасне значително. Това ще доведе дотам, че тези леко намалени валежи да генерират още по-малък воден запас. Ученият уточнява, че водният ресурс, който се формира на територията на страната,  е резултат от баланса валежи-изпарение и това, което остава след падането на валежите и изпарението – оттокът. Очевидно е, че

когато се увеличи изпарението и намалят валежите – това ще е за сметка на оттока от реките и подземните води, които са подхранват от атмосферата.

Това формира нашия воден ресурс и прогнозите за него не са цветущи.

„Всъщност климатичните промени се изразяват не само в увеличаване на общите показатели, а и в увеличаване на променливостта на климата – подчертава проф. Гачев. – И това е така, защото самият климат е пулсираща система, която се подчинява на теорията на хаоса – това са въздушни вихри, които постоянно пулсират и сменят посоката и скоростта си. Когато се вкарва повече енергия, тези пулсации се засилват. Това означава, че ще имаме повече дъждове, събрани накуп, повече  интензивни валежи, повече и по-дълги сушави периоди. Даже на пръв поглед средните показатели могат да бъдат почти същите – това наблюдаваме в последните десетилетия.

Въпреки прогнозите за намаляване на валежите до края на века, засега на средна база в България такова не се наблюдава.“

Наблюдава се обаче споменатата по-горе промяна в разпределението им. Има малко извалявания, но събрани накуп и с голяма интензивност, а между тях дълги сушави периоди. Това  въобще не е добре за страната ни, предупреждава ученият. От една страна има повишен риск от наводнения, от друга –  сушавите периоди се увеличават и рискът от засушаване нараства.

Тези части на България, които са близо до високи планини, са сравнително добре осигурени с вода, защото планините са като резервоари за формиране на водния ресурс. Но районите, отдалечени от планини, които така или иначе са в засушлив климат, са най-застрашени. При един период от по-продължителна суша, започват да страдат. Стига се до налагането на водни режими т.н.

„Всичко казано дотук е, така да се каже, естествената страна на нещата – казва проф. Гачев. – Но има и човешка дейност. Тя допринася съществено за проблемите с водата. Мога да дам пример. Една от областите с най-много селища на воден режим е Габрово. А това е район в България, в който вали много. Намира се на склона на Стара планина, там падат големи валежи, а има рекорден брой селища на воден режим. Тук проблемът не в природата, а в това как се използва водния ресурс, как го преразпределяме.“

Ученият подчертава, че според статистиката средно  за България количествата вода, формирани върху територията на страната като отток, са 16-17 млрд. куб. метра на година. Има и около 5 млрд. запас на подземни води, които също се формират от подхранването, но се отдават по-бавно в реките. Отделно получаваме от река Дунав, която вече е с доста по-голям отток – около 75 млрд. куб м вода. Тоест ¾ от нашия запас реално са дунавски води. Но тях не можем да използваме пълноценно, защото не стават за най-важната цел, за която се ползва водата – за пиене. Пригодни са само за промишлени цели и за напояване. И ако се ползват за такива цели, би се освободил питеен ресурс. Но нашите напоителни системи, разработени по времето на социализма, при разрухата в земеделието бяха изоставени, други бяха компрометирани и де факто сега

дунавската вода почти не се използва за друго, освен за охлаждане на реакторите в АЕЦ Козлодуй.

Това е основното й приложение.

Но дори тези 16-17 млрд. куб метра вода са 3-4 пъти повече от потреблението на страната ни, което е около 5 млрд .куб м вода. Реално погледнато  ползваме ¼ от това, което получаваме от природата. И би трябвало да ни стига. А ако не ни стига, това означава, че някъде в системата има несъвършенства и то големи и се губи огромно количество вода.

„Разбира се, тук трябва да имаме предвид, че водните ресурси са разпределени неравномерно на територията на страната – уточнява ученият. –  Това е една от целите на водопреносната система – чрез язовирите оттокът да се разпредели равномерно.

Водата не стига, тъй като голяма част от нея изтича от тръбите на ВиК.

В това отношение статистиката е малко мъглява. Имам предвид, че е трудно да бъдат изчислени точно загубите. По оценки на експертите от КЕВР те са над 60% от водопреносната мрежа. Проблемът е много сериозен, тъй като са нужни големи инвестиции, за да може да се реши този въпрос. Европейската статистика сочи, че сме на първо място в ЕС по загуби на вода и на последно – по-рационално ползване на водния ресурс. Мога да дам примери от официалната статистика за страни като Германия, където загубите се оценяват около 10%. В страни като Австрия, Чехия те са 15-20%. Словения се дава за пример на страна с големи загуби – 40%. Ние сме над 60% като за отделни селища този процент може да е още по-голям.“

Течовете са големи и малки като 20% от големите течове отговарят за 80% от загубите. Затова

най-важно е да се отстраняват големите течове.

Ако бъдат отстранени малките, това означава да се хвърлят доста пари с малък  ефект. Но големите течове обикновено са по магистралните водопроводи. И проблемът е, че те са най-често в открито пространство, в полето или тръбопроводът е подземен и е трудно да се хванат.

„Сега има нови технологии, една от тях ни показаха на конференция в София –  дронове с термокамери – казва проф. Гачев. – Те летят над трасета, предварително заложени в софтуера им и виждат къде има увеличена влага. В градовете течовете може да се установяват с шумови сензори, които се потапят във водата. Звукът по-лесно се пренася във водна среда и позволява да се установи къде в инсталацията изтича вода. Има начини, по които да се регулира водоползването и да бъде по-оптимизирано при всички положения. Усилията на хората трябва да бъдат насочени към привличане на общественото внимание към този проблем. Включително да се привлекат и европейски средства. Трябва да се направи проучване на течовете с държавно финансиране.

Има много стари водопроводи, някои дори от 30-те години на миналия век.

Общините също нямат възможност да се справят с този проблем. Състоянието на водопроводната мрежа зависи от водоразпределителните дружества, които нямат интерес да оправят течовете. Те таксуват използваната вода, а не  събраната. В момента към МРРБ действа финансова схема за осигуряване на известни средства на общините за ремонти на ВиК инфраструктура в размер на около 7 млрд. лв., но от страна на общините проектната активност е все още слаба.“

Your Image Description

Свързани статии:

Влажните зони съхраняват биоразнообразието Когато иновациите решават конкретни проблеми Първи находки на панцерни щуки у нас Открит е нов вид гъба в столичен парк

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":

Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

Phone: 0700 18466

Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg

Научните списания се продават и в книжарница „Сиела“ – подлез на Ректората на СУ „Св. Св. Климент Охридски“.

Address: София 1000, бул. „Цар Освободител“ №22

Tags БАНводаЗемяИнститут за изследвания на климата атмосферата и водитеклиматНаукапроф. д-р Емил Гачев

Последвайте ни в социалните мрежи

Viber
shareTweet
Previous article

On the Intelligibility and Understanding of Literature

Next article

Reading Habits and Attitude towards Reading of Bulgarian Students in Bulgaria and Abroad (Analysis of Survey Data)

Next article

Reading Habits and Attitude towards Reading of Bulgarian Students in Bulgaria and Abroad (Analysis of Survey Data)

ChatGPT and Its Impact on Reading Skill

Над 60% професионални паралелки в план-приема след VII клас за учебната 2025/2026 г.

Над 60% професионални паралелки в план-приема след VII клас за учебната 2025/2026 г.

Последни публикации

  • Сп. „Педагогика“, книжка 3/2025, година XCVII
  • Сп. „Педагогика“, книжка 2/2025, година XCVII
  • Сп. „Педагогика“, книжка 1/2025, година XCVII
  • Сп. „Педагогика“, книжка 1s – Special Issue / 2025, година XCVII
  • ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА СП.ПЕДАГОГИКА , ГОДИНА XCVI, 2024
  • Pedagogy, Number 9/2024, Volume 96
  • Pedagogy, Number 9s/2024, Volume 96
  • Pedagogy, Number 8/2024, Volume 96
  • Pedagogy, Number 7/2024, Volume 96
  • Pedagogy, Number 6/2024, Volume 96
  • Pedagogy, Number 5s/2024, Volume 96
  • Pedagogy, Number 5/2024, Volume 96
  • Pedagogy, Number 4/2024, Volume 96
  • Pedagogy, Number 3s/2024, Volume 96
  • Pedagogy, Number 3/2024, Volume 96
  • Pedagogy, Number 2s/2024, Volume 96
  • Pedagogy, Number 2/2024, Volume 96
  • Pedagogy, Number 1s/2024, Volume 96
  • Сп. „Педагогика“, книжка 1/2024, година XCVI
  • Annual contents
  • Сп. „Педагогика“, книжка 9/2023, година XCV
  • Pedagogy, Number 8/2023, Volume 95

София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

+0700 18466

izdatelstvo.mon@azbuki.bg
azbuki@mon.bg

Полезни линкове

  • Къде можете да намерите изданията?
  • Вход за абонати
  • Home
  • Contact
  • Subscribe now
  • Projects
  • Advertising

Az-buki Weekly

  • Вестник “Аз-буки”
  • Subscribe now
  • Archive

Scientific Journals

  • Strategies for Policy in Science and Education
  • Bulgarian Language and Literature
  • Pedagogika-Pedagogy
  • Mathematics and Informatics
  • Natural Science and Advanced Technology Education
  • Vocational Education
  • Istoriya-History journal
  • Chuzhdoezikovo Obuchenie-Foreign Language Teaching
  • Filosofiya-Philosophy

Newsletter

  • Accsess to public information
  • Условия за ползване
  • Профил на купувача

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password? Sign Up

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In
en_US
bg_BG en_US
  • Login
  • Sign Up
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Home
  • About the journal
  • Editorial Board Members
  • Contents
  • Guidelines
    • Guide for Authors
    • Reviewer's Guide
  • Publishing Ethics
  • Contact
  • Subscribe now
  • en_US

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"