От НАТФИЗ до Шанхай

Проф. д-р Станислав Семерджиев завършва ВИТИЗ „Кр. Сарафов“. Четирикратно е избиран за ректор на НАТФИЗ. Той е създател и ръководител на специалността „Драматургия“. От 2011 г. е изпълнителен директор на Световната асоциация на филмовите и телевизионните висши училища. Гост-преподавател е в 15 чуждестранни университета. А от месец март 2025 г. преподава в Шанхайската театрална академия.

Колко дълъг е пътят от НАТФИЗ до Шанхай? С този въпрос се обърнахме към проф. Семерджиев.

„От три години имам предложение да работя в Китай, така както преди това пък имах предложения за работа в Сингапур, Южна Африка и САЩ – казва той. – Досега винаги отказвах, защото през цялото това време бях избиран и преизбиран за ректор и смятах, че имам дълг към България и НАТФИЗ. И по принцип, не съм си представял, че след 40 години работа само и единствено в Академията ще се съглася да я напусна. Особено след като в края на четвъртия ми мандат през февруари 2024 г. Общото събрание ме изпрати на крака с аплодисменти. Тази оценка тогава ме разплака. Защото това не бяха овации след премиера, а след тричасов отчетен доклад. Тази оценка ме и заблуди, че все още съм необходим, че още бих могъл да съм полезен… Малко бавно, но все пак в един момент осъзнах, че политиките, които 20 години съм защитавал и които и досега негласно са подкрепяни от мнозинството колеги и студенти, се променят скоростно от новото ръководство. И така, през януари 2025 г. приех поканата за Шанхай.“

Колегите му от Китай са толкова възторжени от този развой на събитията, че буквално

в рамките на месец и половина успяват да организират преместването му и дори преработват учебния график,

за да могат студентите още през март да имат часове с новия преподавател. Това е зашеметяваща изненада и за самия професор, защото в образователните институции подобни ситуации по принцип са рядкост, а такива радикални промени по правило не се случват толкова бързо. Още повече в една огромна държава като Китай, в която има и сериозна бюрокрация и консерватизъм. При пристигането му цялото ръководство на  Академията се събира, за да го представи тържествено на студентите и колегите, а ликът му виси по всички билбордове на училището като голямата новина на месеца.

Професорът не крие, че се радва, защото си дава сметка, че наистина е желан и оценен. Той е убеден, че когато човек е влагал максимални усилия в собственото си усъвършенстване и в развитието на профила, в който е работил през целия си живот, това винаги има значение. Всъщност и в Шанхайската театрална академия, и в двата най-големи университета по комуникации – в Пекин, и в Хангджоу, и в Академията за анимация „Дзилин“ в северната столица Чангчун, той от години прави майсторски класове по драматургия и продуцентство, както и чете специализирани лекции за моделите на аудиовизуално образование в света. Но досега това е било за по-кратки срокове – от седмица до три.

„Това, което ми помага преходът да стане плавно, е и фактът, че Шанхайската академия е самостоятелна структура, подобна на НАТФИЗ. През последните години много самостоятелни академии по изкуствата в Европа са принудени да се интегрират в университети заради Болонската конвенция и тристепенната система – бакалавър, магистър, доктор. В Америка това обучение по начало е също университетско, но в Азия нещата са по-бавни.“

Шанхайската театрална академия е създадена през 1945 г.

Има 4 факултета: „Съвременен театър“; „Китайски оперен театър“; „Класически и съвременен танц“; „Кино, ТВ и медии“. Обучава около 2000 студенти. Обикновено я нареждат сред трите най-престижни висши училища в Китай, заедно с Пекинската филмова академия и Централната драматична академия, също в Пекин.

Домакините подчертано очакват проф. Семерджиев да въведе част от образователните методи, които развива в НАТФИЗ през третия и четвъртия си ректорски мандат – нова оценъчна система, състезателен принцип при избора на курсови работи за реализация, модулен график за обучение, интердисциплинарна програма по „Световна култура“ и „Световно кино“. Той ще оглави и специално създадения заради него Международен център по драматургия – лаборатория за развитие на пълнометражни сценарни проекти с интернационално участие.

Проф. Семерджиев приема новото си работно място като предизвикателство,

защото му дава възможност да се развива в една от най-старите и богати култури – китайската, която има уникално историческо наследство, сравнимо с това на египетската и месопотамската цивилизация. Китай, в същото време, е и изключително бързо развиваща се технологична сила, която успява да съчетае иновациите с културната си традиция, което не навсякъде се случва по толкова безобиден и безалтернативен начин.

„Ще ми бъде интересно да съчетая в преподавателския си подход представите за традиционната структура на един учебен курс с това, което предлага изкуственият интелект – казва проф. Семерджиев. – В Китай ИИ не се възприема толкова като заплаха, колкото като инструмент, който може да се управлява внимателно и етично. Китайците се стремят да намерят най-доброто му приложение, като деликатно ограничават потенциалните негативни ефекти.“

За разлика от Пекин или Хенгдян, където производствените компании са ориентирани повече към високобюджетни държавно подкрепени блокбастъри и сериали, най-често исторически, или Хонконг, където са силно специализирани в жанровото кино – криминални, хорър, екшън, и пр. филми,

в Шанхай се произвежда основната част от киното и телевизията, задаващи неудобни въпроси за съвременността,

както и много музикални видеа и реклами. Това улеснява и самото преподаване, защото студентите са широко скроени, и реализацията на завършващите, които безпроблемно се вписват в професионалната среда.

Заниманията със студентите се провеждат на английски. Магистрите владеят добре езика, преподавателите – също. По-трудно е с бакалаврите, където понякога се налага превод. Изкуственият интелект се оказва полезен инструмент и в тази връзка, защото помага на студентите да подобрят езиковите си умения и да структурират мислите си по-добре, подчертава проф. Семерджиев.

За eдни от най-изненадващите порядки, на които се натъква в Китай, разбира от писмените работи на своите студенти. Шанхай е третият по големина град в света (след Токио и Делхи) с 30 млн. жители, има малко пространство и хората се учат да го използват по най-рационален начин. Една от неговите студентки пише сюжет за бездомник, който се настанява в погребалната стая на някакво семейство, защото семейството рядко ходи в нея.

„Попитах за каква стая става дума, и ми казаха, че това обикновено е помещение на първия етаж в някой жилищен блок, което хората могат да си купят, за да държат там урните на починалите си близки. Причината за това странно решение е липсата на място в мегаполиса за нови гробници, което съответно вдига и цените на традиционните погребални помещения до космически нива.“

В друг сюжет пък се говори за ruzhui (бихме го превели като „заврян зет“), който много се сближава с тъста си. „Първото, което не знаех, е, че в подобна ситуация мъжът почти задължително приема фамилното име на жена си. Но по-важното беше, че традицията повелява само кръвните роднини да имат право на нощно бдение до мъртвеца, което пък го води до емоционално сътресение.“

Проф. Семерджиев работи и със сюжети, изненадващи с развоя си, спрямо емоционалната им наситеност.

Например човек, излъган от свой приятел да инвестира пари в негов бизнес, губи всичко. Но нито вдига скандал, нито търси правата си в съда. Просто си тръгва. Друг сюжет – синът шест години не се е връщал в родното си село и лъже родителите си, че се е устроил добре. Ненадейно бащата идва в града и потресен разбира истината. Синът също е ядосан, че не е предупреден за посещението и така е разкрит. Разменят си няколко ежедневни думи, но никой не подхваща темата сериозно. В един момент, след дълго мълчание, синът предлага да се разходят покрай реката. Първо вървят, после се забързват и накрая започват да тичат. На другия ден синът изпраща бащата на гарата, пак си говорят ежедневни неща, накрая кратко се прегръщат и бащата се качва на влака. Във всеки вариант на развитие в американското или европейското кино тези ситуации биха били идеална предпоставка за конфликт и дълбочинно разголване на характерите. Китайската традиция на общуване обаче е друга.

„Уча се. Като първокласник съм – казва проф. Семерджиев. –  Откривам нови и нови пластове в техните разкази.

Китайските филми предлагат различен поглед върху реалността, който ме кара да се замислям за нашата култура и традиции.

Представата им за киното е някак останала силно свързана с теченията в европейското кино от 50-те, 60-те и 70-те на ХХ век – неореализма, френската нова вълна, немското ново кино, съветските поетични филми. Предпочитат да поставят повече въпроси, отколкото да дават отговори. Символите, цветовете и звуковите ефекти играят ключова роля, като често изместват фокуса от самия сюжет към начина, по който зрителят възприема случващото се. Разчитат на усещането, на преживяването на емоцията, а не просто на нейното изговаряне. Това е едно от най-силните им качества – способността да предадат дълбоки чувства по фин и ненатрапчив начин.“

Свързани статии:

Хуманитаристиката изгражда личности И пчелите обичат канабиса Ако съдиш новите поколения, съдиш себе си Кибератаките се усъвършенстват