Сватба

Обредът, с който се бележи образуването на ново семейство, се нарича сватба. Думата произлиза от индоевропейския език и е свързана с притежателното местоимение свой. 

Същия произход имат и думите сват, сватя и сваха. Така чрез сватбата два рода се свързват и стават „свои хора“.

От друга страна, има и дума брак (граждански брак), която се свързва със старобългарския глагол бърати, което значи ‘взимам’(в старобългарски бъракъ е сватба).

Има още една дума – женитба. Фактът, че се казва женитба, а не омъжване, говори за патриархалното начало в семейните отношения. Да се ожениш, означава да си набавиш жена, същото като да се опаричиш, т.е. да си набавиш пари.

В по-ново време се добавя и думата задомявам се. Използва се както за мъже, така и за жени и значението ѝ е свързано със създаването на нов дом от младите, т.е. с отделянето им.

Когато сватбата отмине, се говори за съпружество, произлизащо от идеята, че семейният живот е общ впряг, в който участват равноправно и двамата съпрузи, т.е. бремето на семейния живот се тегли и от двамата.

Доц. д-р Палмира Легурска
работи в Секцията за етнолингвистика към Института за български език.
Автор е на монографиите Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпоставка (2011),
Съпоставителни анализи и национална специфика на лексиката (2015) и др.

Четете повече в бр. 34, 25 – 31 август 2016 г.

Свързани статии:

Необичаино, но факт Това ще ви усмихне Защо Левски, а не Лъвски Кой е бил искрен според древните българи