Национално издателство "Аз-буки"
Министерство на образованието и науката
Wikipedia
  • Вход
  • Регистрация
Педагогика
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За списанието
  • Редакционна колегия
  • Съдържание
  • Указания
    • За авторите
    • За рецензентите
  • Издателска етика
  • Контакт
  • Абонамент
  • en_US
  • Начало
  • За списанието
  • Редакционна колегия
  • Съдържание
  • Указания
    • За авторите
    • За рецензентите
  • Издателска етика
  • Контакт
  • Абонамент
  • en_US
Няма резултати
Вижте всички резултати
Педагогика
Няма резултати
Вижте всички резултати
Начало Новини Новини 2022 Брой 50, 2022

Опасните багрила

v.genkov@azbuki.bg от v.genkov@azbuki.bg
14-12-2022
в Брой 50, 2022
A A

Нина Кънева-Добревска е една от тазгодишните победителки в стипендиантската програма „За жените в науката“. Тя е доцент в катедра „Неорганична химия“ във Факултета по химия и фармация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Завършва магистърска програма по „Медицинска химия“, през 2016 г. защитава докторска дисертация. По време на обучението си специализира в Чехия, Япония и Израел. Проектът, с който печели стипендията, е на тема „Пречистване на води от фармацевтични лекарства“. Изследователската Ӝ дейност е насочена към хетерогенната фотокатализа, в частност синтез и характеризиране на полупроводникови катализатори (цинков оксид). Съавтор е на 76 научни публикации. Участвала е в над 100 научни и международни конференции.

Доц. д-р Нина Кънева-Добревска е сред тазгодишните победителки
в програмата „За жените в науката“

Зина СОКОЛОВА

Интересът ѝ към химията се заражда още в VII клас. Затова и отива да учи в Националната природо-математическа гимназия „Академик Любомир Чакалов“ с профил химия. После кандидатства в Химическия факултет, специалност „Компютърна химия“.
„Бях вторият випуск в тази нова за времето си специалност, 28 души – спомня си Нина Кънева. – Сега са само 5, от тях 3 идват на упражненията, които им водя. Много са намалели студентите и това е тъжно, защото от три групи преди, сега едва се формира една. От т.г. почнах да чета лекции по молекулярна биология в Биологическия факултет на Университета – там са 90 души в курса. Но и те се оплакват, че студентите рязко са намалели.“
Нина Кънева се насочва към компютърната химия, тъй като иска нещо по-различно. Още в гимназията са им преподавали университетски преподаватели, упражненията им са били в Химическия факултет. „Гимназията ми даде много добра основа и исках да науча нещо ново, по-различно. Тогава специалността „Компютърна химия“ ми се стори много интересна. При нея освен основните има и допълнителни курсове по програмиране, изчислителна химия – с помощта на определени програми се визуализират и моделират молекули, изчисляват се определени ъгли, връзки. Интересно е. Могат да се сравняват данните, получени с компютъра, с експериментални резултати.
Но съвсем друго е човек да влезе в лабораторията, да проследи дадена реакция, да види със собствените си очи какво се получава – казва доц. Кънева. – Да, имало е неуспешни опити и експерименти, но без тях не може. Несполучливите опити карат човек да мисли повече какъв е проблемът, защо е възникнал, как може да го разреши. Моят научен ръководител, светла му памет, казваше: „И лошите резултати са добри, защото показват къде човек трябва да спре.“
Нина започва да се занимава с научна работа още в I курс в Лабораторията по технология на наночастиците към Катедрата по неорганична химия. Навремето неин ръководител е доц. Цецо Душкин.
„Той, за съжаление, почина, но беше невероятен човек и професионалист, правеше всичко за лабораторията и колегите си – спомня си Нина Кънева. – Над 30 души работеха в нея в различни области – фотокатализа, с което се занимавам аз, квантови точки, златни наночастици. Бяхме като голямо семейство, през две седмици се събирахме и показвахме един на друг получените резултати – къде има грешки, с какво може да се похвалим. Бях много щастлива, защото той ми гласува доверие да работя сама в лабораторията. Показа ми пътя, който трябва да извърви един учен. От преглед на литературата, за да се види какво са направили в тази област други учени, до самостоятелни експерименти и изследвания – приготвяне на проби, тяхното охарактеризиране. И най-важното, фотокаталитичните свойства – дали един катализатор е достатъчно добър да разгради дадено багрило, което е канцерогенно и влияе на здравето на хора и животни, попадайки в питейната вода. Това беше и първият ми проект, с него започнах през 2008 г.
– за синтез и охарактеризиране на цинков оксид за разграждане на багрилото малахитово зелено. Това багрило е много популярно. Преди са го използвали в развитите страни като вещество с бактерицидни свойства – например в аквариуми за прочистването им от бактерии. Но се оказва, че багрилото има една форма, която е канцерогенна. И макар и в ниски концентрации, то попада в рибите, а оттам – в човешкия организъм. Това води до забрана на малахитовото зелено. Чела съм, че дори и познатият ни зелен гранофурин дължи цвета си на малахитово зелено. В резултат на множество изследвания и проучвания, свързани с багрилото, гранофуринът е спрян от производство.“
Това е първата тема на младата изследователка, но тя и до днес я надгражда. Модифицира цинковия оксид с различни вещества, за да проследи влиянието им върху катализаторите – т.е. дали ще подобрят свойствата им, или ще намалят действието им. Изследва основно багрила. Започва с малахитово зелено, после с оранжево, което се използва в боите за коси. И двете багрила може да попаднат в питейните води, защото пречиствателните станции не могат да ги разградят. С тези багрила се оцветяват тъкани от вълна и памук. Заедно със свой колега работят и с брилянтно зелено, което се ползвало при оцветяването на някои консумативи в болници в САЩ. Но впоследствие е забранено, когато е открито и у пациенти.
След багрилата Нина Кънева завършва магистратура по медицинска химия и се насочва към фармацевтични лекарства, като парацетамол и хлорамфеникол, които също оказват вредно влияние върху човешкия организъм.
„Разтворих парацетамол в дестилирана вода, която е много чиста, и го забравих за 1 – 2 седмици. Като се върнах, разтворът беше черен и бяха се образували гъбички – разказва Нина. – Мога само да гадая какво се случва в стомаха ни и каква реакция предизвиква това лекарство, когато попадне в него. Оттогава не взимам чист парацетамол. Там, където е в комбинация с други вещества и в по-малки количества като в разтворимите прахчета – да.“
Темата на проекта, с който тя печели стипендията, е свързана с един от най-актуалните глобални проблеми пред човечеството – пречистването на води от фармацевтични лекарства. Тези лекарства са един от нововъзникващите замърсители, които попадат в околната среда. Те са съединения с различни функции и биологични свойства. Попадайки в околната среда, могат да причинят вреда на почти всяко ниво на биологичната йерархия както при висока, така и при ниска концентрация.
„За огромно съжаление, постоянно използваме лекарства.
И всичко, което не се е разградило в организма, се изхвърля с урината в отпадните води, проблемът не само в недоизпитите таблетки в кутийката – подчертава Нина Кънева. – А отпадните води са всички отходни води, свързани с домакинствата, със селското стопанство и много други дейности. През пречиствателните станции преминават и багрила, и лекарства и отиват в питейните води. Доклад на Световната здравна организация показва, че по-голямата част от болестите, около 90%, са свързани с консумацията на замърсена вода. От тези болести умират 12 млн. души годишно. Затова вече се обръща по-голямо внимание на тези фармацевтични лекарства, багрилата остават на по-заден план. Пречиствателните станции не могат да се справят с проблема и тези вещества, дори в ниска концентрация, попадат в природата. С ниските концентрации може да се справи методът, с който работя, както и много други учени по света – хетерогенната фотокатализа. Основната роля на катализаторите е да разградят замърсителите и да ги превърнат в безвредни вещества – въглероден диоксид и вода. Използвайки катализатори при опити с багрила с различен цвят, след
10 – 15 минути разтворът се избистря и става прозрачен. Това от пръв поглед показва, че багрилото се е разградило под влиянието на поставения катализатор.
С този нов за мен проект искам да надградя досегашните си познания за фотокаталитичните свойства на цинковия оксид и да го модифицирам с нови редкоземни елементи. Досега съм го модифицирала с лантан, церий и европий. Установила съм, че лантанът повишава действието на катализатора и по-бързо се разгражда самият органичен замърсител.“
Предстоят опити и с ципрофлоксацин, уточнява младата изследователка. Тя иска да изучава познати и често употребявани лекарства. Очаква се модифицираният цинков оксид да е с по-добри свойства. Ако чистият цинков оксид разгражда замърсителя за 2 часа, то модифицираният да го прави за един час.
„Имах възможност за докторантура в чужбина, но категорично предпочетох да остана в България – подчертава накрая Нина Кънева. – Университетите ни не отстъпват на тези в други страни. Тук човек може да получи много добра основа и да се реализира професионално. Иска ми се нашите сънародници зад граница да се върнат. Мечтата ми е да стимулирам и други млади хора да се занимават с наука.“

Your Image Description

Свързани статии:

Ново оръжие срещу устойчиви на антибиотици бактерии Съживиха вирус на 48 500 години Откриха непознати минерали в метеорит Посрещаме Годината на светлината

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":

Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

Телефон: 0700 18466

Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg

Научните списания се продават и в книжарница „Сиела“ – подлез на Ректората на СУ „Св. Св. Климент Охридски“.

Адрес: София 1000, бул. „Цар Освободител“ №22

Етикети: Наука

Последвайте ни в социалните мрежи

Viber
СподелянеTweet
Предишна статия

Бедността води до 6 пъти по-ниски учебни постижения

Следваща статия

Спортната академия с олимпийски център

Следваща статия
Спортната академия с олимпийски център

Спортната академия с олимпийски център

В ход е дигиталното обучение

Пътеводител за задържане на таланти

Призови места за екип на МУ – Плевен

Призови места за екип на МУ – Плевен

Последни публикации

  • Сп. „Педагогика“, книжка 3/2025, година XCVII
  • Сп. „Педагогика“, книжка 2/2025, година XCVII
  • Сп. „Педагогика“, книжка 1/2025, година XCVII
  • Сп. „Педагогика“, книжка 1s – Special Issue / 2025, година XCVII
  • ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА СП.ПЕДАГОГИКА , ГОДИНА XCVI, 2024
  • Сп. „Педагогика“, книжка 9/2024, година XCVI
  • Сп. „Педагогика“, книжка 9s/2024, година XCVI
  • Сп. „Педагогика“, книжка 8/2024, година XCVI
  • Сп. „Педагогика“, книжка 7/2024, година XCVI
  • Сп. „Педагогика“, книжка 6/2024, година XCVI
  • Сп. „Педагогика“, книжка 5s/2024, година XCVI
  • Сп. „Педагогика“, книжка 5/2024, година XCVI
  • Сп. „Педагогика“, книжка 4/2024, година XCVI
  • Сп. „Педагогика“, книжка 3s/2024, година XCVI
  • Сп. „Педагогика“, книжка 3/2024, година XCVI
  • Сп. „Педагогика“, книжка 2s/2024, година XCVI
  • Сп. „Педагогика“, книжка 2/2024, година XCVI
  • Сп. „Педагогика“, книжка 1s/2024, година XCVI
  • Сп. „Педагогика“, книжка 1/2024, година XCVI
  • Годишно съдържание
  • Сп. „Педагогика“, книжка 9/2023, година XCV
  • Сп. „Педагогика“, книжка 8/2023, година XCV

София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

+0700 18466

izdatelstvo.mon@azbuki.bg
azbuki@mon.bg

Полезни линкове

  • Къде можете да намерите изданията?
  • Вход за абонати
  • Начало
  • Контакт
  • Абонамент
  • Проекти
  • Реклама

Вестник „Аз-буки”

  • Вестник “Аз-буки”
  • Абонамент
  • Архив

Научните списания

  • Стратегии на образователната и научната политика
  • Български език и литература
  • Педагогика
  • Математика и информатика
  • Обучение по природни науки и върхови технологии
  • Професионално образование
  • История
  • Чуждоезиково обучение
  • Философия

Бюлетин

  • Достъп до обществена информация
  • Условия за ползване
  • Профил на купувача

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password? Sign Up

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In
bg_BG
en_US bg_BG
  • Вход
  • Sign Up
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За списанието
  • Редакционна колегия
  • Съдържание
  • Указания
    • За авторите
    • За рецензентите
  • Издателска етика
  • Контакт
  • Абонамент
  • en_US

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"