Нито имам или нито нямам

Магдалена АБАДЖИЕВА*

Съгласно настоящата учебна програма двойният съюз нито – нито се изучава от учениците в шести клас, в граматичния раздел „Съюз“. В учебника на издателство „БГ Учебник“ съюзът нито е описан като прост съюз за отрицание в речевата практика, а нито – нито – като двоен съюз. Пак там, в раздела за сложно съчинено изречение, е публикувана задача, изискваща от учениците да образуват изречение по схемата „Нито…, нито…“. Прави впечатление, че не всички деца разбират добре употребата на този двоен съюз, в резултат на което съставят граматически неверни изречения, например: *„Нито тетрадка няма Иван, нито учебник няма“; *„Нито нямам кола, нито нямам велосипед“. Грешката произлиза от неуместното в случая прилагане по аналогия на правилото за двойно отрицание, характерно за българския език, спрямо което казваме „нищо не искам“, „никъде не отивам“ и др. В цитираните по-горе примери с двойния съюз нито – нито не е необходимо глаголът да бъде в отрицателна форма и изреченията трябва да звучат така: „Нито тетрадка има Иван, нито учебник има“; „Нито имам кола, нито имам велосипед“.
Важно е да се уточни, че това правило трябва да се прилага, когато нито – нито съединява изречения, в които се отричат последователно няколко действия. В тези случаи нито – нито се съчетава с положителни глаголни форми, например: „Нито яде, нито пие, само мисли“. Ако обаче двойният съюз свързва части на изречението и отрича последователно съществителни или прилагателни, той се употребява с отрицателна глаголна форма. Например: „Нищо не я привлича: нито книги, нито работа“; „Те не познават нито физическия, нито духовния му облик“. Езиковите умения за правилна употреба на съюза нито – нито би трябвало да се усвояват още от учениците в шести клас и да се използват и в устната, и в писмената практика.

*Д-р Магдалена Абаджиева е главен асистент в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките.