СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АВТОРИ, ПРИЯТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „ПЕДАГОГИКА“,
Измина още една година на изследователски търсения, предизвикателства, научни просветления и споделеност в едно така динамично и интересно научноизследователско поле – това на образователната практика и педагогическата наука. Ние – редакционната колегия на списание „Педагогика“ и аз, в качеството ми на главен редактор, сме щастливи, че именно нашето издание беше платформата, чрез която вие осъществявахте обмена и споделянето на своите научни резултати и идеи. Това направи възможно да продължим да бъдем платформа за научен, обективен и откровен диалог, базиран на резултати от изследвания за настоящето и бъдещето на обучението и образованието в динамичния и противоречив етап на развитие на нашето съвремие, доминирано от развитието на дигиталните технологии, промените на ценностите и целите на обществата и стремежа им за национално самосъхранение в контекста на отваряне към глобалния свят.
За интереса към нашето списание говори фактът, че повече от 100 научни статии са публикувани в деветте редовни и трите извънредни броя на списанието за 2025 г. Голяма част от тях са на английски език, а една трета – от чужди автори. Значително се засили научният интерес към проблемите на използването на дигитални технологии и особено на изкуствен интелект в разнообразен образователен контекст, проблемите на предучилищното и началното образование, специалната педагогика и приобщаващото образование.
Не липсваха и предизвикателства, свързани с издигане авторитета на списанието и утвърждаването му като реферирано периодично издание в една от най-престижните световни наукометрични бази данни – Web of Science. Преминаването към онлайн платформа за подаване и рецензиране на статиите за списанието създаде немалко емоции както на редакционната колегия, така и на автори и рецензенти, но за кратко време и тази технологична промяна ни приобщи към съвременните тенденции на дигитализация на всички процеси, включително публикационната дейност, което прави процеса на рецензиране по-обективен и прозрачен. За това ще допринесе и фактът, че от 2026 година статиите на всички списания на Издателство „Аз-буки“ ще бъдат със свободен достъп.
В началото на 2026 година в първия брой на нашето списание „Педагогика“ бих искала от името на редакционната колегия и от мое име да ви пожелая здраве, творческо вдъхновение и професионално удовлетворение от приноса ви към педагогическата наука и практика! Вярвам и се надявам, че списание „Педагогика“ ще продължи да дава гласност и видимост на важните за нашата научна общност изследователски теми и проблеми, като предоставя на международната изследователска общност достъп до резултати от изследвания, които имат не само локална и национална, но международна и глобална стойност.
Бих искала да благодаря на авторите на научни публикации, които избраха списание „Педагогика“ за своя трибуна, на членовете на редакционната колегия, на рецензентите, които със своя критичен, но конструктивен подход към прочита на публикациите допринасят за повишаване качеството на публикуваните в списанието статии.
Надявам се и вярвам, че нашето партньорство през 2026 г. ще продължи да бъде взаимно полезно, стимулиращо и удовлетворяващо!
Проф. д-р Румяна Пейчева-Форсайт,
главен редактор на списание „Педагогика“
Мотивация за учене на възрастните през институционалната роля на вечерните училища
Доц. д-р Ваня Божилова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/ped2026-1.01
Резюме. Статията представя изследване на ролята на вечерните училища за мотивацията на възрастните за учене, като през институционалната роля и влияние се анализират и интерпретират конкретни източници на мотивация, които дават отражение върху нагласите и поведението на възрастните да учат. Очертани са накратко теоретичните аспекти на проблема за мотивацията за учене, които стоят в основата на изследването. Ролята на вечерните училища се проучва през: спецификата на обучаемите възрастни в тези училища; начина, по който се организира обучението (формите на обучение); ролята на учителите и прилагането на подход на преподаване, който отчита особеностите на възрастните учащи се като саморъководещи своето учене; социалната и овластяваща функция на образованието и ученето през целия живот. Изначалната изследователска теза е, че обучението във вечерните училища влияе върху мотивацията за учене при възрастните, защото формира чувство за смисъл, посока и цел и повишава усещането за Аз-ефективност. Чрез събраните посредством интервюта с директори на вечерни училища и фокус групи с възрастни учащи се емпирични данни се интерпретират причините и мотивите за връщане на възрастните във вечерни училища и за по-нататъшно учене.
Ключови думи: обучение на възрастни, вечерни училища, мотивация
Оценката на учениците за употреба на смарт телефоните в обучението по изобразително изкуство
Проф. д-р Зора Янакиева
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
https://doi.org/10.53656/ped2026-1.02
Резюме. В статията се разглежда и анализира употребата на смарт телефоните в обучението по изобразително изкуство. Представени са резултати от анкетно проучване, проведено в периода май-юни 2024 г. с 30 ученици от 8. и 9. клас, относно оценката им за използване на смарт технологиите в образователния процес. Изследването показва, че в часовете по изобразително изкуство респондентите употребяват мобилните устройства с различна цел и причина (100), убедени са в полезността и потребността им да служат като помощно средство, и предпочитат да се възползват от техните възможности (96.66). Чрез телефоните учениците черпят идеи от изкуството в интернет (46.66), без да се чувстват зависими (50), успешно биха се справили с изобразителните задачи и без мобилните устройства (70). Изследването установява оценката на гимназистите за употреба на смарт телефоните в художественото обучение като полезни и необходими средства, използвани с образователна цел, което ги прави привлекателни, желани и стимулиращи учебната дейност.
Ключови думи: оценяване, ученици, смарт телефони, обучение по изобразително изкуство
Gamification as an Innovative Approach in Education
Dr. Gergana Fyrkova, Assoc. Prof.
Sofia University “St. Kliment Ohridski” (Bulgaria)
https://doi.org/10.53656/ped2026-1.03
Abstract. Gamification has become a progressive and impactful strategy within contemporary educational frameworks. Defined as the integration of game design elements such as points, badges, leaderboards, and levels, – into non-game contexts, gamification aims to enhance learner engagement, motivation, and achievement. This approach plays a pivotal role in transforming traditional learning environments into interactive and learner-centered spaces, thus promoting active participation and sustained interest in educational activities. The significance of gamification lies in its potential to support personalized learning pathways, improve knowledge retention, and facilitate the development of critical skills such as problem-solving, collaboration, and self-regulation. As digital technologies continue to evolve, the application of gamification in education presents valuable opportunities for educators to address diverse learning needs and to foster more dynamic and effective instructional practices. This paper explores the theoretical foundations, practical applications, and educational implications of gamification as a transformative tool in the 21st-century learning environments.
Keywords: gamification, digital learning, education, student engagement, motivation
Предпочитания на обучавани към различни форми на оценяване при електронно обучение
Проф. д-р Станислава Стоянова
Югозападен университет „Неофит Рилски“
Ламбри Йовков
Смарт Трейнинг Сълюшънс
https://doi.org/10.53656/ped2026-1.04
Резюме. В научната литература до момента е установено, че предпочитанията към оценяване в електронно обучение се отнасят до разнообразни форми на оценяване, предимно предпочитания към текущо оценяване (базирано на учене чрез преживяване) пред заключително оценяване. Данните от настоящото изследване на 621 участвали в електронно обучение разкриват, че оценяването при електронното обучение е преценявано като необективно от всеки четвърти изследван участник в електронно обучение и са по-силно изразени предпочитанията към оценяване от преподавател, отколкото към анонимно оценяване от друг учащ. Мнозинството изследвани участници в електронно обучение предпочитат оценяване, базирано на учене чрез преживяване, при което се акцентира на взаимодействие.
Ключови думи: електронно обучение, обективност при оценяване, оценяване
Preservation of Culture and Tradition in Preschool Institutions
Dr. Amela Muratović, Assoc. Prof.,
Dr. Admir Muratović, Assoc. Prof.,
Dr. Kimeta Hamidović, Assoc. Prof.
University of Novi Pazar (Serbia)
https://doi.org/10.53656/ped2026-1.05
Abstract. Realization of the activities of preschool children in preschool institutions that represent cultural elements and traditional values are valid elements of the educational tasks of modern preschool education. The task of this paper is to determine to which extent the contents of the current preschool program in the Republic of Serbia encourage educators to implement activities aimed at preserving culture and tradition in preschool institutions. The research was conducted in the city of Prijepolje in the preschool institution “Miša Cvijović”. Based on the answers obtained, the results of the research revealed that the majority of educators (out of a total of 59 respondents) recognize the importance of processing the contents of folk traditions for the development of national identity, as well as that they apply an appropriate approach in their work in accordance with the specified contents and areas.
Keywords: culture, tradition, identity, educators, preschool children
Алтернативен модел за привързаността, адаптивността и патологичното функциониране
Мария Качулкова,
доц. д-р Камелия Ханчева
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/ped2026-1.06
Резюме. Целта на тази статия е да представи Динамичния модел на съзряване (ДМС) (Dynamic Maturational Model) като алтернативен модел за привързаността и развитието ѝ във възрастов план. За разлика от категориалния ABC+D модел ДМС разглежда различни стратегии, организиращи взаимодействието на индивидите спрямо контекста. Патологичното функциониране се дефинира като ригидност на използваната стратегия за регулация в диада при слабо отчитане на контекста. Моделът приема, че стратегиите за саморегулация и адаптирането са разширяващи се спрямо съзряването на индивида, като най-силно влияние имат ранното детство и взаимодействието през този период с фигурата на основния грижещ се. Основните типове стратегии се разграничават въз основа на степента на обработка и изкривяване на когнитивната и афективната информация. ДМС представлява биопсихосоциоекологичен модел за обяснение на привързаност и адаптиране, като предлага холистичен подход за превенция и интервенция при психопатологични прояви.
Ключови думи: динамичен модел на съзряване, привързаност, адаптиране, психопатология, травматизъм
Структурни и съдържателни проявления на педагогическата компетентност в учебно време
Гл. ас. д-р Мария Петкова,
гл. ас. д-р Екатерина Томова
ас. д-р Петя Иванова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/ped2026-1.07
Резюме. Статията представя резултати от проведено пилотно изследване. Заложената в рамките на изследването цел е да бъдат проучени съдържателните и структурните проявления на педагогическата компетентност в учебно време. Извадката включва ученици и учители от 5 столични училища, в които са проведени 10 наблюдения на учебни часове. В резултат на проведеното изследване, независимо от отчетените ограничения, се доказа еднозначно, че педагогическата компетентност като явление може да бъде изследвана емпирично. Отчетените разнообразни съдържателни и структурни проявления на педагогическата компетентност, като включване на подходящо учебно съдържание, ясно представяне на учебното съдържание, готовност на учителя да отговори на въпроси от страна на ученици, и др., както и засечените дефицити – в контекста на оценяването и активното включване на учениците в процеса на обучение, затруднения за менажиране на нетрадиционни ситуации и пр., могат да послужат като първоначална стъпка по пътя към контрол на качеството на образованието у нас.
Ключови думи: педагогическа компетентност, педагогически специалисти, учители, образователна среда, структурни и съдържателни проявления
Pedagogical Challenges in Working with Students with Autism Spectrum Disorder – a Qualitative Inquiry into Music Education
Dr. Alois Daněk
AMBIS University (Czech Republic)
Dr. Milena Kmentová
Charles University (Czech Republic)
Dr. Jiří Mazurek
University of Ostrava (Czech Republic)
https://doi.org/10.53656/ped2026-1.08
Abstract. Music education is an essential segment of the Czech school system. The main aim of the paper is to present qualitative research that used a case study method to explore the interaction of a student diagnosed with autism spectrum disorder with the environment of an elementary school of art and to place the results of the research in the context of the legislative framework of elementary art education in the Czech Republic. The findings confirm the considerable potential of playing the musical instrument as a tool for the holistic development of students with autism spectrum disorders. In the discussion, we will outline proposals for modification of the methodology of teaching string instruments and present recommendations for institutions preparing a new generation of music teachers.
Keywords: autistic spectrum disorders, special music education, special educational needs, instrumental play
Образование на човешкото начало у детето (Философско-педагогически аспекти)
Гл. ас. д-р Йоанна Цветанова,
проф. д. н. Йордан Колев
Югозападен университет „Неофит Рилски“
https://doi.org/10.53656/ped2026-1.09
Резюме. Теоретичното изследване е върху философско-педагогически гледни точки на философи, психолози и педагози за образованието на човешкото начало у детето. Коментират се техните идеи и теории през историческия процес за природосъобразността на живота и за образованието на истинския човек с две водещи тези – за природните заложби на човешкото същество за саморазвитие, себепознание и самоусъвършенстване; за образованието като помощ и грижа за запазване хармонията на човешкото начало в детето. В резултат се приема за доказано, че в педагогическата история доминира разбиране за глобалната задача на образованието – да развива предимно човешкия потенциал: истински човек е социалният човек, останал верен на своето човешко начало, научен да живее в хармония с другия.
Ключови думи: живот, енергия, саморазвитие, човек, себепознание, учене
Предучилищното образование в България: национални приоритети и международно сътрудничество в подкрепа на щастливото детство
Доц. д-р Галина Георгиева
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Юбилейният сборник, посветен на 40-годишнината на Българския национален комитет за предучилищно образование – ОМЕП, представлява значим труд, обединяващ разнообразни академични изследвания и добри практики в сферата на предучилищното образование[1]. Съставен и подготвен под научната редакция на проф. д.н. Розалина Енгелс-Критидис, той съдържа 58 доклада, обединени в тематични сесии и представени през юни 2025 г. на юбилейната национална конференция с международно участие „Предучилищното образование в България: национални приоритети и международно сътрудничество в подкрепа на щастливото детство“, организирана от Факултета по науки за образованието и изкуствата на СУ „Св. Климент Охридски“ и ОМЕП България…
