Проф. Георги Вълчев, ректор на СУ „Св. Климент Охридски“: Денят на будителите е време за размисъл

Проф. Георги Вълчев е завършил Софийския университет, магистър по история с втора специалност „Философия“. От 2010 г. е доцент в катедра „История и теория на културата“ на Философския факултет и неин ръководител два последователни мандата. От декември 2015 г. до ноември 2023 г. е зам.-ректор по учебната дейност – докторанти и продължаващо обучение.

През ноември 2023 г. е избран за ректор на Софийския университет.

Член е на Съюза на учените, на „Алианс Франсез“, Общо българския комитет „Васил Левски“ и на Националния форум „Културно наследство“.

Автор е на няколко монографии и на множество научни публикации, съставител и редактор на научни сборници и книги.

– Проф. Вълчев, какво е за Вас 1 ноември – Денят на народните будители?

– Първи ноември е преди всичко ден на смирение, защото трябва да си даваме сметка на какво се дължи днешният ден. Дължи се на неуморната, на тихата работа на огромен брой просветители. Хора, които са отваряли хоризонти, отваряли са врати за развитие пред младите хора. И ако днес ние, като общество, имаме с какво да се гордеем, макар и повече в миналото, отколкото в настоящето, трябва да си даваме сметка, че е благодарение точно на такива хора.

– Успяваме ли да „намерим“ достатъчно място на празника сред пренаситеното ни от събития и новини време?

– За съжаление, не. Виждате, че в политическата криза, а и не само в този период, доминират политическите новини, новини за различни скандали в обществото. И това е определен проблем на днешната ни медийна и обществена среда. Необходимо е да намираме време, както казах, за размисъл и смирение, да осъзнаем, че не всичко започва или свършва с нас. Ако искаме и в бъдеще да се развиваме като нормално общество, трябва да наситим и медийното, и общественото, и личното пространство с почит към всички хора, които помагат за развитието на обществото.

– Познаваме ли заветите на някогашните будители?

– До голяма степен не ги познаваме. И то е, защото средата, в която живеем, измести фокуса към други ценности – бърза кариера, и то на всяка цена, парите станаха всевластващ господар. А в сферата на духовността не всичко се измерва с парични знаци или количествени показатели. Това е голям проблем на днешното ни общество. Това означава, че не оценяваме ролята на образованието, на будителството. И трябва през следващите години отново да намерим пътя към отразяването на такъв тип празници. Вземете най-простия пример – ако искаме да върнем престижа на преподавателя, то е необходимо при такива празници да очертаем тяхната значимост като фигури в развитието на съвременните общества. И да обясняваме на обществото смисъла и ползите от образованието.

– Кои според Вас са днешните будители и чува ли се техният глас?

– Будителството в днешно време можем да разглеждаме в много по-широк план. Будителят може да бъде и родителят, могат да бъдат бабата или дядото, които да хванат за ръка малкото дете, да го разведат, да му разкажат. Не бива да гледаме на този ден само като на ден за почит към известните личности, а и на тихата и неуморна работа на семействата. Необходимо е да излезем от шаблона, утвърден с официалната празничност, да слезем на ежедневно ниво. Всеки един от нас с действията си, с постъпките си, с поведението си, трябва да се превърне в будител. Това започва най-напред в семейството. Нужно ни е да добием кураж, като общество, и да започнем да разказваме и за съвременни личности, които играят ролята на днешните будители. Правят се класации, търсят се различни начини за изява на доброто, което излъчваме като общество. Но това е крайно недостатъчно на фона на общата среда. Хората имат нужда от хоризонт, от бъдеще, от личности, на които имат доверие, а будителите, минали и съвременни, са точно такива!

– През април тази година се обявихте за създаването на национална програма за цялостна реконструкция на Ректората на Софийския университет, двора и Университетската библиотека. Срещате ли подкрепа за тази идея? Очаквате ли да се появят и частни дарители, които подобно на братята Евлоги и Христо Георгиеви да подкрепят най-старото ни висше училище?

– С радост отбелязвам, че идеята срещна разбиране и подкрепа както от политическите сили, така и от държавните институции. Бяха отпуснати целеви средства за капиталови разходи от Министерството на образованието и науката. С част от тях сме започнали проектирането на първия етап от цялостната реконструкция на покрива и подпокривното пространство, така че да отворим фронт за следващите етапи. В момента водя разговори да бъдат осигурени и останалите траншове. Що се отнася до призива ни към обществеността за широка дарителска кампания, намеренията ни са това да стане в третата фаза, когато вече можем да гарантираме използването на дарителските средства. Те ще бъдат за конкретни цели, които сме си поставили. Преди време имаше широка обществена инициатива за промяна както на видимостта, така и на самото устройство на две от колекциите ни, разположени в сградата на Ректората – едната е свързана с палеонтологията, а другата – с минералогията и кристалографията. Така че ще направим това, но трябва да минат първите две фази, свързани с тежките строително-ремонтни дейности. Аз съм оптимист, толкова хора са минали през Университета, с годините са оценили това, което са получили, така че се надявам на подкрепа и от обществото.

– Какво е необходимо да се промени във финансирането на висшите училища, за да имат те достатъчно средства за капиталови разходи?

– Вече водим такъв диалог с МОН и се надяваме от следващата година да се създаде Национален фонд за капиталови разходи в сферата на висшето образование. Така че планомерно, стъпка по стъпка, да можем да обновим не само Ректората, но и голяма част от останалите ни сгради, където се води учебна дейност, част от които са и паметници на културата. Особено тревожно е положението в Биологическия факултет, който е проектиран от едно от най-големите имена в българската архитектура през 30-те и 40-те години на XX век – Георги Овчаров. Оптимист съм и за това, защото беше отчетено, че годините на системно недофинансиране на сферата на висшето образование са се отразили пагубно и на материалната база във висшите училища. Институциите проявиха разбиране и вярвам, че в следващия бюджет ще бъде създаден такъв фонд, където да можем да кандидатстваме за по-цялостна реконструкция на нашите сгради. Иначе средствата, които получаваме в момента, са по 50 000 лв. на сграда, които не стигат дори за спешните ремонти.

– Какво развитие има по въпроса с възнагражденията на преподавателите и служителите, както и със средствата за повишаване качеството на образованието?

– В голяма степен проблемът със заплащането на преподавателския труд беше решен през настоящата година, и то на законово ниво. Това ни дава увереност, че в следващите години, съобразно инфлационните процеси и растежа на средната брутна работна заплата в страната, ще бъдат осъвременявани и преподавателските заплати. Но това всъщност влиза в противоречие с досегашната система на финансиране, която се формираше на базата на приетия брой студенти. Така че се надявам в следващите години – и Министерството на образованието и науката показа желание за такъв диалог, за което ги поздравявам, е да напаснем двете противоречиви системи, за да има устойчивост на преподавателския  състав и същевременно да имаме достатъчно ресурси за сега съществуващите специалности. Надявам се в следващите години планомерно, макар и с не толкова бързи темпове, да растат и коефициентите в съответните научни направления. Защото се беше създал един огромен проблем с големите разлики във финансирането на различните научни направления. Бяха вдигнати някои от коефициентите, но колегите от останалите висши училища намират, че донякъде не са отчетени определени специфики в съответни научни направления, и се надявам в следващите години това да бъде коригирано.

Всъщност до голяма степен проблемът със заплащането беше решен, защото от години най-накрая се върнахме към спазване на заложените стратегически цели за развитието на висшето образование, където науката и научните изследвания са неразривна част от преподавателската дейност. Няма как да преподаваш съвременните постижения, ако самият ти не извършваш изследователска дейност. И за първа година всъщност през настоящата 2024 г., когато се разпределяха средствата за заплащане, в избраната методика беше включена комплексната оценка, научноизследователската дейност, публикационната активност, вследствие на което Софийският университет получи добри средства за увеличение на възнагражденията на преподавателите, които работят в него. Не е тайна, че дълги години заплатите в Софийския университет бяха на едни от най-ниските нива в системата висшето образование точно защото не се отчитаха редица показатели, свързани с качеството на образованието. Разговорите ми с колегите от другите висши училища показаха, че вероятно има какво да се доусъвършенства в избраната методика или частично да се коригира. Но съм убеден, че това ще се случи, тъй като сегашният екип на МОН показа готовност за конструктивен диалог и имаше смелостта да избере пътя на развитието, а не на уравниловката.

– Кое е най-голямото предизвикателство за Вас, като ректор?

– Най-голямото предизвикателство е да успеем да съхраним човешкия потенциал в Университета в следващите години, защото, така или иначе, по обективни причини студентите ще намаляват, и то не само при нас. Вероятно ние най-късно ще усетим това намаляване. Но дори при липса на достатъчно интерес от страна на студентите би трябвало да намерим механизмите, с които да съхраним научни направления със стратегически важно значение за развитието на страната. След толкова години лутане най-накрая се взе решение да се създадат допълнителни ядрени мощности в АЕЦ „Козлодуй“. И ако ние си бяхме позволили лукса да закрием тези направления, днес нямаше да можем да отговорим на повишения интерес за подготовка на специалисти. Това е едното голямо предизвикателство. Необходимо е да се осъзнае, че постиженията в едно научно направление са плод  на няколко поколения учени, на десетилетни усилия. И държавата не бива с лека ръка да зачерква тези постижения. Решението да изпращаме студенти да се учат в чужбина, невинаги е работещо. Давам пример с редките филологии. Можем да изпратим студенти да изучат език в съответната страна, вместо да поддържаме съответната филологическа специалност. Но за да стане човек добър преводач, да може да обогатява националната ни култура, той трябва да владее до съвършенство и българския език. Това няма как да стане, ако учи само навън. Сега имаме възможност по време на обучението да изпращаме тези млади наши колеги в съответните страни да усъвършенстват чуждия език. И същевременно да обогатяват и български си език, за да допринасят пълноценно за развитието на националната ни култура.

Другото голямо предизвикателство, разбира се, е, когато от следващата година започне програмата за цялостна реконструкция на Ректората, да осигурим необходимите условия, така че да дадем фронт на строителите. Няма как да затворим сградата напълно, тук се обучават най-големият брой наши студенти. Трябва да създадем резервни учебни площи. Разполагаме с такива, но е необходимо да ги приведем във вид, който позволява нормален учебен процес. И разбира се, най-големият проблем – да открием най-добрите фирми, които могат да свършат тази работа. През следващите месеци започваме разговори с Камарата на строителите, Камарата на архитектите, така че да поканим най-добрите фирми да участват в търга за цялостната реконструкция на Ректората. След като държавата откликна и ни отпусна пари, не може да си позволим лукса да направим лош, некачествен ремонт. Централната сграда на Университета е строена в най-тежките години след Първата световна война и е довършвана в годините на Втората световна война и метежното политическо време след нея. Тя отдавна се е превърнала в символ на българското образование и в един от основните културни репери на София. Длъжни сме да върнем нейното достолепие, тъй като страната ни има нужда да възвърне европейското си самочувствие!

Свързани статии:

Проф. д-р Георги Вълчев, ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“: Битката на XXI век ще бъде за качествен човешки потенциал Проф. д-р Миглена Темелкова, ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи – София: Професиите на бъдещето изискват интердисциплинарно подготвени специалисти Проф. Мартин Вечев – научен директор на INSAIT: Целта ни е България да стане място, където се измислят технологиите Снимка на броя: СУ „Екзарх Антим I“ в Казанлък