Конвенцията за влажните зони с международно значение, и по-специално като местообитание на водолюбиви птици, е първият международен договор, свързан с опазване на биоразнообразието.
Нарича се Рамсарска конвенция по името на иранския град Рамсар, където е подписана през 1971 г. Конвенцията е ратифицирана от 158 страни, включително и от България. За да се присъедини към конвенцията, дадена страна трябва да определи поне една влажна зона, която да опазва като местообитание за водните птици. В България те са 11. В света се опазват общо 1721 влажни зони, чиято площ надхвърля 159 551 478 хектара. Според текста на конвенцията под „влажна зона” се разбират водни басейни, мочурища, блата, езера, където има преход между сухоземна и водна среда. В тази категория влиза и морското крайбрежие в дълбочина до 6 м. Международното им значение се определя от факта дали представляват важно местообитание за един или няколко вида птици и за съществена част от тяхната популация – примерно 5 – 10%. В началото България се присъединява с 3 влажни зони, в момента те са 11. Страната ни се задължава да опазва техния естествен характер. Да подпомага развитието на птичите популации. Да подготвя научни кадри и да стимулира научните изследвания върху влажните зони, да разменя информация с другите страни. Девизът на асоциация „Малага – България 2010” е „Заедно можем всичко”.
Четете повече в бр. 10, 6 – 11 март 2015 г.
Свързани статии:
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg
