Училище за живота

Всеки ден светът, в който живеем, се променя. Това налага необходимостта от реформа и в образованието. Традиционните форми на преподаване, в които учителят представя теоретично информацията, а от учениците се изисква да наизустят факти, дати и определения, трябва да бъдат допълнени с нов вид дейности, при които учениците активно да се включат в планирането и осъществяването на учебния процес. Нека наречем условно познатото в училище преподаване „затворено обучение“, а новото – „отворено“. За да бъде ефективен учебният процес, отвореното обучение трябва да допълни затвореното, а не да го измести. Разгледаната концепция за формите на отвореното обучение е представена в книгата на проф. д-р Илиана Мирчева „Отворено обучение. Диференциация в обучението в началното училище“.

Най-общо, „отвореното обучение“ може да бъде наречено „училище за живота“. Характерното за него е, че централна роля заемат учениците, а ролята на учителя е второстепенна. Той не определя хода на учебния процес, а само го напътства. Съществуват различни форми на отворено обучение – утринен кръг, обучение по дневен план, обучение по седмичен план, свободна работа, учене по станции, обучение в работилница и проектно обучение.

Проектното обучение е сред най-познатите у нас и се използва в почти всяко българско училище. Най-общо може да бъде наречено „учене чрез правене“ или „учене чрез действие“. То съчетава теоретичните знания на учениците с практическите умения. За него са характерни продължително проучване и задълбочена работа по конкретна тема. При реализирането на проект първо се избира тема, след това да се съставя план на работа и се преминава към изпълнение на задачата. Сред най-големите предимства на тази форма е, че развива и презентационните умения на децата.

По-малко разпознаваеми и използвани са други две форми на т.нар. отворено обучение – утринен кръг и обучение по дневен план. При първата учениците застават в кръг и заедно с учителя обсъждат дадена тема или проблемна ситуация. Това може да стане в началото или в края на часа. Идеята е всички заедно да структурират и обобщават работата по време на урока. Така всеки ученик ще се чувства значим и ще знае, че мнението му е важно и има кой да го чуе. Добре е по време на утринния кръг да се използват и някои иновативни методи, като „брейнсторминг“ – съвместно мислене на глас, и „светкавица“ – всеки ученик споделя с едно изречение най-значимото за него по обсъжданата тема в кръга. Така под формата на игра децата затвърждават своите знания, запомнят по-лесно и се мотивират да учат повече.
Идеята на обучение по дневен план е проста – съвместна организация на учебния процес за деня, като ролите на учителя и на учениците са равнопоставени. Всички заедно съгласуват процеса на работа в часа. Това помага на децата да бъдат самостоятелни, и развива уменията им за само­оценка. А когато ученикът добре познава силните и слабите си страни, много по-лесно може да се справи с учебния процес. Той разбира върху какво трябва да поработи допълнително, за да стане още по-добър.

Безкрайно интересни са формите „учене по станции“ и „обучение в работилница“. Под учене по станции най-общо се разбира работа в група по обща тема. Избира се обща тема, след това се определят задачите за изпълнение. В зависимост от броя на задачите и броя на групите (обикновено в една група има пет деца) се определя броят на станциите (обособени работни места в класната стая). Всяка група има отговорник, който периодично се сменя. Във всяка станция се работи по конкретна задача. Групите преминават поетапно през всяка станция. Хубаво би било да има и една-две резервни станции – за най-бързите ученици. Ученето по станции започва с раз­ясняване на темата, конкретизиране на задачите, изготвяне на план с имената на станциите, определяне на групите и даване на указания за последователността за преминаване през станциите. След това идва ред на същинското преминаване през станциите и изпълнение на задачите. Часът завършва със разговор, в който учениците докладват за резултатите от задачите и споделят за трудностите, с които са се сблъскали в процеса на работа.
Ученето по станции е много подходящо за прилагане по време на уроците за нови знания и затвърждаване на стари. Средствата, които могат да бъдат използвани, са проучвания, опити, наблюдения и ролеви игри. Те развиват изследователския дух у децата и правят новата учебна тема по-атрактивна в очите на учениците.

Най-големите предимства на ученето по станции са ротационният принцип, по който се провежда обучението, и периодичната смяна на отговорниците. Така всеки ученик се запознава с различните гледни точки, научава се да слуша внимателно и да носи отговорност.

Обучението в работилница е изцяло ориентирано към опита и се провежда в предварително подготвена от учителя среда. Състои се от три фази – подготвителна (определяне на тема, план и необходима литература), обучение (същинската фаза, в която се разрешава дадена задача или се изработва конкретен продукт) и заключителна (представяне на решената задача/готовия продукт, обобщаване на постигнатите резултати и обсъждане на възникналите трудности). Характерното за обучението в работилница е, че тук има шеф-система. Избира се ученик, който е най-добър в дадена област и може да влезе в ролята на учител и съветник по конкретна тема. Той контролира процеса на работата и оценява крайния продукт.
Преди началото на часа всеки ученик получава лист с името си, написаните задачи за изпълнение и графа за проверка на извършената работа – самоконтрол, контрол от „шефа“ и от учителя. Умишлено тук се използва думата „шеф“ – тя е разпознаваема от децата и желана позиция за всеки. Шефовете могат да бъдат разпределени в следните категории: доклади, четене, песни, игри, компютърни умения и писане на домашна работа. Най-добрите ученици в областта на писането влизат в ролята на коректор на всички останали работи и сядат зад т.нар. бюро на корекциите. Класната стая по време на обучението в работилница може да бъде представена като бюфет, при който необходимите материали са подредени на рафтове и разположени в ъгъла на стаята.

Чрез обучението в работилница се разширяват знанията на учениците на базата на опита, а не на теорията. Развиват се качества като самостоятелност, креативност, лидерски умения, работа в екип, чувство за отговорност, самоувереност и ангажираност.
Най-голямото предимство е, че благодарение на „шеф-системата“ може да бъде открит талантът на всеки ученик. Дори детето да не е отличник по всички предмети, благодарение на обучението в работилница разбира, че има област, в която е най-добро. Така с удоволствие помага на съучениците си и се чувства значимо и полезно.

И последната форма на отворено обучение е свободна работа. Там учениците сами решават какви задачи да изпълняват. Съг­ласувайки с учителя, децата избират темата, метода, времето за изпълнение, работното място и източниците, които да използват.
Тази форма на отворено обучение обикновено се изпълнява в рамките на два-три учебни часа или в рамките на целия срок или година, като поетапно се допълва и разширява. Свободната работа е подходяща за прилагане от I до IV клас. Сред най-големите ѝ предимствата са, че помага на учениците да развият качества като креативност, инициативност, самостоятелност и концентрация. Учениците се научават как сами да планират времето си и как да разпределят задачите си. Свободната работа помага и за откриването и развиването на талантите, дарованията и интересите на учениците.

Свързани статии:

Вокален ансамбъл „Звездни струни“ с отличия от Рим С индивидуален подход към всяко дете Два изкуствени интелекта България е лидер в региона по технологични решения в образованието