Да запазиш любовта към българското

Да запазят любовта на българчетата в Канада към българския език и българското. Тази цел води колектива на първото българско училище във Ванкувър, Канада – „Св. св. Кирил и Методий“, споделя пред вестник „Аз-буки“ неговата директорка Калина Рангелова-Георгиева.

„Имаме и деца, които не са родени в България, и е сложно да ги накараме с желание да говорят на български език, защото им е трудно. Затова използваме всячески сили и похвати, за да можем да породим желание у тях да учат, да питат, да са любопитни как е дадена дума на български“, обяснява тя.

Учителите четат приказки, показват филмчета, говорят на малчуганите, разказват им различни истории. По този начин

речниковият запас на децата се обогатява.

„Така те могат да се почувстват свободни и да искат да се изказват. Имаме успеваемост“, казва Рангелова-Георгиева.

През май сънародниците ни във Ванкувър ще отбележат

30 години от създаването на училището.

Кулминацията на празника е на 25 май. Тогава ще се проведе концерт, на който гости ще бъдат бивши и настоящи възпитаници и техните родители и учители.

През цялата учебна 2023/2024 г. ученици, учители и родители участват в различни инициативи и проекти, посветени на юбилея.

По идея на директорката преди големия концерт ще се проведе зелено училище. „Идеята е хем да учим български, хем да бъдем сред природа, да излезем от академичната обстановка.

Езикът не се свежда до това децата да знаят буквите.

Те трябва да знаят предметите около нас, какво виждаме извън класната стая, как да го опишем. За децата е по-трудно, когато нямат визуален стимул“, обяснява за ползите от училището сред природата Рангелова-Георгиева.

В групата има както малки, така и по-големи ученици, родители, учители – една малка България.

Дърво, на което вместо листа са залепени ръчичките на малчуганите, изрязани от хартия, е друга инициатива по случай годишнината. Всяко от „листенцата“ по дървото е детенце в училището. Така всяка година броят на ръчичките ще нараства, показвайки как и школото се разраства. А корените на дървото, които символизират корените на децата към България, са и техните учители.

Сред инициативите по случай празника на Българското училище „Св. св. Кирил и Методий“ е събирането на снимков, медиен и видео архив за създаването му и развитието през годините, да се направи

кратък документален филм по темата и изложба,

споделя пред „Аз-буки“ учителката Ваня Захариева–Алексиева, която е главен техен инициатор. Тя разказва, че за целта са изпратили имейли до цялата българска общност с призив да се включат и заедно да попълнят архива. Направили са и времева линия, на която всеки може да качва снимки, статии, публикации.

„30 години са достатъчен период, за да започнем да събираме архив, в който да се запази историята на училището. Това показва, че живеещите тук сме имали нужда да се идентифицираме като българи и да запазим българското у себе си. Както казвам на децата си, и вие трябва да си пренесете мъничка България, за да може да имаме своята общност във Ванкувър“, казва Захариева–Алексиева.

Учителката вече е провела редица интервюта с бивши ръководители и учители, за да подреди 30-годишната история на Българското училище „Св. св. Кирил и Методий“ – Ванкувър, Канада.

Първите му стъпки са направени през 1993 г. Тогава преподавателят в катедра „Педагогика“ в местния университет „Саймън Фрейзър“ Румяна Илиева кандидатства по програма за мултикултурализъм, благодарение на която в една от гимназиите в Бърнаби, Канада, в събота започват да се провеждат занимания по български език.

В периода на 1997 – 1998 г. дейността на школото е преустановена за кратко.

През 1999 г. то отново приема ученици под ръководството на Здравка Славенова, а заниманията на децата се провеждат в обществени библиотеки и църкви.

През август 2001 г. по идея на друга родолюбива българка – Виолета Дечева, е създадено Българското дружество Bulgarian-Canadian Society of British Columbia, под чиято шапка е училището. С кратко прекъсване така то работи до 2009 г., когато започва работа по програмата на Министерството на образованието и науката „Роден език и култура зад граница“ под ръководството на Виктор Неделчев.

През 2011 г. е формирано дружество с идеална цел под името Bulgarian Heritage Language School & Folklore Society Sts. Cyril & Methodius. Тази организация има за основна цел обучението по български език, история, култура и фолклор и запазване на българската идентичност сред българската диаспора в района. Училището е подпомагано от Министерството на образованието и науката в България и е със статут, определен от постановлението на Министерския съвет за неделните училища. То е под ръководството на Калина Рангелова-Георгиева от 2022 г.

Тази година в БУ „Св. св. Кирил и Методий“ има 60 деца.

Най-малките ученици в училището са на 4 години, а най-големите – XII клас. По думите на директорката, преди няколко години повечето от тях са били по-големи, но миналата учебна година има вълна от нови малчугани. Така тази учебна година има доста деца в първи и втори клас.

Заниманията на учениците са в събота. От 9:30 до 12:30 са часовете по български език. След това има обедна почивка. Следобед са заниманията по народни танци или изкуство, като се провеждат различни работилници.

Към училището има и

юношеска танцова група „Хубавици“, която взема участия в различни местни фестивали

както в района, така и в други градове в Канада и Европа.

Ваня Захариева–Алексиева споделя, че повечето от учителите са и преподаватели в канадската образователна система и я прилагат и в българското училище.

„Образованието тук е базирано на принципа на ученическото централизиране.

Ученикът е водещата фигура в обучението си, той има автономия, трябва да намира смисъл защо трябва да научи нещо. При проектно базирано обучение залагаме на различни активности, в които водещи са децата/учениците. Учителят подпомага, подкрепя, поощрява. Малко са учителите, които преподават в лекторски стил на дъската, за да препишат от нея след това децата“, разяснява тя.

Дава пример с проект по история за траките, проведен от учителите по история и по изобразително и приложни изкуства. След като децата научават за най-древните жители на нашите земи, им е предоставена възможност да решат какво биха могли да изработят като артефакт, свързан с траките. За целта трябва да направят търсене в интернет как е изработен, къде е намерен, кой и за какво го е използвал. Изработените от учениците тракийски артефакти са събрани в изложба. В нея са поместени татуировки, дрехи, предмети от златните съкровища, оръжия.

„Стана като малък музей на изработени от нашите деца артефакти. Учениците могат да ни разкажат за всеки експонат откъде идва, за какво е използван, как е направен. Това е един подход за проектно базирано обучение. Така, освен търсенето на фактите, те се анализират, разбират и запазват по-дълго в паметта им – споделя Ваня Захариева–Алексиева. – Това кара децата да дойдат с желание в събота. Иначе няма как да се получи това, което искаме –

да имат вътрешна потребност да знаят езика, културата, да се самоопределят като българчета.“

Друг интересен проект, по който работят учениците от училище „Св. св. Кирил и Методий“, е за запознаване с културата на местното автохтонно население. На гости при по-големите ученици е Една Тайт – представител на коренното население на Канада от първата нация нисга (Nisga First Nation). Тя е опитен учител и мъдрец. Разказва на учениците за традициите на нацията и за тяхната орална култура, тъй като нямат писменост. Оказва се, че много от формите, свързани с изкуството за текстил, имат общо с българските.

„В една от следващите съботи ученици и родители посетихме Музея по антропология, където заедно с няколко от членовете на нисга се потопихме в тяхната култура и обичаи. Видяхме как се правят лодки и тотемни стълбове, как се везат традиционните наметки, танцувахме танците на различните родове. След това с децата направихме проект, свързан с българските шевици и символиката им. Всеки ученик проектира и си избродира собствена бродерия. Това даде интересен поглед на децата по отношение на това кои сме ние, каква е нашата идентичност, колко общо има между нас и автохтонните хора и колко сме различни в същото време“, разказва Захариева–Алексиева.

От няколко години училището работи усилено по реализирано на два свои проекта.

Първият е свързан с възможността

българският език да бъде признат на децата в канадското училище,

както е в Европа и Америка.

„В канадското училище децата могат да се явят на изпит по френски, немски, корейски и т.н. или да ги изучават, докато българският може да се преподава в една гимназия само ако се съберат 25 деца от една и съща възраст, което не е реалистично“, обяснява Захариева–Алексиева. За да може българският да бъде признат, екип от специалисти разработват и подават в канадското министерство на образованието в провинция Британска Колумбия информация какво трябва да знаят учениците в IX – XII клас. „Предадохме този пакет и предложихме в училище да провеждаме изпити от името на СУ „Св. Климент Охридски“ и резултатът на учениците да се приравни към канадските оценки, тъй като системата за оценяване е от 0 до 100%“, разяснява директорката. За момента две поредни години

ученици от БУ „Св. св. Кирил и Методий“ се явяват на изпити по български език по Европейската езикова рамка.

Следващата стъпка е оценките им да бъдат приравнени към канадската образователна система.

„Това е мотивацията им да се явят на изпити по Европейската езикова рамка. Децата имат знанието и съзнанието, че българският език е богатство, което е важно да се запази“, казва още Захариева–Алексиева.

Вторият проект, по който училището работи активно, цели да вземат чарити статут. По този начин ще могат да получават повече субсидии от организации в Канада. Документите им вече са готови и се надяват да получат статута до края на тази учебна година, когато ще се празнува 30-годишнината.

Свързани статии:

Мартенички с кауза Да преподаваш в две държави Огнище на българщината в сърцето на Европа „Културна палитра“ в Нидерландия