За авторите

Уводни думи

– Списанието публикува текстове, които съдържат оригинални научни резултати и идеи.

– Силно препоръчително е авторът да има персонална регистрация като учен – например в Publons, ORCID, РИНЦ. Списанието поощрява публикуването на персоналния ID номер във визитката на автора – като доказателство за принадлежността му към международно призната научна общност.

– Преди да публикува предложения ръкопис, списанието си запазва правото да поиска от автора да декларира писмено оригиналността на описаните резултати и идеи, както и че към настоящия момент ръкописът не е предложен за публикуване или не е вече публикуван в друго издание.

– Не се поощрява подробното представяне в текста на общоизвестни теоретични постановки, понятия или определения, свободно достъпни от други източници. Списанието си запазва правото да не публикува текст, за който при проверка е установена степен на подобие, надвишаваща 20%.

– Не се поощрява посочването на литература, която не е релевантна към предложения за публикуване текст, изброяването на литература, която не е ползвана в текста, или самоцитиранията.

– С предоставянето на ръкопис авторът се съгласява да спазва заложените в Указанията изисквания и етични принципи за публикуване на научни текстове. Нарушаването им ще се счита за отказ от сътрудничество между автора и изданието за в бъдеще.

– Предоставен ръкопис, който не отговаря на тематиката на списанието или не е оформен съгласно Указанията, се отхвърля, без да преминава през процедура на анонимно рецензиране.

– Ръкописът се счита за приет за публикуване, ако авторът му е получил потвърдително съобщение в рамките на шест месеца от датата на предоставянето му. При липса на потвърждение за публикуване текстът се счита за отхвърлен.

– Списанието не поема ангажимент да информира автор, чийто ръкопис е отхвърлен.

– Публикуваните по-долу Указания са разработени в съответствие с желанието на списанието да представя в максимална степен публикуваните текстове в международни наукометрични бази.

 

Списание „Педагогика“ (PedagogikaPedagogy) разглежда само ръкописи, които са насочени единствено към него. Ръкописи, които вече са публикувани или са изпратени и са под печат в друго издание, няма да бъдат разглеждани. Изпратените статии трябва да съдържат оригинални научни резултати и идеи. Проверката се осъществява чрез експертна оценка на двама анонимни и независими рецензенти. Решение за публикуване или отхвърляне на ръкописа се взима въз основа на становищата на рецензентите. За оформяне на ръкописите трябва да се използва стандартна текстообработваща програма. Приложенията под формата на графики, таблици или илюстрации трябва да са годни за четене и обработка с масово използвани за подобни цели програми. За предпочитане е електронно изпращане на ръкописи като приложение (attachment) към съпровождащото електронно писмо – на електронен адрес pedagogy@azbuki.bg. Допустимо е изпращането и на диск на следния адрес за кореспонденция: 1113 София, бул. „Цариградско шосе“ 125, блок 5.

 

Подготовка на ръкописа

Общи указания

(1) Ръкописите могат да бъдат написани на български или на английски език в зависимост от желанието на автора или по препоръка на рецензентите, оценяващи ръкописа.

(2) Препоръчителен обем на ръкописа – до 25 000 знака (заедно с паузите между знаците). Няма изисквания за форматиране на текста по отношение на вид и големина на шрифта.

(3) Не се поощрява специфично форматиране на самия текст по отношение на подчертаване, табулиране, използване на булети и др. Табулатори се допускат само при оформяне на таблици.

(4) Препоръчителен обем на резюмето – 100 – 150 думи.

(5) Ръкописите трябва да бъдат структурирани по следния начин: заглавна страница с информативно и без съкращения или абревиатури заглавие на статията, след което следват имената на авторите без техните академични степени и длъжности (ако имат такива); резюме, което ясно представя същността на проведеното изследване с акцент върху получените нови научни резултати; 3 – 6 ключови думи; пълен текст; благодарности; приложения (ако има такива); бележки и литература; литература (транслитерирана или преведена) на латиница; заглавие, резюме и ключови думи на английски език; пълни визитки на авторите с техните академични позиции, имена на училища или научни организации, ID номер от персонална регистрация в научни бази, служебен пощенски и електронен адрес – на английски език.

(6) Фигурите (илюстрациите) и техните надписи освен в основния текст се представят и отделно в допълнителен файл. По изключение, когато обемът на фигурите е голям и не позволява поставяне в основния текст, задължително трябва да бъде посочено мястото им в текста – фиг. 1, фиг. 2 и т.н.

(7) Таблиците и техните надписи освен в основния текст се представят и отделно в допълнителен файл. Таблично се представят числени данни, изразяващи функционални зависимости между величини или променливи. Текстовите таблици затрудняват печата и четенето на статиите, затова тяхната употреба не се препоръчва.

 

Бележки и литература

Благодарностите и бележките в края на текста се изписват само на езика на основния текст на ръкописа.

Ползваната литература (ако основният текст не е на латиница) се изброява в два отделни параграфа в края на ръкописа. В първия параграф литературата се изброява в оригинал. Във втория – на латиница се повтаря съдържанието на предишния параграф (чрез транслитерация или в оригинал).

Цитираната литература се изброява с автор, година на издаване, заглавие, град на издаване и име на издателя (печатницата). Примерите по-долу показват как трябва да става това.

Списъкът на използваната литература трябва да съдържа литературни източници, които са достъпни за проверка или справки. Всички останали източници се посочват в раздела „Бележки“, където могат да намерят място и допълнителни обяснения или сведения, за които е преценено, че присъствието им в основния текст на статията би го обременило излишно. Цитирането на интернет източници не се препоръчва, но ако това наистина е необходимо, мястото им не е в литературата, а в бележките, и то в предпочитания portable document format (pdf). Мястото на бележките се маркира в текста на статията с арабски цифри като горни индекси. Представянето на литературните източници в списъка на литературата става в APA стил (вж. Publication Manual of the American Psychological Association), който се използва широко в обществените и хуманитарните науки, включително в науката за образованието.

 

Ето основните примери.

 

Списания:

 

Zlateva, A. (2019). Reflecting the Level of Social Adaptation in the Drawings of Children Aged 6 – 7. Pedagogika-Pedagogy, 5, 687 – 695.

Такъв източник се цитира в основния текст като (Zlateva, 2019).

 

Ако цитираната литература е на кирилица, то се правят два аналогични параграфа – на кирилица и на латиница:

ЛИТЕРАТУРА

Шанова, З. (2019). Практическият български език в бакалавърската степен на Санктпетербургския университет. Български език и литература, 4, 343 – 352.

REFERENCES

Shanova, Z. (2019). Prakticheskiat balgarski ezik v bakalavarskata stepen na Sanktpeterburgskia universitet. Bulgarski ezik i literatura-Bulgarian language and literature, 4, 343 – 352.

Такъв източник се цитира в основния текст като (Shanova, 2019).

 

Ако източникът е на български език, но е представен във вторичен литературен източник, например в SCOPUS, той трябва да се появи в списъка на литературата по следния начин:

Vounchev, B. (2019). The Verbal Categories Aspect, Tense, Mood and Voice in the Educational Books of the Greek Educational. Chuzhdoezikovo obuchenie – Foreign language teaching, 3,
253 – 262. [In Bulgarian].

Missen, R.W. & Smith, W.R. (1989). A question of basic chemical literacy? J. Chem. Educ., 66, 217 – 218.

 

Ако трябва да се цитира списание, в което номерацията на всяка книжка от даден том започва със страница 1, тогава номерът на книжката също трябва да се посочи в библио­графското описание на източника – ето така:

Nichols, P., Twing, J., Mueller, C.D. & O’Malley, K. (2010). Standard-setting methods as measurement processes. Educational Measurement: Issues & Practice, 29 (1), 14 – 24.

 

Книги

Pruss, A.R. (2006). The Principle of Sufficient Reason. A Reassessment. New York: Cambridge University Press.

 

ЛИТЕРАТУРА

Кант, И. (1992). Критика на чистия разум. София: БАН.

REFERENCES

Kant, I. (1992). Critique of Pure Reason. Sofia: BAN

Такъв източник се цитира в основния текст като (Kant, 1992).

 

Книги/сборници с редактор

Carman, T. (2005). On the Inescapability of Phenomenology (pp. 67 – 89). In: Smith, D.W. & Thomasson, A. L. (Eds.). Phenomenology and Philosophy of Mind. Oxford: Clarendon Press.

Донев, Г. (2004). Феноменологична десубстанциализация на мисленето (сс. 51 – 60). В: Канавров, В. & Донев, Г. (ред). Кант и диалогът на традициите. Благоевград: Неофит Рилски.

 

Коректури

Преди публикуването на приетите за печат ръкописи авторите ще получат коректури на своите статии, които трябва да върнат в редакцията в срок от една седмица. Големи промени в текста на този етап не се допускат.

 

Отпечатъци

Публикуването се обявява на авторите с писмо, което съдържа .pdf на техните статии, с които авторите сами могат да подготвят неограничен брой отпечатъци на своите трудове, които да използват в кариерното си развитие или в комуникацията с други изследователи.

 

Последни думи

Публикуването на представените материали се определя от препоръките на рецензентите и не означава непременно съгласие на редакцията със застъпваните от авторите гледища. Редакторите могат да редактират ръкописите, когато това е необходимо. Публикуването в това списание е безплатно както за авторите, така и за техните научни или учебни организации.

Login to your account below

Fill the forms bellow to register

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

bg_BG
en_US bg_BG