Как са се къпали хората преди сапуна

Сапунът има доста проста формула и дълга история. Но как хората са се миели преди изобретяването му?

„Въпреки че съвременните формули на сапуна съдържат много допълнителни съставки, основният сапун е проста смес – комбинация от алкал и мазнина“, казва пред Live Science Кристин Конкол, химик от Щатския университет в Олбани.

Тази основна формула е ключова за сапуните в древните цивилизации. Растенията, животинската жлъчка, маслата и ексфолиантите, като пясък и дървесна пепел, са основни съставки на ранните почистващи препарати.

Древните форми на сапун обаче са трудни за проследяване от историците поради една основна пречка.

„Сапунът се разгражда – казва Сет Расмусен, историк и химик в Държавния университет на Северна Дакота. – Можем да използваме химическо датиране, но това изисква пробите да са оцелели от времето, когато са били произведени за първи път.“

Най-ранните писмени сведения за сапуноподобни вещества датират от около 2500 г. пр.н.е. в Месопотамия. Глинени плочки показват, че шумерите са използвали вода и натриев карбонат – прахообразна сол, например от растителна пепел, за да се почистват, както и бира и гореща вода за почистване на рани.

Няколкостотин години по-късно Акадската империя в района на Месопотамия използва смес от растения

– финикова палма, борова шишарка и храстовидно растение, наречено тамариск. Такава смес съответства на основните съставки на съвременния сапун – алкално вещество – тамарикс; масло – финикова палма; и абразивно вещество – борова шишарка.

Всъщност няма толкова голяма разлика между съвременния сапун и древния, но как е възможно това, след като в древността съвременната наука не е съществувала?

„Вероятно хората са създавали сапун непреднамерено – смята Конкол. – Например при почистване на мазен тиган с растителна пепел при висока температура би се получил сапун, както и при варене на животински мазнини с дървесна пепел.“

Древните гърци и римляни са имали малко по-различен подход към къпането. След като се изплакнели с вода, се намазвали с ароматни зехтини. След това използвали извити инструменти, наречени стригили, за да отстранят останалата мръсотия.

„Но това може да е било не толкова почистваща, колкото замаскираща техника – казва Расмусен. – В маслата има ароматни растителни екстракти, които са се използвали като парфюми.“

Историците не са съвсем сигурни кога къпането със сапун е станало рутинен процес, но в западния свят това се е случило много по-късно – в началото или средата на XIX в.

Свързани статии:

Откриха удивително запазен мамутски бивен зъб Защо котките мразят затворени врати Колко бързо протича еволюцията Археометрията – нов поглед към миналото