От гънките на историята. Една забравена поетеса (Слава Щиплиева)
Проф. д.ф.н. Милена Кирова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2026-1-1-MA
Резюме. През последните три десетилетия българското литературознание положи много усилия да попълни знанието за писатели и произведения, останали пренебрегнати от литературната историография, главно по причини с идеологически характер. Въпреки това все още има липси, особено за периода между двете световни войни. Сред тях е и Слава Щиплиева, поетеса, известна и актуална в българския културен живот през 30-те и 40-те години на ХХ век. Статията изгражда биографичен и творчески портрет на тази писателка. Тя проследява нейния творчески път; във фокуса на изследване попадат десетте поетически книги, които е публикувала между 1932 и 1944 година. Наред с това обаче са очертани още четири кръга на други области и видове литература, в които Щиплиева е работила през целия си живот. В края на статията са обобщени и формулирани приносите и най-характерните особености на творчеството, с което тази поетеса е допринесла за развитието на българската литература през ХХ век.
Ключови думи: българска литература, поезия, жени писателки, Слава Щиплиева, движение „Родно изкуство“
Литературната периферия: продуктивно поле на съвременното ни литературноисторическо изследване
Доц. д-р Ноеми Стоичкова,
Софийски университет „Свети Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2026-1-2-NS
Резюме. Настоящата студия концептуализира, анализира и аргументира първия колективен литературноисторически проект, обърнал оптиката си към литературната периферия само три години след започването на Прехода у нас. Метатекстът за първи път извежда систематизирано около 20 причини и възможности за движение в литературноисторическото поле както по хоризонтал (център – периферия), така и по вертикал (вечност – мимолетност).
Ключови думи: рубрики, „Литературен вестник“, маргиналии, апоретични релации
Приноси на книжовника Дионисий Дивни за развитието на българската лексикална система
Доц. д-р Камен Димитров
Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“
https://doi.org/10.53656/bel2026-1-3-KA
Резюме. Основната цел на проучването е въз основа на конкретен лингвистичен материал да се установят някои приноси на Дионисий Дивни, считан за най-изкусния преводач от гръцки на старобългарски сред представителите на Търновската книжовна школа от ХIV в., за обогатяването на лексикалната система на българския език. Анализират се незасвидетелствани в старобългарския канон думи, както и лексеми с новоразвити значения в Дионисиевия превод на словата Против аномеите от св. Йоан Златоуст, включени като първа съставна част в знаковата за славянската ръкописна традиция книга Маргарит. Поради откритите множество нови значения и неизползвани в класическите старобългарски паметници думи в посочените текстове, което доказва първостепенната роля на Дионисий Дивни за развоя на българската лексикална система, в изследването се разглеждат само думите с начална буква Д, някои от които се пазят и до днес в различни пластове на българския книжовен език.
Ключови думи: Дионисий Дивни; среднобългарски превод; Търновска книжовна школа; лексикална система; семантични промени
Към въпроса за инвариантното значение на преизказните глаголни форми в обучението по български език в средното училище
Ас. д-р Васил Стаменов
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
https://doi.org/10.53656/bel2026-1-VA
Резюме. Основната цел на настоящия текст е да провери дали инвариантното значение на преизказните глаголни форми е представено по еднакъв начин в съвременните учебници по български език, предназначени за средното училище. Подробно са анализирани урочните статии, посветени на темата за преизказността, в учебниците по български език за седми клас. Направените наблюдения показват, че някои от авторските колективи приемат несвидетелските употреби на ренаратива за негово основно значение. Понякога преизказните граматични образувания се извеждат формално от урока за наклонението, но не се отчита фактът, че с тяхна помощ говорещото лице изразява отношението си към изказването, а не към действието. В статията са коментирани основните причини за различията в отделните издания – многообразието от гледни точки за семантиката и категориалния статут на преизказните форми, пропуските в учебната програма и т.н. Изказани са някои предложения, които биха могли да подпомогнат процеса на създаване на еднакви критерии, въз основата на които да се преподават преизказните форми в средното училище.
Ключови думи: преизказност, преизказни форми, инвариант, средно училище
Изучаването на български език в чужбина – състояние, проблеми, перспективи
Проф. д.п.н. Галя Христозова,
проф. д-р Мария Алексиева,
доц. д-р Веселина Жечева,
доц. д-р Атанас Луизов
Бургаски свободен университет
https://doi.org/10.53656/bel2026-1-5-GML
Резюме. Статията има за цел да проучи състоянието на обучението по български език в чужбина чрез направено анкетно проучване. Идентифицират се особеностите, различията, трудностите, нуждите. Прави се анализ на отговорите на преобладаващата част от въпросите, като се посочва целта на всеки въпрос, резултатите, правят се изводи и се посочват възможности. Търсят се и се открояват идеи, породени от отговорите на респондентите. Очертават се техните нужди и искания. Целта е да се обоснове, аргументира необходимостта от създаването и използването на дигитални ресурси по български език за предограмотителен период (5 – 7- годишни) и начални класове (7 – 10-годишни). Това е и основната цел на проекта „Дигитална трансформация в обучението по БЕЛ. УЧА БЕЛ 4.0.“, финансиран по Програма „Еразъм+“ .
Ключови думи: проучване, анкета, дигитална трансформация, български език като първи и български език като втори
Автоматично речево разпознаване в помощ на осъзнаването на сегментни произносителни отклонения при изучаване на българския език като чужд
Мирена Пацева
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2026-1-6-MP
Резюме. Статията разглежда използването на технологичен инструмент, базиран на автоматично речево разпознаване в преподаването на български език като чужд. Проследява се учебна практика с китайски специализанти, които учат български език, и въпреки усилията си имат сериозни произносителни затруднения. Практиката има за цел да проследи самостоятелното осъзнаване на произносителни отклонения при четене на текст на Е2 чрез технология за транскрибиране на реч. Студентите съпоставят записа на своя прочит с оригиналния текст, отбелязват отклоненията и правят опит да ги обобщят и да обяснят причините за допускането им. Подчертават се ползите от технологията като обратна връзка в реално време, намаляване на зависимостта на студентите от учителя за корекции, възможността за многократни упражнения без неудобство пред групата и персонализиран подход към индивидуалните трудности. Предлага се корективна работа по няколко направления, както и задачи за осъзнаване и за автоматизиране на коректното произношение.
Ключови думи: произношение на Е2, автоматично речево разпознаване, осъзнаване на произносителни отклонения, преподаване на български език като чужд
Език и комуникация на социалния работник – аспекти на обучението във висшите училища
Проф. д-р Радка Василева,
доц. д-р Силвия Цветанска
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2026-1-7- RC
Резюме. Статията представя оригинална гледна точка към малко проучван проблем – използването на българския език в професионалната комуникация на социалния работник за постигане на помагащи взаимоотношения и подкрепа за справяне със социални проблеми. Специален фокус е поставен върху обучението на студентите във висшите училища за придобиване на грамотност, която да ги формира като професионалисти със собствена позиция, чувствителни и емпатични към преживяванията на другите. Докладват се резултати от емпирично изследване със студенти, които разкриват възможности за обучение в комуникативни умения с помощта на драма техники. Представени са езикови кодове, конструирани в процеса на изследването, които маркират спецификата на професионалния език на социалния работник. Изводите насочват към ползите от приложението на комуникативно ориентирани образователни практики при подготовката на бъдещите специалисти във висшите училища.
Ключови думи: език, комуникация, социална работа, висше образование, образователна драма
Психометричен профил и перспективи за стандартизация на модел за оценка на експресивния език при български деца от 4 до 6 години
Проф. д-р Катерина Щерева,
доц. д-р Диана Игнатова,
Кристина Спасова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2026-1-8-KDA
Резюме. Статията представя разработването и психометричната апробация на модел за оценка на експресивния език при български деца на възраст 4 – 6 години. Изследването е ситуирано в рамките на съвременни психолингвистични и логопедични подходи, като се акцентира върху експресивния език като интегрален компонент на когнитивното и социално функциониране в предучилищна възраст. Моделът включва задачи, които обхващат трите основни равнища на езиковата продукция – лексикално, морфологично и синтактично – и е разработен с отчитане на структурните характеристики на българския език. Резултатите от изследването демонстрират удовлетворителна вътрешна консистентност, възрастова чувствителност и диагностичен потенциал за разграничаване на деца в риск от езиково нарушение. Наблюдава се силна връзка между възрастта и езиковото представяне, докато влиянието на пола не е статистически значимо. Оценъчният инструмент отразява процесуалната динамика на експресивното езиково развитие и притежава капацитет за идентифициране на качествени промени в речевата продукция. В заключение се аргументира необходимостта от разширена емпирична база и стандартизация на модела с цел включването му в логопедичната и образователната практика по посока ранна диагностика и специализирано въздействие.
Ключови думи: експресивен език; езиково развитие; предучилищна възраст; езикова оценка; стандартизация
МЕЖДУ НОСТАЛГИЯТА, СТРАХА И СЪТВОРЕНИЕТО (СИТУАЦИОННАТА КОМЕДИЯ И ПРЕВОДЪТ)
Неда-Мария Панайотова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2026-1-9-MA
Резюме. Статията се спира на проблема за възможния и желания превод при превода на ситуационните комедии, доколкото филмовият превод като мултимодален е сред най-трудните видове превод. Задачата на преводача при него е ограничена от взаимодействието на широк набор от комуникационни елементи (изображения, музика, диалог и други елементи). Опит за интегративна рамка за изучаване на този тип текстове представя изследването на Делабастита (1989), което предлага структура за разкриване на отношенията между оригинал и преводен филм, подчертавайки, че филмът е сложен знак, който трябва да се разглежда само в цялост с отделните компоненти, влизащи също в сложни взаимоотношения. В статията са изведени и някои от най-характерните особености на ситуационната комедия, които трябва да бъдат съхранени при превода, за да може той да бъде оценен като еквивалентен. В темите, използвани в ситуационните комедии, се отразяват значими проблеми на съвременността, затова преводачът трябва да е запознат със случващото се не само в конкретната държава, където се развива действието, но и с големите събития в световен мащаб.
Keywords: ситуационна комедия, филмов превод, мултимодален превод, еквивалентност, адекватност
Нова монография за българските лични имена
Ст. пр. д-р Вероника Келбечева
Медицински университет – Пловдив
https://doi.org/10.53656/bel2026-1-10-VKA
Езикът между Възраждане и (въз)раждане
(Владислав Миланов. Езикът на Възраждането и (въз)раждането на езика. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2025, 295 с.)
Гл. ас. д-р Зорница Иванова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2026-1-11-ZA


