Предизвикателствата на епигенетиката

„Никога не съм си представяла, че ще се занимавам активно с научна дейност. След като защитих дипломната си работа, получих предложение да направя дисертация. Темата бе продължение на изследванията, с които се занимавах. Проектът се оказа извънредно интересен и бях много ентусиазирана от работата и резултатите. Така у мен се породи трайно желание да се занимавам с научна дейност. И вече работя в Института по микробиология при БАН от десет години“, споделя тя. Д-р Ганева е сред тазгодишните носители на наградата „За жените в науката“.
Младият учен се фокусира върху изследвания в областта на епигенетиката. Това е сравнително нова наука, която изучава измененията в активността на гените при биохимични модификации на ДНК и свързаните с нея белтъци. Тези модификации се „диктуват“ от ензими, които участват в активирането или дезактивирането на определени гени или участъци от ДНК.
Това не е първото отличие за д-р Ганева. Тя е носител на две награди на Съюза на учените у нас – за „Високи научни постижения на млад учен до 35 години“ за 2015 г. и „Научни постижения в дисертации“ за 2011 г. Година по-рано получава и наградата „Иван Евстратиев Гешов“ за „Най-млад учен в областта на биологическите науки“. Завършила е бакалавърска степен по „Молекулярна биология“ и магистърската степен по биохимия в СУ „Св. Климент Охридски“. През 2007 г. става докторант в Института по микробиология – БАН, и през 2011 г. защитава дисертация на тема „Нов клиничноприложим подход за селективно потискане на автореактивни Б-лимфоцити“.
„Б-лимфоцитите са известни и като Б-клетки. Това са вид бели кръвни клетки, които имат важна роля в придобития имунитет на човека. Те участват в представянето на антигените, секретират цитокини – вид белтъчни молекули, и отделят антитела. Всички тези функции на Б-лимфоцитите са от изключителна важност за физиологичната защита на организма“, пояснява д-р Ганева. Тя работи по изследванията си в Лабораторията по експериментална имунология към Института, където разполага с цялата необходимата апаратура.
„Целта на изследването ми е да се провери дали съществува връзка между степента на процеса на метилиране на ДНК и активността на определена популация от Б-лимфоцити, които се наричат регулаторни. Те за важни за организма, защото контролират процесите на възпаление“, разказва д-р Ганева. Ако екипът докаже корелация между тяхната активност и нивото на метилиране, това може да се разглежда като потенциален терапевтичен подход и да намери приложение при лечението на хора. Процесът на метилиране представлява добавяне на метилова група на точно определено място в молекулата на ДНК, което води до подтикване на генната активност в съответния участък. Ако хипотезата на изследването се потвърди, ще бъдат проведени и редица ин виво експерименти. С тях ще се провери дали промяната в нивото на метилиране чрез прилагането на външен фактор би могла да има терапевтичен ефект.

Четете повече в бр. 1, 5 – 11 януари 2017 г.