Национално издателство "Аз-буки"
Министерство на образованието и науката
Wikipedia
  • Вход
  • Регистрация
Педагогика
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За списанието
  • Редакционна колегия
  • Съдържание
  • Указания
    • За авторите
    • За рецензентите
  • Издателска етика
  • Контакт
  • Абонамент
  • en_US
  • Начало
  • За списанието
  • Редакционна колегия
  • Съдържание
  • Указания
    • За авторите
    • За рецензентите
  • Издателска етика
  • Контакт
  • Абонамент
  • en_US
Няма резултати
Вижте всички резултати
Педагогика
Няма резултати
Вижте всички резултати
Начало Новини Новини 2023 Брой 9, 2023

Да си готов и за случайното откритие

v.genkov@azbuki.bg от v.genkov@azbuki.bg
01-03-2023
в Брой 9, 2023
A A

На церемонията по връчване на наградите на фондация „Еврика“ за 2022 г. в категорията „Млад изобретател“ отличието получи Елица Петкучева от Института по електрохимия и енергийни системи „Акад. Евгени Будевски“ на БАН като съавтор в изобретението „Метод за синтез на електрод за приложение като електрокатализатор за реакцията на отделяне на кислород“.

София (31 януари 2023) Тържественото награждаване на лауреатите на наградите „Еврика“ за 2022 г. за постижения в науката и за най-добър млад мениджър, изобретател и фермер се провежда в НДК. На снимката: академик Юлиан Ревалски, председател на Българската академия на науките, Елица Петкучева.
Пресфото – БТА снимка: Минко Чернев (БТ)

Зина СОКОЛОВА

Изобретението е свързано с получаването на нови катализатори за реакцията на отделяне на кислород и потенциалното им приложение за производството на водород. Целта е чрез използване на достъпни материали, по опростени и финансово изгодни процедури, да се получат нови катализатори с отлична активност. Обещаваща алтернатива за съхранение на енергия представлява водородът, който е екологично чист и перспективен източник на енергия. Разлагането на водата предоставя подходящ механизъм за получаване на възобновяема енергия под формата на водород.
Гл. ас. д-р Елица Петкучева е съавтор на още две изобретения – „Електролизна клетка за тестване на мембранни електродни пакети“ и „Модулна електролизна клетка за производство на оксиводородна смес“.
От 2017 г. Елица Петкучева е асистент в секция „Водородни системи с полимерен електролит“ на Института по електрохимия и енергийни системи при БАН. Успешно защитава докторантура в направление „Електрохимия, вкл. химически източници на ток“ на ИЕЕС при БАН през 2018 г. Участвала е в разработването и реализацията на 15 проекти и грантове, финансирани от национални и международни изследователски програми.
Носител е на над
20 научни награди
от национални
и международни конференции и конкурси.
Сред тях са първо място в конкурса за млади учени „Проф. Марин Дринов“ на БАН през 2021 г. в направление „Енергийни ресурси и енергийна ефективност“; финалист в категория „Наука и/или технологично развитие“ на програмата „Най-изявените млади личности на България 2020“; първа награда за доклад в секция „Енергетика и енергийни ресурси“ на 16-ата национална младежка научно-практическа конференция, 2019 г.; първа награда в конкурс за млади учени „Акад. Е. Будевски“ – с докторска степен, 2018 г.; първо място в конкурса Young and Energetic Scientists – YES’2018; първо място в конкурса за най-млади учени „Акад. Иван Гешов“ на БАН, 2017 г.;
топ три на най-добрите студенти в категория „Химически технологии“, 2013 г.; VII национален приз „Студент на годината 2013“ и други. Има три научни специализации в Швейцария и Германия.
Като ученичка, Елица иска да стане лекар. Но признава, че по това време химията не е от любимите ѝ предмети. Въпреки това тя жъне успехи именно с тази дисциплина.
„За медицина се кандидатстваше с биология и химия, което наложи подготовката по предмета – казва тя. – По това време конкуренцията беше голяма, а шансът – малък. Не успях да вляза медицина, приеха ме да уча за медицинска сестра. Отказах се – или щях да съм лекар, или нищо друго.“
Решава все пак да кандидатства с не толкова харесваната от нея химия. Приета е в Софийския университет, специалност „Химия и биология“. Но перспективата да стане учителка, също не ѝ допада. Записва „Биотехнологии“ в Химикотехнологичния и металургичен университет (ХТМУ), където се дипломира като бакалавър. За магистърската степен избира друга специалност – „Водородни технологии“, която е съвсем нова и много модерна. Местата в нея са малко, но успехът на Елица е висок и тя е приета. След това отива на стаж в Института по електрохимия и енергийни системи, където работи и до днес.
„Занимавам се с водородни енергийни системи – електролизьори, горивни елементи и унифицирани горивни елементи (УГЕ). УГЕ комбинират електролизьор и горивен елемент в едно устройство. УГЕ може да работи в два режима. Единият на електролиза, в който водата се разделя на водород и кислород. В другия режим подаваме на електродите този водород и кислород и генерираме електроенергия и вода – обратния процес. В зависимост от нуждите можем да съхраняваме енергия (от слънце, вятър и т.н.) под формата на водород чрез електролиза или да я произвеждаме чрез горивния елемент.“
Разработката, заради която получава наградата от фондация „Еврика“, е свързана с работата ѝ по време на специализация в Политехническия университет в Лозана, Швейцария.
„Понеже в тези водородни енергийни системи разделяме молекулата на водата до водород и кислород или я събираме, използваме електроди, върху които са разположени катализатори – обяснява Елица. – Обикновено тези материали са много скъпи, трудно се изработват, което пречи да намерят индустриално приложение. Докато бях в Швейцария, с колегите открихме метод, който позволява лесно да се произвеждат електроди от евтини материали.
Електродът представлява пяна от метала никел, който потапяме в разтвор на желязна сол. Желязото се отлага върху електрода на повърхността на никеловата пяна, като не се изисква висока температура. Това е много по-евтин метод, за който не са необходими скъпи съоръжения.“
Любопитното е, че Елица Петкучева и нейният швейцарски колега стигат до разработването на новия метод и до получаването на нов вид катализатор случайно.
„Донякъде това беше неочакван резултат – в буквалния смисъл на думата – разказва Елица. – Както казвам, добре е, че не хвърлихме електрода в кофата за боклук. Търсихме нещо съвсем различно. Искахме да се отложи електрохимически желязо върху един електрод. Но като го пробвахме, той не работеше. Затова го оставихме настрани и го забравихме. Малко преди да си тръгна от Швейцария, случайно видях, че се е получило нещо съвсем различно на повърхността на електрода и явно се е променила химическата му структура. Решихме отново да го изследваме дали работи. Така открихме, че му е трябвало време да поседи на въздух. Направихме анализи и установихме, че на повърхността е протекла химическа реакция и се е отложило желязо, което се е окислило на въздуха. На външен вид изглеждаше като ръждясало. Докато първоначално очаквахме върху електрода веднага да се отложи нещо. След анализите стана ясно, че отлагане е имало, но не в такава концентрация, каквато искаме. Продължителното излагане на въздуха е благоприятствало химическата реакция да протече докрай.
Не съм имала за цел да стана изобретател. Просто стечение на обстоятелствата. Има хора, които работят много години, но нищо не могат да открият. И това не означава, че работата им не е добра.“

 

От изобретението до патента

„Патентът за изобретението е готов още през 2016 г., обаче процедурно отнема много време, тъй като текат проверки по съдържанието – регистриран е в САЩ през 2021 г. – казва д-р Елица Петкучева. – Процедурата по патентоването на метода и материалите отне 3 години. С това се занимаваха патентните специалисти от Университета. Авторите на патента сме трима – аз, колегата ми от Швейцария и научният ръководител. От Университета първо пробваха в Европейското патентно ведомство, но не се получи. След това избраха Америка, защото пазарът е по-голям. По принцип, ако дадено изобретение е патентовано в Европа, може лесно да се бъде регистрирано и в други държави. Но това се заплаща допълнително. Патентът е собственост на Политехническия университет в Лозана, Швейцария.“

Your Image Description

Свързани статии:

Нови екзопланети откриват наши учени Шанс за лечение след инфаркт Биоразградима клетъчна матрица Сами ли сме във Вселената?

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":

Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

Телефон: 0700 18466

Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg

Научните списания се продават и в книжарница „Сиела“ – подлез на Ректората на СУ „Св. Св. Климент Охридски“.

Адрес: София 1000, бул. „Цар Освободител“ №22

Етикети: Наука

Последвайте ни в социалните мрежи

Viber
СподелянеTweet
Предишна статия

Педагогика на всекидневието – нови реалности

Следваща статия

„Хапче“ за проговаряне

Следваща статия
„Хапче“ за проговаряне

„Хапче“ за проговаряне

Мадлен Алгафари, психотерапевт и писател: Помним учителите си като личен пример или ако са били Учители по живеене

Мадлен Алгафари, психотерапевт и писател: Помним учителите си като личен пример или ако са били Учители по живеене

Цъфтят минзухари в памет на Холокоста

Цъфтят минзухари в памет на Холокоста

Последни публикации

  • Сп. „Педагогика“, книжка 3/2025, година XCVII
  • Сп. „Педагогика“, книжка 2/2025, година XCVII
  • Сп. „Педагогика“, книжка 1/2025, година XCVII
  • Сп. „Педагогика“, книжка 1s – Special Issue / 2025, година XCVII
  • ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА СП.ПЕДАГОГИКА , ГОДИНА XCVI, 2024
  • Сп. „Педагогика“, книжка 9/2024, година XCVI
  • Сп. „Педагогика“, книжка 9s/2024, година XCVI
  • Сп. „Педагогика“, книжка 8/2024, година XCVI
  • Сп. „Педагогика“, книжка 7/2024, година XCVI
  • Сп. „Педагогика“, книжка 6/2024, година XCVI
  • Сп. „Педагогика“, книжка 5s/2024, година XCVI
  • Сп. „Педагогика“, книжка 5/2024, година XCVI
  • Сп. „Педагогика“, книжка 4/2024, година XCVI
  • Сп. „Педагогика“, книжка 3s/2024, година XCVI
  • Сп. „Педагогика“, книжка 3/2024, година XCVI
  • Сп. „Педагогика“, книжка 2s/2024, година XCVI
  • Сп. „Педагогика“, книжка 2/2024, година XCVI
  • Сп. „Педагогика“, книжка 1s/2024, година XCVI
  • Сп. „Педагогика“, книжка 1/2024, година XCVI
  • Годишно съдържание
  • Сп. „Педагогика“, книжка 9/2023, година XCV
  • Сп. „Педагогика“, книжка 8/2023, година XCV

София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

+0700 18466

izdatelstvo.mon@azbuki.bg
azbuki@mon.bg

Полезни линкове

  • Къде можете да намерите изданията?
  • Вход за абонати
  • Начало
  • Контакт
  • Абонамент
  • Проекти
  • Реклама

Вестник „Аз-буки”

  • Вестник “Аз-буки”
  • Абонамент
  • Архив

Научните списания

  • Стратегии на образователната и научната политика
  • Български език и литература
  • Педагогика
  • Математика и информатика
  • Обучение по природни науки и върхови технологии
  • Професионално образование
  • История
  • Чуждоезиково обучение
  • Философия

Бюлетин

  • Достъп до обществена информация
  • Условия за ползване
  • Профил на купувача

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password? Sign Up

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In
bg_BG
en_US bg_BG
  • Вход
  • Sign Up
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За списанието
  • Редакционна колегия
  • Съдържание
  • Указания
    • За авторите
    • За рецензентите
  • Издателска етика
  • Контакт
  • Абонамент
  • en_US

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"