За авторите
Настоящите Указания са разработени в съответствие с желанието на списанието да представя в максимална степен публикуваните текстове в международни наукометрични бази. Указанията са подготвени в съответствие със стандарт БДС ISO 690-2021.
Уводни думи
Списание Математика и информатика (Mathematics and Informatics) разглежда само ръкописи, които са насочени единствено към него.
При изпращане на текст към списанието авторът изрично декларира в писмото си, че ръкописът не е публикуван или изпратен за публикуване в друго издание.
С предоставянето на ръкопис авторът се съгласява да спазва заложените в Указанията изисквания и етични принципи за публикуване на научни текстове. Нарушаването им ще се счита за отказ от сътрудничество между автора и изданието за в бъдеще.
Предоставен ръкопис, който не отговаря на тематиката на списанието или не е оформен съгласно Указанията, се отхвърля, без да преминава през процедура на анонимно рецензиране.
За предпочитане е електронно изпращане на ръкописи като приложение (attachment) към съпровождащото електронно писмо – на електронен адрес mathinfo@azbuki.bg. Допустимо е изпращането и на диск на следния адрес за кореспонденция: 1113 София, бул. „Цариградско шосе“ 125, блок 5.
За нуждите на оценяването, допустимо е изпращане на ръкописа и в .pdf формат. В подобен случай, след положителна оценка от страна на рецензент, авторът ще бъде поканен да изпрати ръкописа и неговия сорс код във формат, подходящ за осъществяване на дейностите по публикуване.
Изпратените статии трябва да съдържат оригинални идеи и научни резултати.
Ръкописът следва да е написан с помощта на LaTeX, Word, или друга стандартна програма. Приложенията под формата на графики, таблици или илюстрации трябва да са годни за четене и обработка с масово използвани за подобни цели програми.
Не се поощрява подробното представяне в текста на общоизвестни теоретични постановки, понятия или определения, свободно достъпни от други източници. Списанието си запазва правото да не публикува текст, за който е установена степен на подобие, надвишаваща 20%.
Не се поощрява посочването на литература, която не е релевантна към предложения за публикуване текст, изброяването на литература, която не е ползвана в текста или самоцитиранията.
Авторът се поощрява да има персонален профил като учен (напр. в Researcher ID/Publons, Scopus, ORCID, РИНЦ), чрез който да представя дейността и текстовете си пред международната научна общност. Персоналният ID номер се посочва във визитката на автора.
Решение за публикуване или отхвърляне на ръкописа се взима въз основа на становищата на анонимни и независими рецензенти. Списанието информира автора дали ръкописът е приет, или отхвърлен.
Подготовка на ръкописа
Общи указания
(1) Ръкописите могат да бъдат написани на български, английски или руски език в зависимост от желанието на автора или по препоръка на рецензентите, оценяващи ръкописа.
(2) Препоръчителен обем на ръкописа: до 25 000 знака – за научноизследователска статия, и до 15 000 знака – за рецензия (заедно с паузите между знаците). Няма изисквания за форматиране на текста по отношение на вид и големина на шрифта.
(3) Не се поощрява специфично форматиране на самия текст по отношение на подчертаване, табулиране, използване на булети и др. Табулатори се допускат само при оформяне на таблици.
(4) Ръкописите трябва да бъдат структурирани по следния начин: заглавна страница с информативно и без съкращения или абревиатури заглавие на статията, след което следват имената на авторите с техните научни степени, академични длъжности и институции; резюме, което ясно представя същността на проведеното изследване с акцент върху получените новости и резултати; 3 – 6 ключови думи; пълен текст; благодарности (ако има такива – тук е мястото да се посочва име на проект, благодарение на който е извършено финансирането на изследването); приложения (ако има такива); бележки и литература. Ако текстът е на български – следват литература (транслитерирана или преведена) на латиница; заглавие, резюме и ключови думи на английски език; пълни визитки на авторите с техните академични позиции, имена на училища или научни организации, ID номер от персонална регистрация в научни бази, служебен електронен и пощенски адрес – на английски език.
(5) В резюмето се указва целта на изследването, използваната методология и се очертават новостите и резултатите. Резюмето трябва да съответства на заглавието, ключовите думи и текста на научното произведение. Препоръчителен обем на резюмето – 100 – 150 думи.
(6) Фигурите (илюстрациите) и техните надписи освен в основния текст се представят и отделно в допълнителен файл. По изключение, когато обемът на фигурите е голям и не позволява поставяне в основния текст, задължително трябва да бъде посочено мястото им в текста – фиг. 1, фиг. 2 и т.н.
(7) Таблиците и техните надписи освен в основния текст се представят и отделно в допълнителен файл. Таблично се представят числени данни, изразяващи функционални зависимости между величини или променливи. Текстовите таблици затрудняват печата и четенето на статиите, затова тяхната употреба не се препоръчва.
Бележки и литература
(8) Благодарностите, цитираните архивни извори и бележките в края на текста се изписват само на езика на основния текст на ръкописа.
(9) Ползваната литература (ако основният текст не е на латиница) се изброява в два отделни параграфа в края на ръкописа. В първия параграф литературата се изброява в оригинал. Във втория – на латиница се повтаря съдържанието на предишния параграф (чрез транслитерация или в оригинал).
(10) Списъкът на използваната литература трябва да съдържа литературни източници, които са достъпни за проверка или справки. Всички останали източници, вкл. архивни извори, се посочват в раздела „Бележки“, където могат да намерят място и допълнителни обяснения или сведения, за които е преценено, че присъствието им в основния текст на статията би го обременило излишно. Мястото на бележките се маркира в текста на статията с арабски цифри като горни индекси.
(11) Представянето на литературните източници в списъка на литературата става в съответствие с БДС ISO 690-2021 (Харвардска система). Примерите по-долу показват как трябва да става това.
Ето някои примери:
Статия в списание
Задължително се посочват име на автор, година на издаване, заглавие на статия, име на списание (наклонен шрифт), годишен том (удебелен шрифт), номер на брой (в скоби), страници (по номера, разделени с дълго тире).
Zlateva, A., 2019. Reflecting the Level of Social Adaptation in the Drawings of Children Aged 6 – 7. Pedagogika-Pedagogy. 91(5), 687 – 695.
Такъв източник се цитира в основния текст като (Zlateva 2019). Ако има нужда да се посочи и конкретна страница (напр. стр. 690), тя се посочва по следния начин: (Zlateva 2019, 690).
Ако цитираната литература е на кирилица, то се правят два аналогични параграфа – на кирилица и на латиница:
ЛИТЕРАТУРА
Шанова, Г., 2019. Практическият български език в бакалавърската степен на Санктпетербургския университет. Български език и литература. 61(4), 343 – 352.
REFERENCES
Shanova, G., 2019. Prakticheskiat balgarski ezik v bakalavarskata stepen na Sanktpeterburgskia universitet. Bulgarski ezik i literatura-Bulgarian language and literature. 61(4), 343 – 352.
Статия в онлайн периодично издание
Източникът на текста (лесно достъпен уеб адрес или DOI номер) следва да бъде поставен в края на цитирания източник.
Lasquety-Reyes, J. A., 2019. Towards Computer Simulations of Virtue Ethics. Open Philosophy [online]. 2(1), 399 – 413 [viewed 15 April 2021]. Available from: doi.org/10.1515/opphil-2019-0029
Обърнете внимание, че:
- когато статията е публикувана в списание, с наклонен шрифт се изписва названието на списанието;
- списание Математика и информатика на английски език се цитира като Mathematics and Informatics;
- при цитирането на списание Математика и информатика или съответно Mathematics and Informatics е задължително указването както на годишния том, така и на номера/броя, в който се намира цитираната статия.
Ако източникът е на български език, но е представен във вторичен литературен източник, например в Web of Science, източникът трябва да се появи в списъка на литературата по следния начин:
Stefanov, A., 2020. Kant and the Development of Geometry. Filosofiya-Philosophy, 29(1), 31 – 38 [In Bulgarian].
Hutorskoj, A., 1999. Evristicheskij tip obrazovaniya: rezul’taty nauchno-prakticheskogo issledovaniya. Pedagogika-Pedagogy, 52(7), 15 – 22. [In Russian].
Когато авторите на дадена статия са повече от трима, допустимо е в списъка с източниците авторският състав да бъде описан в съкратен вариант с използване на съкр. et al., както следва:
Nichols, P., Twing, J., Mueller, C.D. & O’Мalley, K., 2010. Standard-setting methods as measurement processes. Educational Measurement: Issues & Practice. 29(1), 14 – 24.
или като:
Nichols, P., et al., 2010. Standard-setting methods as measurement processes. Educational Measurement: Issues & Practice. 29(1), 14 – 24.
Такъв източник се посочва в основния текст като (Nichols, Twing, Mueller & O’Malley 2010) или като (Nichols et al. 2010) – в зависимост от начина на записване в списъка с цитирана литература.
Книги
При книгите, за разлика от статиите на списанията, с наклонен шрифт се пише заглавието на книгата. Авторът на ръкописа посочва също името на града и на издателя на книгата.
Atkin, J.M., Black, P. & Coffey, J., 2001. Classroom assessment and the national science education standards. Washington: National Academies Press.
Merion, D.B., 1975. Physics and physical world. Moskva: Mir.
Книгите, които в оригинал са публикувани на кирилица, се представят така:
ЛИТЕРАТУРА
Кант, И., 1992. Критика на чистия разум. София: БАН.
REFERENCES
Kant, I., 1992. Kritika na chistiya razum. Sofia: BAN [in Bulgarian].
Такъв източник се цитира в основния текст като (Kant 1992).
Книги/сборници с редактор
Както е посочено в примера по-долу, само заглавието на цитираната книга/сборник се дава с наклонен шрифт. След града/името на издателя се посочват цитираните страници.
Carman, T., 2005. On the Inescapability of Phenomenology. In: D.W. Smith &, A. L. Thomasson (Eds.). Phenomenology and Philosophy of Mind. Oxford: Clarendon Press, 67 – 89.
Донев, Г., 2004. Феноменологична десубстанциализация на мисленето. В: В. Канавров & Г. Донев (ред). Кант и диалогът на традициите. Благоевград: Неофит Рилски, 51 – 60.
Коректури
(12) Преди отпечатване на одобрените ръкописи, авторите получават коректури на своите статии, които трябва да върнат в редакцията в срок от една седмица. Не се допускат значими промени в текста на този етап.
Отпечатъци
(13) Публикуването се обявява на авторите с писмо, което съдържа .pdf файл на статията. Правата върху публикувания текст са собственост на списанието. Полученият .pdf файл не следва да се разпространява свободно, включително и чрез академични и социални мрежи за споделяне на резултати от научни изследвания (напр. ResearchGate.net и Academia.edu).
(14) В академични и социални мрежи за споделяне на резултати от научни изследвания авторът споделя ръкописа във варианта, в който е подаден първоначално към списанието за разглеждане. Ако текстът бъде приет, след публикуването му авторът добавя в споделения ръкопис име, годишен том и брой на списанието, в който е отпечатан.
Заключителни думи
(15) С изпращането на текст и/или илюстрация до редакцията, авторът се съгласява да отстъпи правото за тяхното анонсиране, публикуване и разпространение с цел популяризиране на изданията на издателя – НИОН „Аз-буки“.
Авторът се съгласява да отстъпи на НИОН „Аз-буки“ изключителното право за използване на публикуван в списанието текст и илюстрации в съответствие със ЗАПСП за срок от три години, без ограничение на територията, на която ползвателят има право да използва произведението.
(16) Публикуването на представените материали се определя от препоръките на рецензентите и не означава непременно съгласие на редакцията със застъпваните от авторите гледища. Редакторите могат да редактират ръкописите, когато това е необходимо.
(17) Публикуването в това списание е безплатно както за авторите, така и за техните научни или учебни организации, като статията става достъпна:
– пълнотекстово – за абонатите на списанието;
– като метаданни (заглавие, резюме, ключови думи, визитка на автор) – за всички читатели.
(18) При желание от страна на автора (или представляваната от него институция) статията да бъде достъпна пълнотекстово за всички читатели списанието може да осигури такава възможност чрез онлайн страницата си – след заплащане на защитна такса, отразяваща направените по статията разходи.
