Спасение за книгите

Националната библиотека събира средства, за да запази ценни книги и документи. Необходими са 50 000 лева за закупуването на апарат за прилагане на метода „Аноксия“ за нетоксично почистване и спасяване на старинни ръкописи. 

„Досега в България няма подобен апарат за прилагане на метода „Аноксия“ в библиотеките“, разказа директорът на библиотеката доц. Красимира Александрова. По думите й обаче в световната практика използването на подобна апаратура се прилага от над 15 години и тя е доказала ефективността си. „Изключително важно е това да се случи вече и у нас, за да можем да съхраняваме нашето огромно книжовно наследство“, казва още директорът на Националната библиотека. В нея към момента се съхраняват над 8 млн. книжни документа, много от които са единствени копия. Голяма част от това културно богатство обаче има нужда от мерки за възстановяване и съхраняване.

„На първо място, от обработка се нуждаят ръкописите, старопечатни и ценни издания. Но по този метод могат да се обработва всякакви документи от фонда на библиотеката, защото това удължава техния живот“, споделя доц. Александрова. Всъщност методът „Аноксия“ се прилага в две основни направления – превенция и профилактика, както и за „лечение“ на документите от различни микроорганизми и насекоми, които ги увреждат. Наличието на подобна апратура би позволило на екипа на Библиотеката да обработва през цялата година части от своя фонд. Както документи, които имат нужда от спасяване, така и библиотечни единици, които да се подготвят за реставрация и дигитализация. 

Доц. Александрова обясни още, че методът „Аноксия“, освен че е екологичен и щадящ ценните издания, пази и здравето на нейните колеги. За разлика от досега използваните техники, при които се прилагат различни химически препарати.  

„Успоредно с аноксията ще се извършва цялостна обработка и на стелажите, стените и подовете на помещения, където след това ще се съхраняват изданията“, разказва директорът на Библиотеката. И добавя, че и тук от това лято прилагат иновативен метод – използват за обработката различни етерични масла с доказан ефект срещу микроорганизми и различни насекоми. Най-често това е извлек от чаено масло. Разбира се, за доброто състояние на книжния фонд е необходимо той да се съхранява и при определен температурно-влажностен режим. „За съжаление, в тази посока има още много какво да се желае – и то не само в хранилищата на Националната библиотека, но в другите библиотеки в страната“, коментира доц. Александрова.

В Националната библиотека продължава и процесът на дигитализация на фонда. Необходимо е обаче закупуването на нова техника, тъй като в момента е изчерпан капацитетът на сървъра, на който се съхраняват дигиталните копия. Нужно е и обновяване на скенерите, с които се извършва дигитализацията. „Търсим възможности за финансиране и чрез европейски проекти“, казва директорът. И отбелязва, че се наблюдава положителна тенденция по отношение на млади специалистите, които влизат в библиотеката. Те идват с амбицията да вложат енергия и знания именно затова Библиотеката да разкрие в дигитален вид своите богатства.

Достъпът до дигиталните копия пък е възможен през интернет страницата на Библиотеката или на място в нея. „Световна практика е много рядко да се предоставя достъп до самите оригинали, особено ако те са редки и ценни стари ръкописи. Обикновено за проучвания се ползват дигитални копия“, отбелязва доц. Александрова.

Четете повече в бр. 43, 27 октомври – 2 ноември 2016 г.

Свързани статии:

С девиз „Бряг на вдъхновението” „Думи по вените“ в навечерието на Свети Валентин Докога, Маргарито?… „Вие сте едно от чудесата на България!“