Дигитални практики в университетската подготовка на бъдещите учители
Доц. д-р Благовесна Йовкова,
проф. д-р Румяна Пейчева-Форсайт
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/ped2026-2.01
Резюме. Несъмнено качеството на университетската подготовка на бъдещите учители за ефективно използване на дигиталните технологии в обучението е сред ключовите въпроси в международен и национален план. Обществените очаквания към завършващите педагози са да притежават нужните умения и компетенции за използване на потенциалните възможности на съвременните информационни и комуникационни технологии (ИКТ) с цел повишаване качеството на обучение в средното училище и за развиване на дигиталните компетентности на учениците. За да подготвят адекватно учителите за работа в класните стаи на утрешния ден, висшите училища, подготвящи бъдещи учители, трябва да разработят програми, които да интегрират дигиталните технологии в учебния процес, използвайки автентични и педагогически подходящи подходи. Настоящото изследване е посветено на проучване на практиките на използване на дигиталните технологии в обучението на студенти педагози в най-старото висше учебно заведение в България, подготвящо бъдещи учители – СУ „Св. Климент Охридски“. Проведено е качествено изследване чрез метода на пряко наблюдение на практиката на 62 преподаватели. Предлагат се препоръки, за да се подпомогне по-широкото и разнообразно използване на дигиталните технологии в подготовката на студентите педагози.
Ключови думи: дигитални практики, висше образование, преподаване, учене, бъдещи учители
An Intelligent Method for Measuring the Attention and Concentration of Young People in a University Environment
Dr. Petya Biolcheva, Assoc. Prof.,
Dr. Sotir Ivanov, Assist. Prof.
University of National and World Economy (Bulgaria)
https://doi.org/10.53656/ped2026-2.02
Abstract. Intelligent technologies are entering the educational processes, both directly with the introduction of a number of digital tools creating higher interaction, and indirectly, through numerous intelligent tools analyzing and stimulating the learning environment. The subject of consideration in this material is namely such an indirect intelligent model, which monitors and analyzes the attention, interest and concentration of students in large halls during face-to-face training and real interaction between a teacher and a large group of students. In it, the intelligent technology analyzes the behavior of each individual student and gives recommendations to the teacher if there is a need to change the methodology and or teaching techniques, in order to maximally retain the attention of the audience. The paper reveals a roadmap for the application of the author’s IMMAsac model , as well as the benefits of its implementation.
Keywords: concentration, teaching, smart technologies, education
Дигитални геоприложения в урока – частна дидактико-методическа интерпретация
Доц. д-р Мая Василева
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/ped2026-2.03
Резюме. Съвременните социални промени, предизвикани от дигитализацията, неминуемо се проектират и в контекста на училищното образование. Все по-ясно се откроява ключовата роля на дигиталните медии като дидактически ресурс, приложим в практиката на обучението. Това важи с пълна сила за медийно интензивен учебен предмет като географията. В този контекст адекватният отговор на изискванията на съвременната географска наука, както и на актуалната обществена заявка, предполага прилагане на дигитални медии в урока. Потенциалът на съвременните геоприложения без съмнение надхвърля възможностите на аналоговите геомедии. На този фон, каква е ситуацията в практиката? Направено през 2024/2025 година емпирично проучване сред 574 учители (в т.ч. по география) от 30 училища в България показва, че учителите недвусмислено признават значението на дигитализацията в училищния живот. Парадоксално на това обаче установява спорадично приложение на дигитални медии в преподаването без целенасочено, последователно и системно формиране на дигиталните компетентности на учениците. Основателно, в интердисциплинарен дискурс между частната дидактика на географията и геоинформатиката, възниква въпросът: как да се използва адекватно потенциалът на дигиталните медии за обучение по география в урока при ясна ориентация към формирането на компетентностите на ученика. Въпросът се разглежда в настоящата статия. Обосновава се с първичните резултати от проведеното емпирично проучване в България в съпоставка с проведени подобни проучвания в чужбина.
Ключови думи: дигитални компетентности, дигитални медии, медийна компетентност, обучение по география
Individual Teaching Philisophy of Parents of Homeschooled Children in Comparison with Primary School Teachers
Dr. Ivana Rochovská, Assoc. Prof.
Matej Bel University in Banská Bystrica (Slovakia)
https://doi.org/10.53656/ped2026-2.04
Abstract. This study compared the individual teaching philosophies of home-educating parents and primary school teachers, with the aim of identifying preferred pedagogical perspectives and discussing their alignment with the National Curriculum framework. The sample consisted of 138 respondents: 81 primary school teachers and 57 home-educating parents from Slovakia. Respondents indicated their attitudes towards a range of pedagogical perspectives, including conservative, pragmatist, and personalist approaches. The findings indicated that teachers tended to favour a more conservative pedagogical orientation, whereas home-educating parents demonstrated a preference for a more personalist approach. Notably, no significant differences in preferences for pragmatism were observed between the two groups. These findings highlight contrasting pedagogical preferences between teachers and parents. They may indicate a potential benefit of increasing flexibility within the traditional education system, particularly in addressing the individual needs of learners, as outlined in the National Curriculum.
Keywords: home education, individual teaching approach, individual teaching philosophy, pedagogical theories, primary education
Природосъобразността в социално-образователната система на Йохан Песталоци
Доц. д-р Надежда Кръстева,
гл. ас. д-р Владислав Кръстев
Югозападен университет „Неофит Рилски“
https://doi.org/10.53656/ped2026-2.05
Резюме. Възможно е решението за конфликта на човека вътре в себе си с отражението му върху обществото да е в природосъобразността на живота, което всъщност предопределя смисъла, целите и съдържанието на образованието. Цел на този теоретичен историко-педагогически коментар е анализиране природосъобразността на самодейността „да изградиш сам себе си“ в системата на Й. Х. Песталоци. В заключение се приема, че Йохан Песталоци с гениалната система на природосъобразно възпитание и обучение революционно реформира европейското образование. Поуката може да е в неговото разбиране, че всъщност цялото обучение на човека „не е нищо друго, освен изкуството да се помогне на природата в стремежа ѝ към собствено развитие“. Възможната препоръка – нека в опитите за образование на по-добър човек от всяко дете педагогическите науки се ограничават до природосъобразността.
Ключови думи: Баща на сираците, метод Песталоци, природосъобразност, самодейност, система, елементи
A Structured Approach to Social-Psychological Training: the Dynamic Social-Psychological Training Framework (DSTF)
Anna Karadencheva, PhD Student,
Prof. Valeri Stoyanov, DSc.
Nikola Vaptsarov Naval Academy (Bulgaria)
https://doi.org/10.53656/ped2026-2.06
Abstract. In this paper, we provide a unifying and comprehensive framework for social-psychological training by systematically organizing the underlying goals, outcomes, and overarching focus of various training types. A structured taxonomy is, therefore, practical, and examining six areas of social psychology training serves this need. A classification called the Dynamic Social-Psychological Training Framework (DSTF) aims to maximize the impact of such training by offering comprehensive perspectives on how they are supposed to work and what distinguishes one training from another. The framework guides the fundamental scope of training in social psychology, focusing on the knowledge, skills, and attitudes needed to apply social-psychological principles successfully in real-world situations.
Keywords: social-psychological training, behavior change, group dynamics, classification, soft skills
Динамичната структура на способноститe – пренос на идеите на Анри Пиерон в специалната педагогика
Гл. ас. д-р Христина Фидосиева
Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“
https://doi.org/10.53656/ped2026-2.07
Резюме. Настоящата статия разглежда теоретични, исторически и приложни аспекти на понятието „способност“ в контекста на специалната педагогика и психология. Позовавайки се на дискусии, водени в трудовете на Анри Пиерон, R. Ouvrier-Bonnaz, M. Reuchlin, както и в българската психолого-педагогическа литература – Г. Пирьов, Л. Десев, А. Гърбачева, изследването проследява еволюцията на понятието „способност“, неговото взаимодействие с факторите на средата и значението му при оценяване и подкрепа на деца и ученици със специални образователни потребности. В статията се предлага модел за изучаване на индивидуалните способности, базиран на функционален анализ на факторите на средата – социална, физическа и участие – и тяхната връзка с образователните потребности. Моделът е подкрепен от емпирични данни, събрани чрез полуструктурирани интервюта с 58 педагогически специалисти и анализ на реални индивидуални учебни програми.
Ключови думи: способности, деца и ученици със специални образователни потребности, фактори на социалната среда, фактори на физическата среда, участие
Дина Батоева за училищната зрелост на детето (Опит за концептуален прочит)
Проф. д-р Маргарита Колева,
проф. д. н. Йордан Колев
Югозападен университет „Неофит Рилски“
https://doi.org/10.53656/ped2026-2.08
Ако не се познават особеностите на възрастта на всеки отделен индивид, трудно могат да се подберат най-подходящите методи и средства за педагогическа дейност… Доказано е, че в сравнение с оценката на биологичното и психическото развитие на индивида по-трудно се извършва проучване на особеностите на неговата личност, защото всяка личност е уникална и условията, при които се формира и развива, са строго различни и специални.
Д. Батоева
SCIUSCIÀ – другото лице на детството
Доц. д.н. Милка Терзийска
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
В новата си книга „Sciuscià. Bambini e ragazzi di strada nell’Italia del dopoguerra 1943 – 1948“[1] Бруно Маида – италиански историк и професор по история на детството в Департамента по хуманитарни науки на Университета в Торино, разказва историите на онези улични момчета и юноши, наречени sciuscià (шушà – лъскачи на обувки). В ранните следвоенни години те населяват големите италиански градове, окупирани от съюзническите войски, особено Рим и Неапол. Именно на тях се дължи наименованието sciuscià (от американската дума shoeshine), наложило се в популярния език, във вестниците и киното.
Нов двутомен университетски курс „Mетодика на обучението по български език и литература в 1. – 4. клас“
Гл. ас. д-р Далия Ал-Халил
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Университетският курс „Методика на обучението по български език и литература в 1. – 4. клас“ с автор доц. д-р Анна Георгиева е представен в два тома: „Начално ограмотяване“ и „Езиково и литературно обучение“.
