Стратегически подход е развитието на водородните технологии, категорични са учени и управляващи
Зина СОКОЛОВА
Студенти от няколко университета трябва да се обучават в обща програма за развитие на водородните технологии, които в следващите години се очаква да променят коренно икономиката на Европа. Такава идея предложи министърът на образованието и науката акад. Николай Денков на дискусионната среща „Бъдещето на водорода в България“, организирана от Министерството на иновациите и растежа. В нея участва и еврокомисарят по иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж Мария Габриел.
„В следващите дни буквално трябва да започнем да работим по тази програма. Да видим как да свържем експертизата на Института по електрохимия и енергийни системи с това, което имаме в Софийския, в Химико-технологичния и в Техническия университет в София, така че всеки да си намери мястото в една обща програма за обучение“, каза министър Денков.
Той цитира мисълта на британския писател и учен Артър Кларк, че „всяка технология изглежда на обикновените хора като магия“. „Нашата задача през следващите няколко години е да превърнем една мечта в работеща магия. Това се е случвало много пъти и специално темите за електричеството винаги са били пример в това отношение – от жабешките бутчета, които Волта с неговите батерии е оживявал, през уравненията на Максуел, стигайки до всички приложения на електричеството, на електромагнетизма, които има днес. Истината е, че това развитие е отнемало десетилетия. А сега задачата е да постигнем тази магия за две-три години. За щастие, България има традиции. Има и много желание и хъс да се включим по най-добрия възможен начин“, обясни акад. Денков.
Той изтъкна усилията на екипа на проф. Дария Владикова от Института по електрохимия и енергийни системи на БАН в тази посока и посочи, че учените ще получат подкрепа през Плана за възстановяване и устойчивост и чрез други форми на финансиране.
„Войната в Украйна стимулира Европейския съюз да започне изключително активна политика за енергийната независимост на целия континент. Днес повече от всякога трябва да ускорим прехода към тази цел. Водородът за Европа може да играе ключова роля за бъдещата енергийна независимост и за постигането на въглеродна неутралност.“ Това заяви министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер при откриването на форума. По думите му е важно Европа и България да инвестират в разработването, съвместно с Академията и бизнеса, на технологии, така че максимално бързо да достигнем готовност те да бъдат пълноценно заместващо гориво за нашата икономика.
„Европа е водеща в света по мерки в борбата с климатичните промени. Крайната цел е не само да имаме по-екологично чист континент, но и енергийна суверенност както за ЕС, така и за България – каза още Лорер. – Въпросът е как Европа намира заместващи независими енергийни източници. Възобновяемите енергийни източници ще бъдат въведени в икономиката с голяма скорост, а водородът ще ги допълва като една от системите за съхранение на свръхпроизводствена енергия.“
Еврокомисар Мария Габриел коментира, че развитието на силна водородна икономика ще допринесе за надеждни енергийни системи и енергийна автономност. „Ето защо в рамките на своя ресор направих предложение в пакета RePоwerEU да бъдат удвоени водородните долини в Европа до 2025 г. Предвиждаме допълнително финансиране за проекти за водород на стойност 200 млн. евро по линия на „Хоризонт Европа“ и в рамките на публично-частното партньорство „Чист водород“. Предложих и нова инициатива по програма „Еразъм+“ за развитие на нужните умения за водородните професии. Работим тя да стартира още през 2023 г.“, допълни Мария Габриел.
В дискусионната сесия бяха очертани перспективите за иновационни проекти в областта на водорода, както и възможностите за устойчива трансформация от въглеродно интензивна към зелена водородна икономика в страната. Зам.-министърът на иновациите и растежа Карина Ангелиева представи и възможностите
от новия програмен период, свързани с научни изследвания и иновации във водорода.
Участниците във форума коментираха, че инвестициите в областта на водородa ще насърчат устойчивия растеж и създаването на работни места и в България.
На събитието присъства и Барт Биебик – изпълнителен директор на Съвместното предприятие „Горивни клетки и водород“, както и представители на публичния сектор, бизнеса и научните среди. Преди дискусионния форум в тролейбусно депо „Левски“ бе демонстриран прототип на тролейбус, който български учени от БАН трансформират в задвижвано с водород транспортно средство.
За първи път в България се прилага методът „ретро фитинг“ за трансформиране на тролейбус във водороден електромобил. Тролейбусът ще се придвижва не само чрез захранване от контактната мрежа, но ще извършва и 100-километров пробег на водород. Разработката е част от изпълнението на Националната научна програма „Нисковъглеродна енергия за транспорта и бита – ЕПЛЮС“, осъществявана под ръководството на Българската академия на науките и финансирана от Министерството на образованието и науката.
Еврокомисарят Мария Габриел благодари на учените от БАН за направеното по проекта. Тя отбеляза, че това е пример как на местно ниво, комбинирайки елементи от миналото и идеи на бъдещето, можем да позиционираме България на иновационната карта на Европа. Голяма ще е ползата за хората да бъдат убедени в полезността на водородната технология, посочи тя.
„Опитваме се да създадем българска експертиза и сами правим за първи път интеграцията на такава система. В момента в Европа „ретро фитинг“ е изключително интересна тема, защото има много транспортни средства, чието време на живот може да се използва екологично – каза проф. Дария Владикова. – Очакваме тролеят да бъде готов за демонстрация след няколко месеца“, уточни тя.
В Института по електрохимия и енергийни системи се проведе среща с Мария Габриел и Барт Биебик. Институтът координира два мащабни национални проекта за чиста енергия: „Съхранение на енергия и водородна енергетика (СЕВЕ)“ – част от Националната пътна карта за научна инфраструктура, и Център за компетентност „Технологии за производство, съхранение и потребление на чиста енергия – ХИТМОБИЛ“, финансиран от ОП НОИР. Директорът на Института чл.-кор. Евелина Славчева представи напредъка по проектите и разказа за последните постижения в работата на българските учени по научни инициативи, европейски проекти и партньорства.
Показани бяха модернизираните лаборатории в Института, в които се работи за реализирането на тези проекти. Сред тях е приложение за енергонезависима къща („зелена къща“). Произведената от фотоволтаична система енергия се съхранява по три начина – с оловни батерии, с литиево-йонни и водороден енергиен цикъл, обясниха учените. И се похвалиха, че от производството на електроенергия пестят пари за ток в Института.
Eврокомисар Мария Габриел и Барт Биебик участваха и в събитието „Стара Загора – водородна долина“, част от инициативата „Дни на науката и иновациите: Чиста енергия. Състояние и перспективи“, която се проведе в Стара Загора. Организатори са Тракийският университет, Община Стара Загора и Съвместното предприятие „Чист водород“. По време на форума стана ясно, че Старозагорска област е със заявка за „водородна долина“ и има потенциал да стане първата в страната за развитие и приложение на иновативната технология.
„Водородът е стратегическа област, в която Европа ще инвестира целенасочено, защото ще помогне не само да имаме по-екологично чист континент, но и да бъде енергийно независим“, подчерта пред участниците във форума еврокомисарят по иновациите Мария Габриел. Тя заяви, че финансирането за съвместното предприятие за зелен водород за следващия програмен период е в рамките на 1 млрд. евро от страна на Европейската комисия и още толкова от страна на държавите членки и частните партньори, така че 2 млрд. евро със сигурност са на разположение до 2027 година. Европа е лидер в тази технология, но трябва да се говори и за трансфер на резултатите от науката в индустрията.
Презентация на идеята за водородната долина и Стара Загора направи Барт Биебик. Стара Загора, която е член на европейската платформа „Водородни долини“, също планира да получава зелен водород за градския транспорт от бъдещия водороден хъб в района на „Марица изток“.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg